Решение № 1683 от 15.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1683 гр. Варна, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100501932 по описа за 2021 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по въззивна жалба, депозирана от ПЛ. М. П., ЕГН **********, чрез адв. С.И., срещу Решение №261363/19.04.2021г., постановено по гр.д. №620/2021г. по описа на ВРС, VІІ-ми с-в, в частите, с които е осъден въззивника да заплаща в полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р. М. П., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 162,50 лв. до 300,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г., с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; в частта, с която е осъден въззивника да заплати в полза на детето М. ПЛ.

П., ЕГН ********** издръжка за минало време за периода 01.10.2020г. до 18.01.2021г. за разликата над 152,50 лв. до 300 лв.. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г., както и в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето М. и бащата П.М. през лятото два пъти по десет дни.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно в обжалваните части. Съдът не е съобразил, че липсват доказателства за специални нужди на детето, които следва ежемесечно да бъдат задоволявани. Твърди, че категорични доказателства за допълнителни разходи, обусловени от здравословното състояние на детето, не са установени- липсват писмени доказателства за заплатени суми, а от гласните доказателства се установява, че такива ежемесечни разходи няма. Освен това се излага, че детето не боледува често и няма по-тежки други заболявания, може да посещава детска градина, а майката може да работи на осемчасов работен ден. Твърди, че не може да заплаща издръжка в посочения размер от 300 лв., тъй като заплаща множество кредити, получава ниско възнаграждение и издръжка от 300 лв. месечно му е непосилна. По повод издръжката за минало време сочи, че безспорно е установено от свидетелските показания, че раздялата е настъпила от ноември, а не от първи октомври, както е приел съда. Твърди, че минималната издръжка през този период е била 1

152,50 лв., поради което и следва да бъде определена именно в този размер. Счита, че детето е на възраст, в която може да упражнява режим на лични отношения със своя баща през лятото в пълен обем, а именно- 30 дни за цялото лято, разделени на два пъти по 15 дни. В този период детето ще може активно да възстанови връзката със своя баща, както и роднинския кръг по бащина линия. Предвид това и моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като издръжката за минало време бъде определена на 152,50 лв. месечно, издръжката занапред – на 162,50 лв. месечно, а режимът на лични отношения бъде определен през лятото на 30 дни, който да се ползва на два пъти по 15 дни, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Р. М. П., с който оспорва жалбата. Излага, че заболяването на детето е установено, а ноторно е, че медицинските специалисти не работят по здравна каса, поради което и се дължи заплащане.

Сочи, че предстои операция на детето, която ще възлиза на около 1 500 лв. общо. Твърди, че бащата не заплаща все още никаква издръжка и е образувано изпълнително дело. Твърди, че бащата няма желание за контакт с детето, тъй като го вижда само за няколко часа, поради което и режимът на лични отношения през лятото не следва да бъде разширяван.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е депозирала становище по жалбата.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се излага от ищцата Р. Д., че с ответника П.П. са сключили граждански брак на 09.05.2015г. От него имат едно дете- М., роден на 18.05.2018г. От м.10.2020г. били във фактическа и икономическа раздяла. Ответникът напуснал семейното жилище. От този момент, ищцата поела изцяло грижите за детето М.. Заявява, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и желае прекратяването му с развод. Счита, че в интерес на детето М. е упражняването на родителските права спрямо него да бъде предоставено на нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и същият бъде осъден да плаща издръжка. Твърди ответникът да проявявал незаинтересованост към грижите за детето, не плащал и издръжка. Предвид установено вродено заболяване на пикочо- половата система се сочи, че детето има специфични нужди, налагащи освен полагане на специални грижи и хигиена, но и медикаментозно лечение. Предстояла му оперативна интервенция. От раждането на детето му били проведени множество изследвания. На 18.09.2019г. е било прието в УМБАЛСМ Пирогов София, където му е проведена меатопластика. Понастоящем било необходимо ежемесечно провеждане на изследвания и прегледи от специализирани лекари в гр. София, разходите за които били поемани изцяло от ищцата. Твърди се, че ответникът реализира доходи от труд от около 1 500 лева месечно. Няма задължения за издръжка на други свои деца. Предвид лабилното здравословно състояние на детето и сложната епидемиологична обстановка в страната, ищцата твърди, че работи на 4часа и получава доход от 360 лева, който е недостатъчен за задоволяване специфичните потребности на детето, поради което и понастоящем нейната и тази на детето издръжка били поети изцяло от родителите й. Счита, че необходимата и възможна за плащане от бащата издръжка е в размер на 450 лева месечно. Претендира, че издръжката се дължи и за периода от 01.10.2020г., когато ответникът се е изнесъл от жилището и фактически е престанал да участва в разходите за детето.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника П.П.. Не оспорва настъпилото дълбоко инепоправимо разстройство на брачните отношения, но сочи, че фактическата раздяла не датира от 01.10.2020г., а на 28.11.2020г. е бил изгонен от 2 семейното жилище от съпругата си. Не оспорва, че детето има вродено заболяване и че до момента да му правени множество изследвания. Оспорва понастоящем състоянието му да налага специални грижи и прием на медикаменти. Твърди, че единствено състоянието на детето се проследява на 6 месеца. По лекарски указания детето не следвало да носи памперс поради опасност от инфекции, което било единственото изискване за хигиената му, което обаче се твърди да не е спазвано от майката и детето носело памперс и през деня, и през нощта. Оспорва разходите за изследвания и прегледи от специалисти през 2019г. да са поемани само от ищцата, доколкото в този период семейството е разчитало изцяло на неговите доходи. Твърди, че от раздялата с ищцата живее на квартира с месечен наем от 300 лева и в тази връзка е теглил кредит за 800 лева. Посочва, че месечното му трудово възнаграждение възлиза на 850-900 лева. Оспорва здравословното състояние на детето да е лабилно, като определя детето като здраво и енергично. Твърди, че заболяването му обичайно се израствало. Затова счита, че разходите за издръжката са не повече от обичайните за възрастта. Твърди, че детето се отглежда преимуществено от баба си по майчина линия и ищцата работи на 4ч. по нейно собствено желание. Искът за издръжка се оспорва по размер. Оспорва нуждите на детето да изискват такава издръжка, като твърди и че даването й не е в неговите възможности. Искът за издръжка за минало време се оспорва по размер, а и по основание за времето от 01.10 до 28.11.2020г., тъй като в този период съпрузите са съжителствали заедно и ответникът е участвал в издръжката на семейството.

Посочва, че докато са живели заедно е теглил кредити за покриване разходите на домакинството, които обслужвал сам и до настоящия момент. Оспорва предложения режим на лични отношения като ограничен и определен против интереса на детето. Доколкото до раздялата с майката той е участвал активно в отглеждането на детето и е полагал всички грижи, желае определяне на разширен режим. Извън това, след раздялата с ищцата, се твърди, че тя отказва да му дава детето. Той го виждал за по 1-2 часа и то по усмотрение на майката.

Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по исковете, а е депозирала социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е влязло в сила в частта по предявените искове за прекратяване на брака между съпрузите, както и в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, предоставено е ползването на семейното жилище на майката, както и в частта, с която е определен ежемесечният режим на лични отношения между бащата и детето и режимът по време на личните и официални празници, както и в частта, с която е определена издръжка за минало време в размер на 152,50 лв. месечно и е определена издръжка занапред -след подаване на иска, в размер на 162,50лв., респективно са отхвърлени исковете за заплащане на издръжка за разликата над 300 лв. до 450 лв. месечно.

По отношение режима на лични отношения между бащата и детето М. през лятото, както и издръжката, дължима от бащата за минало време и за напред:

В жалбата са наведени твърдения, че въззивникът П. желае режимът да бъде определен на общо 30 дни през лятото- на два пъти по 15 дни, а не както е определен с решението – два пъти по 10 дни, тъй като така ще може да бъде възстановена връзката между бащата и детето.

3

Произнасяйки се по предявените искове за предоставяне упражняване на родителските права и определяне местоживеенето на детето, съдът е длъжен, в изпълнение на задължението си да гарантира най-добрия интерес на детето, като съхрани или даде възможност да се изгради връзката „баща-дете“, да определи най-подходящия режим на лични отношения между детето и неотглеждащия го родител. В настоящото производство следва да бъдат съобразени следните обстоятелства, имащи значение при преценка определяне продължителността на режима през лятната ваканция. На първо място, при настъпване на фактическата раздяла детето е било на възраст от 2 и половина годиниотглеждано е съвместно от двамата родители, като преимуществено грижите за него са полагани от неговата майка. Съдът кредитира показанията на свидетелката Д., която сочи, че бащата много преди фактическата раздяла е спял в отделно помещение от съпругата и детето си, а помощта, която е оказвал за детето се е изразявала във вземането на храна от детската кухня, впоследствие понякога водене на ясла. Горното се потвърждава от показанията и на свидетелката А., която е виждала, че майката полага грижи за детето след раздялата. Въззивникът П. не е вземал детето и не го е търсил. Че въззивникът е осъществявал редки и кратки виждания с детето и то в семейното жилище, което майката му е предоставяла, се установява от св. Д.. Свидетелката излага, че нито тя, нито ищцата Р. Д. са знаели, че въззивникът има квартира в гр. Варна още от месец декември 2020г.

Въззивникът никога не е искал да взема детето и да го извежда извън дома. Твърденията на П.П. в обратния смисъл останаха недоказани. Съдът не дава вяра на показанията на св. К., тъй като впечатленията му са инцидентни – същият е виждал отношенията между бащата и детето веднъж, когато е останал да пренощува. И за тогава свидетелят твърди, че майката си е гледала детето. За останалите впечатления, че бащата може „да нахрани, да изкъпе детето, да го преспи“ свидетелят, макар и и да твърди обратното, очевидно няма лични наблюдения.

Извод за това е фактът, че свидетелят е живял почти през цялото време в чужбина, както и че за целия период само веднъж е бил на гости с преспиване у страните. Впечатленията за грижите, които изброява, че виждал бащата да полага, звучат неправдоподобно. Затова и съставът приема, че бащата дори и преди фактическата раздяла не е полагал преките и непосредствени грижи за детето, свързани с хранене, преспиване, къпане. Тези умения не са придобити и след настъпване на раздялата, тъй като въззивникът не е вземал детето при себе си в собственото жилище, където да полага сам грижи за него. Способността му да се справя сам с ежедневното обслужване на детето не е установена по безспорен начин. Вярно е, че детето е навършило вече три години и половина и е сравнително самостоятелно, но същото продължава да има нужда от помощ при обслужването си, както и при упражняване на контрол върху диетата и хигиената, което е особено важна за здравословното му състояние предвид установените проблеми. Изявленията на въззивника П., че детето няма здравословни проблеми, макар и да е приложена достатъчно медицинска документация, установяваща обратното, водят до извод, че въззивникът би неглижирал и необходимите грижи и контрол върху здравословното състояние на М.. Затова и съставът намира, че въззивникът към настоящия момент не е демонстрирал достатъчно готовност и способности да се справи самостоятелно с отглеждането на детето. В този смисъл и искането за разширяване на летния режим на лични отношения с детето М. на 30 дни, разделени на два пъти, съдът намира за неоснователно. Следва да бъде определен режим на лични отношения през лятото два пъти по десет дни, през който период майката не ползва платен годишен отпуск. Този режим отговаря на интереса на детето и неговите потребности да контактува със своя баща, постепенно да се възстановява нарушената между тях връзка, както и същевременно детето М. да не се отделя за твърде дълъг период от постоянно отглеждащия го родител- неговата майка. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.