Решение № 34 от 29.01.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 982/2024
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 29.01.2025
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- Даниел Нанев Марков, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 43, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.103, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.147 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Бургас, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниел Н. Марков
Членове:
Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100600982 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Иво Ханджиев от АК - Бургас, повереник на частния тъжител Н. Ч., срещу присъда № 85/09.05.2024 г., постановена по НЧХД № 3700/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата И. А. Х. е призната за невинна и оправдана по обвинението за извършено на 22.05.2023 г. и на 25.08.2023г. в гр.Бургас престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда частният тъжител Н. Ч. е осъдена да заплати на И. Х., сума в размер на 2500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита.
Според въззивната жалба и подаденото допълнително писмено изложение към нея първоинстанционната присъда е необоснована, постановена в противоречие на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. В допълнителното писмено изложение обстойно са развити доводи за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на 1 процесуалните правила. Твърди се, че от мотивите към обжалваната присъда не може да се установи въз основа на каква възприета от първостепенния съд фактическа обстановка са изведени конкретните правни изводи. Посочва се, че БРС не е подложил на внимателен и задълбочен анализ събраните по делото доказателства, особено противоречивите гласни доказателствени средства, което довело до съществени противоречия при установяване на фактическата обстановка и до неправилно приемане на факти, които не намирали опора в доказателствения материал. Изброени са конкретни гласни доказателствени източници, кредитирани според повереника в резултат на едностранчиво обсъждане на доказателствените материали, при което БРС е дал вяра единствено на свидетелите на защитата и в същото време, избирателно е подбрал изведени от контекста твърдения показанията на свидетелите на обвинението. Счита се, че от мотивите не се установява какви всъщност са изводите на първостепенния съд относно достоверността, относимостта и безпротиворечивостта на доказателствените източници.
Според допълнителното изложение БРС не е дал отговор дали действително е била проведена правна консултация на 17.10.2022 г. Развива се тезата, че такава не е провеждана, понеже не са налице всички необходими елементи от фактическия състав на правната консултация, аргументирана с кратката продължителност на проведения телефонен разговор, която не позволявала да се изложи проблема в детайли, за да може да се получи адекватен отговор на зададените въпроси, нямало е изясняване на проблема, договаряне на действия за неговото решаване, действия по защитата и договорка за заплащане.
Моли се въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, както и да я осъди да заплати направените от частния тъжител разноски.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или в случай, че въззивният съд потвърди присъдата, се моли да бъдат редуцирани присъдените в полза на подсъдимата разноски до справедлив по-нисък размер – 600 лв.
В постъпило писмено възражение на подсъдимата, изготвено от нейния защитник - адв. Д. Вълчев от АК-Бургас, както и в становище по допълнението към въззивната жалба се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата, с които се обосновава отправената към въззивния съд молба за 2 потвърждаване на атакуваната присъда и присъждане на разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител Н.
Ч. и нейните повереници – адв. Иво Ханджиев и адв. Манол Чакъров от АК Бургас, поддържат всички развити във въззивната жалба и в допълнителното изложение съображения, както и направените алтернативни искания за упражняване от въззивния съд на правомощията му по чл.334, т.1,т.2,т.3 от НПК.
Защитникът на подсъдимата И. Х. – адв. Росен Кожухаров от АК Бургас, поддържа подадените от адв. Димитър Вълчев от АК – Бургас писмено възражение и становище по допълнението към въззивната жалба, с релевираните в тях доводи. Изразява позиция за обоснованост и законосъобразност на атакуваната първоинстанционна присъда и пледира за потвърждаване на същата, както и за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Подсъдимата И. Х. се присъединява към становището на защитниците си, не се признава за виновна и моли за потвърждаване на присъдата на районния съд.
Бургаският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и в съответствие изискванията на чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
При проверката на правилността на атакувания съдебен акт, БОС констатира, че при спазване на предвидения процесуален ред първоинстанционният съд е събрал достатъчни по обем доказателствени матирали, необходими за цялостното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна. Обсъждайки, както по отделно, така и в тяхната взаимна връзка и съвкупност всички доказателства и доказателствени средства, въззивната инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата И. А. Х. е родена на *** г. в гр. ***, с постоянен и настоящ адрес в гр. ***, ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, *** гражданка, с *** образование, понастоящем в ***, ***, с ЕГН **********.
Подсъдимата и св. Д. Д. имали връзка, като от съвместните им отношения през 2021 г. Х. забременяла. В този период тя била студент в БСУ, 3 специалност „****“. В качеството си на студент тя провеждала практика в Център за превенция на насилието и престъпността към Асоциация „Деметра“, с ръководител на практиката й - св. М. П.. Между двете се установили приятелски отношения, които продължили и след приключване през м.декември 2021г. на стажа в асоциацията. През м. януари следващата година подсъдимата споделила на св. П., че е бременна и за отсъствието на подкрепа за детето от страна на бащата - свид. Д.Д..
В началото на м. септември 2022 г. подс. Х. родила. Направен бил ДНК тест, който потвърдил, че св. Д. е баща на детето, но между двамата родители нямало съгласие за грижите към детето и като цяло отношенията помежду им не се подобрили. Подсъдимата Х. споделила със св. М. П. желанието си да потърси юридически съвет и последната й предложила да се свърже с адвоката, който работи в „***“ - адв. Н. Ч., препоръчвайки я като много добър, разбиращ и отдаден адвокат, занимаващ се само с казуси от семейното право. Уговорили се св. П. да се обади на подс.Х., когато адв.Ч. е на работа в „***“, за да говорят по телефона, т.к. подсъдимата била ангажирана с ходене на лекции и грижи за детето.
На 17.10.2022 г. подсъдимата била на лекции, когато св. П. й се обадила по телефон, но подс. Х. й затворила. Св. П. й изпратила съобщение, че адв.Ч. е в „***“ и когато звънне, ще й даде телефона, за да се чуят. Същия ден в обедната почивка, подсъдимата имала уговорена среща с братовчедка си св. С. Д., която носела подарък за детето. Срещайки се подсъдимата казала на свид.Х., че трябва да проведе важен телефонен разговор. Двете седнали в автомобила на свидетелката Д. и там бил осъществен разговор по телефона между подс. Х. с адв. Ч., на която свид.П. предала телефона си. Подсъдимата се представила и обяснила, че е студентка от практиката на „**“. Разказала, че има дете и спор с бащата относно грижите и издръжката на детето. По време на разговора между двете, за подсъдимата се изяснило, че трябва да се заведе дело, но подробностите е невъзможно да се уточнят по телефон, а е необходимо след допълнителна уговорка тя да посети кантората на адв. Ч..
На 26.10.2022 г. в дома на подсъдимата гостувала св. Г. В. - И., когато подс.Х. получила съобщение на телефона от бащата на детето, с което той изразил желание да го припознае, както и поискал тя да посочи банкова сметка, за да заплаща издръжка. Подсъдимата се обадила на св. М. П., за да й 4 сподели за полученото съобщение и поискала, ако е възможно, да говори с адв. Ч.. След като получила отговор, че е възможно бащата на детето да е ходил на консултация при адв. Ч., тя поискала да отиде веднага в центъра , тъй като в момента имало кой да се грижи за детето, но свид. П. й казала да изчака. По-късно същия ден от телефона на св. П., адв. Ч. се обадила на подсъдимата и й казала, че бащата бил на консултация при нея и тя работела вече с него. На въпроса на подсъдимата тя какво да прави, частната тъжителка отговорила, че е консултирала бащата на детето и няма как да поеме нейната защита и че трябва да си намери адвокат.
Св. Д. започнал да плаща издръжка на детето, припознал го и завел дело за родителски права и режим на лични отношения с детето, като по образувано гр.д. № 2345/2023 г. по описа на БРС бил представляван от адв. Н.
Ч.. Ответницата по това дело – подс.Х., след разговор по телефона, а след това и посещение в адвокатската кантора, упълномощила друг адвокат - св. М. П..
На 22.05.2023 г. се провело съдебно заседание по гр.д. № 2345/2023 г. по описа на БРС определяне на привременните мерки относно режима на лични отношения между родителите и детето. Свидетелката П. като адвокат представлявала майката - подсъдимата Х., а адв. Ч. - бащата - св. Д.. След оттегляне на съда за постановяване на определение, в коридора пред съдебната зала, св. П. попитала частната тъжителка Ч. дали е вярно, че е консултирала подс. Х., а тъжителката на свой ред я попитала в какъв смисъл да е консултирала. Св. П. насочила тъжителката да попита подсъдимата, тъй като имала тази информация от нея. Тогава адвокат Ч. се обърнала към подсъдимата и поставила на нея въпроса, като я попитала в кой смисъл я е консултирала. Подсъдимата й отговорила, че са говорили по телефона и я попитала дали не си спомня. На разговора присъствал и адв. Х., когото подсъдимата тогава не познавала, който се намесил с висок тон, заявявайки, че жената, от чийто телефон е провеждан разговор, е негова позната и може да е присъствала на този телефонен разговор. Свид. П. също се намесила, помолила да се спазва добрият тон, след което влезли в залата, за да чуят обявяването на съдебния акт по привременните мерки.
На 01.06.2023г. подсъдимата със св. П. и св. Д. Д. с тъжителката Н. Ч. се срещнали на кафе срещу съда. На срещата присъствал и адв. В., като целта била да постигнат евентуално споразумение по делото за родителските права.
Започнали да коментират, като отново се стигнало до реплики относно 5 проведения по-рано между подсъдимата и адв. Ч. разговор по телефона.
Подсъдимата приела това като провокация спрямо нея, защото очаквала, че след като е запознала адв.Ч. в проведения по телефона разговор с проблемите за детето, те да заведат дело, но вместо това частната тъжителка се оказала адвокат на бащата на детето. Решила да подаде жалба в Адвокатска колегия ***. В жалбата с вх. № 459, тя описала възприетите от нея обстоятелствата, за проведения на 17.10.2022 г. разговор по телефона и за този на 26.10.2022 г., както и за образуваното гражданско дело пред БРС . Освен твърденията си за случилото се, подсъдимата написала още: „Настоящата жалба я подавам във връзка с извършени действия от страна на адв. Н. Ч., които нарушават разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата - „Адвокатът не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна“. Нарушава се също и Етичният кодекс“; „Предвид нарушаването на изричната законова разпоредба относно задълженията на адвоката, считам че същата е извършила нарушение на своите задължения. Много вероятно е тя да е използвала информацията, която й бях дала за организиране на защитата на Д. Д. по делото”. В заключение завършила: „Моля да извършите проверка и да наложите дисциплинарно наказание, като за действията да бъда уведомена”. В отговор на жалбата, подсъдимата получила препис извлечение от протокол №26 от проведено на 28.09.2023 г. заседание на Адвокатския съвет на АК - *** , на което с Решение № 315 е отказано образуването на дисциплинарно производство срещу адв. Н. Ч. поради липса на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.132 от ЗА, като е указана възможността решението да се обжалва в 14дневен срок от съобщаването му пред Висшия адвокатски съвет.
Разпечатката съдържа 33 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1931fef-21cb-45f6-90f7-a9292d139950