Решение № 42 от 09.01.2024, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

Гр. Перник, 09.01.2024 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: И.И. при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия И.И. административно дело № 8 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: с. М. № 4, област Перник, представлявано от И.И.П. срещу Ревизионен акт № Р-22001422000646-091-001 от 17.08.2022 година, издаден от Н.И.Б. на длъжност: началник сектор, възложил ревизията и П.Р.И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1 795 от 14.11.2022 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който са установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 51 945 /петдесет и една хиляди деветстотин четиридесет и пет/ лева, от които 48 521,33 /четиридесет и осем хиляди петстотин двадесет и един лева и тридесет и три стотинки/, представляващи главница и лихва за забава в размер на 3 423,67 /три хиляди четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ за данъчен период от месец 10.2021 година до месец 12.2021 година.

Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е неправилен, защото е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения на правилата. По същество излага довод за това, че не са правилни изводите на приходната администрация досежно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от дружествата „***“ ЕООД и „***“ ООД, доколкото същите констатации се градят само на косвени доказателства, което е в противоречие с принципа инкорпориран в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 и чл. 6, ал. 3 и чл. 37, ал. 1 от ДОПК.

Твърди, че са представени всички необходими доказателства, въз основа на които може да се направи категоричен извод за реалност на доставките, като посочва че са представени приемо – предавателни протоколи, договори, които са сключени с доставчиците, фактури и приложени към тях съпроводителни документи, като всички тези счетоводни първични документи са намерили отражение както в счетоводството на самото дружество, така и в това на неговите доставчици. Посочва, че неправилно приходният орган е отказал право на данъчен кредит по отношение на фактури, издадени от „***“ ЕООД с мотив, че същото дружество е било дерегистрирано по реда на чл. 176 от ЗДДС, като оспорва този извод с факта, че към момента на издаване на процесните фактури по безспорен начин е доказано, че всички дружества, явяващи се доставчици са били надлежно регистрирани по реда на ЗДДС, включително и цитираното такова. В тази връзка посочва, че е неправилно последяващите действия осъществени от преките му доставчици да се отразяват негативно върху него самото, като в тази връзка цитира практика на Върховен административен съд и на СЕС. На следващо място посочва, че всички доставки са вложени в извършваната от него дейност, т.е. извършена е последваща облагаема доставка, което отново може да бъде доказано посредством проследяване на счетоводните записвания. Тези доставки жалбоподателят посочва, че са платени изцяло по банков път, като на ревизиращите са предоставени фактури и платежни документи. В тази връзка изтъква, че именно плащането е пряко доказателства за реално възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и задължението на доставчика да начисли ДДС. Навежда довод, че съобразно разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС, ДДС профилът и по – конкретно декларираните от поддоставчика покупки са неотносими към фактическия състав на правото на данъчен кредит на ревизирания субект. Досежно доставките, осъществени от дружеството „***“ ООД посочва, че същото е доставило далекомер, който е безспорно свързан с осъществяваната от жалбоподателя дейност. Посочва, че ако в този случай се откаже право на данъчен кредит по фактури, издадени от тези две дружества на практика в държавния бюджет ще постъпят две плащания – веднъж, когато доставчикът е начислил ДДС и втори път, когато се отказва право на данъчен кредит по отношение на получателя на услугата, явяващ се именно „***“ ЕООД.

Жалбоподателят се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз, в която се застъпва виждането, че за да бъде признато право на данъчен кредит е необходимо само да е налице фактура, като в този случай не следва да бъде изследван въпроса, дали реално доставчикът е бил в състояние и е разполагал със съответния ресурс за осъществяване на процесната доставка. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореният ревизионен акт установяващ допълнителни парични задължения да бъде отменен като незаконосъобразен.

В проведеното на 11.12.2023 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат В.Б. ***, който моли съда да уважи така депозираната жалба и в съответствие с това да постанови съдебен акт, с който да отмени издадения ревизионен акт. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 11.12.2023 година съдебно заседание ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М.П., която моли съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, неправилна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Началото на ревизионното производство е поставено със

Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001422000646-020-001 от 10.02.2023 година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 05.10.2021 година до 31.12.2021 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от П.Р.И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и И.Д.С.на длъжност: инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца, който започва да тече от датата на връчване на ЗВР. Видно от представената разпечатка, заповедта за възлагане на ревизията е връчена по електронен път на ревизираното лице на 11.02.2023 година, което означава, че срокът на ревизията следва да изтече на 11.05.2023 година /лист 8 от Приложението/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията (ЗИЗВР) № Р-22001422000646-020-002 от 05.05.2022 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е удължен до 11.07.2022 година. ЗИЗВР е връчена на лицето на 09.05.2022 година по електронен път /лист 11 от Приложението/.

Заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение са издадени от Н.И.Б. на длъжност: началник сектор при Териториална дирекция – Варна, като същите са подписани с валиден към момента на издаване електронен подпис и са в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22001422000646-092-001 от 18.07.2022 година, издаден на основание чл. 117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: П.Р.И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и И.Д.С., на длъжност: инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионни производство ревизиращите след анализ на събрания и проверен доказателствен материал са установили, че:

Ревизираното дружество „***“ ЕООД е регистрирано в

Търговския регистър на 27.09.2021 година, като седалището му е в с. М., община Трън, област Перник. при учредяване на дружеството, капиталът му възлиза в размер на 20 000 лева, като собствени и управител на същото е лицето И.И.П., с ЕГН: **********.

През ревизирания период основната дейност на дружеството се изразява в осъществяване на търговия с разнообразни стоки, покупка на вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, комисионна, спедиционна, рекламно – информационна и лизингова дейност; дейност на търговско представителство и посредничество, производство, сервиз, ремонт, внос, износ на разнообразни стоки, разкриване и експлоатация на заведения за обществено хранене, кафе и кафе-аперитиви, вериги от фирмени магазини, ателиета, бутици, както и складова база към тях; сделки с интелектуална собственост, предприемачество, строителство и проектантска дейност и услуги; строително- ремонтна дейност; външноикономическа и външно търговска дейност в рамките на действащото законодателство в пълен обем по целия предмет на дейност, проектиране и архитектура, както и покупко-продажба на недвижими имоти и посредничество при осъществяване на сделки; търговия с черни и цветни метали, горивни и строителни материали, след получаване на лиценз, както и извършване на всяка друга дейност, която не е забранена от закона.

Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 05.10.2021 година. По отношение на същото не са правени други ревизии. Дружеството прилага Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

В същинската част от ревизионния доклад е установено, че на основание чл. 70, т. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, чл. 12, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период месец 10.2021 – месец 12.2021 година в общ размер на 51 536,35 /петдесет и една хиляди петстотин тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, от които главница в размер на 48 521, 33 /четиридесет и осем хиляди петстотин двадесет и един лева и тридесет и три стотинки/ и лихви за забава в общ размер на 3 015,02/ три хиляди и петнадесет лева и две стотинки/ по следните фактури: 8 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД, както следва: фактура № **********/ 15.10.2021 година с данъчна основа в размер на 27 360,00 лева и начислен ДДС в размер на 5 472,00 лева; фактура № **********/ 22.10.2021 година с данъчна основа в размер на 25 820,00 лева и начислен ДДС в размер на 5 164,00 лева; фактура № **********/ 29.10.2021 година с данъчна основа в размер на 23 780,00 лева и начислен ДДС в размер на 4 756,00 лева; фактура № **********/09.11.2021 година с данъчна основа в размер на 39 240,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 848,00 лева; фактура № **********/ 16.11.2021 година с данъчна основа в размер на 38 190,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 638,00 лева; фактура № **********/ 23.11.2021 година в размер на 37 710,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 542,00 лева; фактура № **********/30.11.2021 година с данъчна основа в размер на 36 430,00 лева и начислен ДДС в размер на 7 286,00 лева; фактура № **********/29.12.2021 година с данъчна основа в размер на 11 900,00 лева и начислен ДДС в размер на 2 380,00 лева, а така също и 1 брой фактура, издадена от „***“ ООД, а именно: фактура № **********/ 25.11.2021 година с данъчна основа в размер на 2 176,67 лева и начислен ДДС в размер на 435,33 лева. Разгледани по данъчни период установените задължения са както следва