Определение № 3987 от 13.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3987 гр. София, 09.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002103528 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 20 835/27.06.2023 година, подадена от Община Пловдив, срещу решение № 547/27.04.2023 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 760/2023 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 258/19.01.2023 година на Районен съд Пловдив, VІІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 12 151/2022 година, с което по предявени от Б. К. Д. срещу Община Пловдив искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от ГПК е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Б. К. Д. от длъжността „Директор“ с място на работа „Пловдивски общински инспекторат“, извършено със заповед № 31/23.06.2022 година на Кмета на Община Пловдив, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а общината е осъдена да му заплати сумата от 13 008.47 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 23.06.2022 година до 23.12.2022 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2022 година до окончателното плащане.

В подадената от Община Пловдив касационна жалба се излагат 1 доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Б. К. Д. срещу касатора искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба Б. К. Д. е подал отговор с вх. № 24 534/03.08.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 547/27.04.2023 година на Окръжен съд Пловдив, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 760/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Община Пловдив е била уведомена за обжалваното решение на 29.05.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх.

№ 20 835/27.06.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр.

1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Пловдив е изложил съображения за това, че намирал формирания в първоинстанционното решение извод за немотивираност на издадената от работодателя Община Пловдив заповед №31/23.06.2022 година за прекратяване на трудовото правоотношение на Б. К.

Д., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, за неправилен. Уреденото в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, изисквало от формална страна да било мотивирано с посочване на 2 липсващите качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това било така на първо място поради обстоятелството, че преценката на работодателя относно липсата на качества у работника подлежала на съдебен контрол, а на второ-поради забраната мотивите на уволнителната заповед да бъдели допълвани в хода на съдебното производство. Отговор на въпроса „в заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата (чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение) или това не е необходимо?“ бил даден в т. 3 от ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в посоченото решение, в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят бил длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им, или да посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.

Конкретиката на случая сочела, че в заповедта за уволнение работодателят бил посочил липсващите качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, като бил изброил същите. Това позволявало съдът да упражни контрол за законосъобразност на извършеното уволнение и Б. К. Д. да проведе защитата си срещу уволнението. Затова въззивният съд намирал възражението на Д. , споделено и от първоинстанционния съд, за немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за неоснователно, като следвало да се посочи, че за да било спазено това изискване не било необходимо работодателят да посочва изчерпателно всеки отделен случай, в който служителят не се бел справил с работата си, а можело да обобщи изводите си, като посочи общо липсващите качества. При извод за неоснователност на възражението за немотивираност на заповедта за уволнение, следвало да бъде изследван въпроса налице ли е уволнителното основание, като съдът следвало да отговори на въпроса дали от събраните по делото доказателства се установявало, че Б. К. Д. няма тези качества, които били описани в оспорената по делото заповед. Доказването на този факт, който предпоставял съществуването на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, и който 3 по своя характер бил отрицателен, се осъществявало чрез доказването на положителни факти, които имали отношение към начина, по който работникът се справял с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. При оспорване на уволнението като незаконосъобразно тези положителни факти се въвеждали и настъпването им се установявало от работодателя при условията на пълно и главно доказване. Въззивният съд намирал, че работодателят не бил доказал по делото осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение-чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно липсата на качества у Б. К.

Д. за ефективно изпълнение на работата. За установяване на релевантните до делото обстоятелства работодателят се позовавал и представя по делото доклад изготвен от натоварени от Кмета на Община Пловдив служители по повод възложената им проверка за идентифициране, анализ и оценка на рисковете в дейността на Общински инспекторат Пловдив през периода 01.10.2019 година- 31.10.2021 година, обективиращ резултати и предложения за въвеждане на допълнителни контролни дейности с цел отстраняване на установените пропуски и нарушения в инспектората. Така изготвеният доклад от служители на работодателя по своя характер представлявал частен свидетелстващ документ, който не носел подписа на Д., а на трети за правния спор лица. Частният свидетелстващ документ се ползвал с материална доказателствена сила само когато удостоверявал неизгодните факти и тя важала в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не били подписали документа, какъвто в случая се явявал Б. Д..Затова докладната записка, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 от ГПК установявала само, че съдържащите се в нея изявления били направени от подписалите я лица, но нямала доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства. Други доказателства не били ангажираните от работодателя, поради което въззивният съд приемал, че същият не бил доказал осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение-чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно, че в случая липсват качества на Б. К. Д. за ефективно изпълнение на работата. Същевременно с насрещното си, макар и непълно доказване, Д. , без да носи такова задължение, бил установил в процеса чрез показанията на свидетеля И. П., които съдът кредитирал като последователни, непосредствени и логични в 4 частта им, касаеща предмета на доказване и останали неопровергани от насрещната по спора страна, че качествено и ефективно бил изпълнявал служебните си задължения като директор на Пловдивския общински инспекторат. В контекста на това се налагал обобщаващият извод, че прекратяването на трудовото правоотношение на Б. К. Д. било незаконосъобразно, предприето от Община Пловдив при отсъствието на изискуемите по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ предпоставки за това.

Затова обжалваното решение, с което първоинстанционният съд бил уважил предявените от Б. К. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ-за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ-за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като правилно, следвало да бъде потвърдено.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Община Пловдив е поискала въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това допустимо ли е при постановяване на фактическите си изводи, въз основа на които формулира правните си изводи от значение за разрешаването на спора, съдът да пропусне да обсъди доказателства, които са от значение за разрешаването на спора и да не ги приобщи като доказателства по делото? и за това допустимо ли е съдът да приема, че заповедта от една страна е мотивирана, а да намира, че работодателят не е доказал по делото осъществяването на основанията, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.

328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно, че липсата на качества у работникът или служителят за ефективно изпълнение на работата?

Видно от изложението на Община Пловдив първият от въпросите й е свързан с твърдението, че въззивният съд не бил обсъдил представения по делото доклад изготвен от натоварени от Кмета на Община Пловдив служители по повод възложената им проверка за идентифициране, анализ и оценка на рисковете в дейността на Общински инспекторат Пловдив през периода 01.10.2019 година- 31.10.2021 година, обективиращ резултати и предложения за въвеждане на допълнителни контролни дейности с цел отстраняване на установените пропуски и нарушения в инспектората, който 5 според касатора доказвал наличието на предвиденото в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ основание за уволнение. Видно от цитираните по-горе мотиви на Окръжен съд Пловдив, същият е обсъдил този доклад приемайки, че той има характера на частен документ, предвид на което има доказателствена сила само по отношение на авторството, а по отношение на съдържанието си подлежи на преценка, заедно с всички останали доказателства по делото.

Предвид на това е обоснован извод, че констатациите в този доклад сами по себе и не представляват доказателство, при положение, че се оспорват от страна на работника или служителя. При наличието на такова оспорване страната носеща доказателствената тежест за установяване на съществуването на основанието за уволнение, а именно работодателят, ще следва да установи истинността на констатациите в доклада, докато работникът или служителят може да провежда насрещно доказване, при което е достатъчно да се внесе съмнение в тази истинност. Поради това този въпрос не обосновава допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване, а само несъгласието на Община Пловдив, с изводите на съда за доказателствената стойност на доклада не може да послужи като основание за това.

Разпечатката съдържа 25 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d193b105-0eba-48ce-94fd-76b82606f53f