Определение № 48984 от 02.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48984 гр. София, 02.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110107026 по описа за 2024 година

Производството по делото е по исковата молба на М. М. Г., ЕГН ********** лично и като брат и наследник на В. М. Г., ЕГН **********, с адрес; гр.София, *** чрез пълномощника си адв. С. Б. САК, с адрес гр. София 1164, ***, партер ляво спрямо „АСО Трезор- 2М" ЕООД, ЕИК 131083155, с адрес Гр. София п.к, 1324, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 42, представлявано от управителя *** чрез адв. С..

Ищците твърдят, че са дъщеря и син на ***., ЕГН **********, който е бил служител на ответното дружество на основание ТД с № 2004/ 10.02.21 г., сключен с ответното „АСО Трезор- 2М" ЕООД. Излага се, че по този договор *** е изпълнява длъжността „охранител" като на същата дата 10.02.21г. при постъпване на работа с него се е случила злополука на работното място и в работно време.

Твърди се, че при придвижване в административна сграда на обекта и вследствие на падане до асансьора в мазето *** е получил средно тежка черепно-мозъчна травма, без открита вътречерепна травма.

Излага се, че е бил откаран е в УМБАЛ „Света Анна" АД в София и му е била поставена диагноза „Средно тежка черепно-мозъчна травма.

Травматична САХ конвекситетно вляво и темпорално вдясно. Контузионни огнища челно двустранно. Линейна, неразместена фрактура на окципитална кост. Посттравматични пристенни хидроми. Стабилна фрактура на С1." На 22.02.21г. е бил изписан с издаден болничен лист за лечение от 38 дни или за периода от 10.02.21г. до 19.03.21г.

Сочи се, че заради тежкото му общо състояние и с направление за хоспитализация е бил насочен за цялостна рехабилитация и на 23.02.21г. е постъпил в МБПЛР "Сердика" ООД като на 13.03.21г. поради влошаване на здравословното състоянието е транспортиран по спешност от МБПЛР "Сердика" ООД в УМБАЛ „Света Анна" АД-София с диагноза „Covid 19 неидентифициран вирус. Десностранна пневмония" като в същия ден е 1 починал.

Ищците твърдят, че в период от два месеца след злополуката и месец след смъртта му, работодателят не е декларирал злополуката като трудова, а това е сторено от ищцата като негова дъщеря. Същата е подала декларация за трудова злополука вх.№287/16.04.21г., досие №30468 на НОИ, която е приключила с Разпореждане № 30468/29.10.21г. на НОИ за установяване на трудова злополуката с *** Г. което разпореждане е било потвърдено с Решение № 1040-21-1186/19.11.21г. на Директора на ТП на НОИ София град. Въз основа на него и с покана за доброволно изпълнение до работодателя, получена на 29.03.2022г. ответникът е уведомен, че след смъртта на съпругата на служителя и към момент на поканата единствени негови наследници са ищцата В. и синът му М. М. Г..

Твърди се, че с поканата е поискана и информация за това дали за служителя към датата на възникване на ТП е била налична застраховка „Трудова злополука" т.е към 10.02.21г., ако е имала такава се е било поискано и копие от полицата, както и списък на застрахованите лица към нея, с оглед евентуално предявяване на претенция срещу застрахователя.

Излага се, че работодателят е бил с отправена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата ТЗ с наследодателя на ищцата в общ размер на 50 000 лева и обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение в болница и лекарства в размер на 2 190.95 лева и обезщетение за пропуснати ползи за периода на временна нетрудоспособност за периода от 10.02.21г. /дата на трудовата злополука/ до 13.03.21г. /дата на смъртта/ изразяващо се в разликата между размера на трудовото възнаграждение, което би получил *** ако бе полагал труд, и полученото обезщетение поради временна нетрудоспособност по реда на общественото осигуряване в размер на 463.59 лв. и при липсата на доброволно плащане от страна на работодателя ищците като дъщеря и син на *** и негови наследници претендират решение на съда, с което да бъде осъден ответника да им заплати по половината от общата претенция съобразно наследствената част, а именно за В. в размер на 26 214.47 лева като сбор от сума за обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ***. в размер на 25 000 лв., обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение в болница и лекарства в размер на 1 095.47 лева ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката 10.02.21г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените разноски по делото и заплатеното адвокатско възнаграждение и за М. сумата от 25 000 лева отново като обезщетение за неимуществени вреди и 1095.47 лева като обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечението на *** и престоя в болница. Като се ангажират доказателства и се претендират разноски се желае решение в този смисъл.

В срока за отговор по исковата молба са депозирани такива, с които се оспорват заявените претенции като неоснователни. Не се оспорва, че *** е бил служител на ответника, не се спори, че се е случило увреждане на 2 сочената в исковата молба дата. Но се излага, че това увреждане не е трудова злополука тъй като е възникнала не повод възложена работа, а при извършване на работа в личен интерес на починалото лице.

Твърди се, че случилото се е по повод паркиране личния автомобил на *** в нарушение на забраната по Заповед с № 314/ 30.11.2020г. на работодателя, с която той е бил запознат, да не паркира личния си автомобил в района на охраняваните обекти; навежда се, че към момента на злополуката, *** не е изпълнявал задължения по ТД тъй като в този период е бил на стажуване или не е осъществявал трудова дейност и трудови задължения по възложената му работа; не е бил и на работното си място, а в близост до асансьорната уредба, което също изключва отговорността на ответника по чл.200 от КТ; излага се, че към датата на възникване на увреждането по данни лично на пострадалото лице *** е бил без заболявания, а това не се установява от медицинската документация към исковата молба, от която е видно, че е страдал от артериална хипертония, тежки дегенеративни увреждания на ставите на долните крайници и увреден слух с давност; оспорва се и причината връзка между падането и настъпилата смърт, като се излага, че смъртта му е настъпила в резултат на заболяване с „Ковид“ непосредствена причина за смъртта; оспорва се посочената в декларацията за ТЗ данни, че мястото на увреждането е на обичайното стационарнно работно място, а това се оспорва; оспорва се и претенцията за имуществени вреди – разходи по закупуване на лекарства като недоказана и най-сетне в условията на евентуалност се навежда съпричиняване на злополуката с поведението на ***, който е нарушил правилата на трудовата дисциплина, проявил е непрофесионализъм и лекомислие като е нарушил вменена от работодателя забрана за паркиране на лични автомобили в охраняваните места.

Претенцията се оспорва и по размер и се ангажират доказателства, като се претендират разноски.

С определение № 14541/03.04.2024 г. съдът е конституирал на страната на ищцата В. М. Г. на основание чл.227 ГПК М. М. Г. като неин законен наследник.

С определение № 24827/17.06.2024 г. съдът е присъединил на основание чл.213 от ГПК гр.д. № 7041/2024 г. по описа на СРС, 168 с-в, към гр. д. № 7026/2024 г. по описа на СРС за произнасяне на едно общо решение по тях.

С уточнителна молба от 25.09.2024 г. и в съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник е конкретизирал претенцията си като е заявил, че искът за неимуществени вреди следва да се счита предявен от наследниците на пострадалото лице за претърпените от наследника неимуществени вреди от травмите, получени от наследодателя при трудовата злополука и във връзка с организиране лечението на наследодателя като уточнява, че не търси неимуществени вреди от настъпилата смърт на работника и съдът е приел така направеното уточнение на исковите претенции.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните 3 писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира, че настояшото производство е недопустимо и следва да бъде прекратено със следните съображения:

Исковете са с правно основание по чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като с нарочната молба от 25.09.2024г. ищецът е уточнил, че исковите претенции на наследниците на починалия бивш служител на Асо Трезор 2 М - ***. са за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците като негови наследници обезщетение за преживените от *** неимуществени вреди в резултат на случилата се трудова злополука и призната за такава с Разпореждане на НОИ с № 30468/ 29.10.2021г. , а именно болки и страдания негови от получена тежка черепно – мозъчна травма, както и имуществени такива във връзка с организиране на неговото лечение във връзка с тази травма. Това право да се търси такава обезвреда от настъпило увреждане на здравето на работника, признато за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО – а именно всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт – е лично и ненаследимо право за самия работник и то може да бъде упражнено само от него приживе, но не и от неговите наследници. Те са правоимащи лица по смисъла на чл. 200, ал.1 от КТ във вр. ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/ 2016 г., ОСНГТК, ППВС с № 4/ 1961г. и ППВС с № 4/ 1968г. само за техни вреди, които претендират да бъдат обезщетени за причинените им, на тях болка, страдание, лишения и липса от загубата на техния баща – ***, а в конкретния случай не се търсят техни вреди от настъпилата смърт на техния баща. Така мотивиран съдът приема, че исковете за присъждане на обезщетение за чужди вреди – увредено здраве на ***. в резултат на трудова злополука, са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът на основание чл. 78, ал.4 от ГПК – прекратено производство, образувано не по вина на ответника. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 300 лв. за депозит за вещо лице и в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, доколкото съдът намира за основателно възражението за прекомерност на същото, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА и СЕС / 25.01.2024г. по дело с № С438/ 22.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело с № 7026/ 2024г., образувано 4 по искове на М. М. Г., ЕГН ********** лично и като брат и наследник на В.

М. Г., ЕГН **********, починала в хода на делото на 05.03.2024г. с адрес; гр.

София, *** чрез адв. С. Б. САК, с адрес гр. София 1164, ***, партер ляво спрямо „АСО Трезор- 2М" ЕООД, ЕИК 131083155 , с адрес Гр. София п.к, 1324, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 42, представлявано от управителя *** чрез адв. С. с правно основание чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците следните суми: сумата от по 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от по 1 095,47 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на техния баща ***., ЕГН **********, починал на 13.03.2021г., в резултат на случила се трудова злополука, призната за такава с Разпореждане на НОИ с № 30468/ 29.10.2021г., а именно болки и страдания на *** от получена тежка черепно – мозъчна травма, както и имуществени такива във връзка с организиране на неговото лечение във връзка с тази травма ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката - 10.02.2021г., до окончателното изплащане и ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН ********** лично и като брат и наследник на В. М. Г., ЕГН **********, починала в хода на делото на 05.03.2024г. с адрес; гр. София, *** чрез адв. С. Б. САК, с адрес гр. София 1164, ***, партер ляво да заплати на„АСО Трезор- 2М" ЕООД, ЕИК 131083155, с адрес Гр. София п.к, 1324, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 42, представлявано от управителя *** чрез адв. С., сумата в размер на 2300 лв., представляваща разноски по делото.