Решение № 260073 от 26.02.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Пазарджик, 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Е. Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4431 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Българска банка за развитие“ АД против П.А.К. и Ц.П.К. за прогласяване относителната недействителност по отношение на ищеца „Българска банка за развитие“ АД на сключения между ответниците П.А.К. и Ц.П.К. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 108, т. ІV, рег. № 7342, н.д. № 609/23.10.2015 г. по описа на нотариус Таня Дъбова, с рег. № 422 по регистъра на НК, с предмет: двуетажна сграда, със застроена площ от 63,00 кв.м., с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, одобрена със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи 2 (два), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ***, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - ********* и едноетажна сграда, със застроена площ от 26,00 кв.м., с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи: 1 (един), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ***, с предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - *********.

Ищецът твърди, че на 21.05.2015 г. в гр. София между „Българска банка за развитие“ АД, като кредитор и „Фреш Сървис“ АД, като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит № 854, с който „Българска банка за развитие“ АД се съгласила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 890 000 лева на пет транша. Твърди, че усвоените средства по кредита са по Транш 1 и са в размер на 500 000 лева. Със сключването на договора за банков кредит кредитополучателят се задължил да ползва средствата предоставени му от банката само и единствено за договорената цел и да ги издължава при условията и сроковете, уговорени в него.

Сочи, че на 21.05.2015 г. между

„Българска банка за развитие“ АД и ответника П.А.К. е сключен Договор за поръчителство, Приложение № 5 към Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г.

Съгласно чл. 1 от договора за поръчителство, поръчителят - ответникът П.А.К. отговарял пред кредитора солидарно с кредитополучателя (главен длъжник) за пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения за плащане към банката по Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г. Съгласно чл. 2 от договора за поръчителство, поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателя за целия срок на действие на договора за банков кредит, включително при промяна на първоначално договорените условия, включително, но не само, при удължаване на първоначално договорения срок, разсрочване на задълженията по него, промени на погасителните вноски и промени в други условия по договора без да е необходимо допълнително и конкретно негово съгласие за това. Твърди, че ответникът П.К. има качество на длъжник спрямо „Българска банка за развитие“ АД, от който кредиторът по правилата на договорната солидарност може да иска изпълнение на цялото задължение.

Ищецът твърди, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл. 19, ал. 1, б. „а“, „ж“ и „й“ и чл. 20, б. „а“, „б“ и „г“ от Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г. към 29.07.2015 г., поради което на основание чл. 23, ал. 3, б. „а“ и „б“ от същия договор, кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер (в това число главница, лихви, неустойки, комисиони, такси и други суми, дължими съгласно договора), считано от 29.07.2015 г. В този смисъл към 29.07.2015 г. задължението на солидарно задължените лица към „Българска банка за развитие“ АД е в общ размер на 499

550,67 лева. Сочи, че с уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение № 4702-611/12.08.2015 г. е уведомил кредитополучателя и поръчителите за преустановяване усвояването на средства до пълния размер на разрешения кредит, за обявената предсрочна изискуемост на кредита и за размера на дължимото вземане, като на солидарно задължените лица е предоставен 14 - дневен срок за доброволно погасяване на дължимите суми. Изтъква, че на 02.09.2015 г. е връчена нотариална покана за изпълнение на задълженията на „Фреш Сървис“ АД при отказ, а на 22.08.2015 г. е връчена нотариална покана на поръчителя П.К., чрез съпругата му, за което е съставена разписка.

На 01.10.2015 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Фреш Сървис“ АД и поръчителите П.А.К. и Н.Й.Т..

Било образувано ч.гр.д. № 445/2015 г. по описа на Районен съд – Своге, по което били издадени Заповед № 364 от 05.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от 23.10.2015 г. в полза на банката срещу длъжниците, които били осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца следните суми: 495 834,00 лева - главница по Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г.; 14 974,96 лева - лихви, съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г. за периода от 20.07.2015 г. до 30.09.2015 г.; 165,56 лева – неустойка, съгласно посочения договор за банков кредит за периода от 20.07.2015 г. до 30.09.2015 г.; 246,50 лева - комисиони за ангажимент, съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за банков кредит, дължими на 29.07.2015 г.; законна лихва върху главницата от 01.10.2015 г. до изплащане на вземането; 18 722,74 лева - разноски по делото. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по молба на ищеца било образувано изпълнително дело № 20158580401403 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, като и към настоящ момент задължението по процесния договор за банков кредит не било погасено.

На следващо място, ищецът твърди, че процесният договор за банков кредит е сключен преди датата на извършване на разпоредителната сделка, с която ответникът П.К. е прехвърлил правото на собственост върху горепосочените имоти на дъщеря си - ответницата Ц.К.. С извършеното разпореждане ответникът П.К. е увредил кредитора „Българска банка за развитие“ АД, тъй като е намалено имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение. Налице е знание за увреждане на кредитора, тъй като ответницата Ц.К. е дъщеря на поръчителя П.К., а съгласно уредената в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Моли исковата претенция да бъде уважена. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ц.П.К., чрез адв. В.К., в който оспорва основателността на предявения иск. Признава, че между баща й - ответника П.К., като продавач и нея, като купувач, е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 108, том IV, рег. № 7342, дело № 609/23.10.2015 г., но твърди, че не е знаела, че сделката уврежда кредитор на нейния баща. Сочи, че това е така, защото към датата 21.05.2015 г., на която банката и баща й са сключили договора за поръчителство, тя е била непълнолетна и не може да се очаква от едно дете да знае, че баща му е обезпечил чуждо задължение към банка. Твърди, че към 23.10.2015 г., на която дата е изповядана процесната покупко-продажба, не е могла да научи за задължението на баща си, защото и той самият не е знаел, че „Фреш Сървис“ АД не изпълнява задълженията по договора за кредит и банката пристъпва към обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Уведомителното писмо-покана за доброволно изпълнение № 611/ 12.08.2015 г. до П.К., било връчено на 22.08.2015 г. на Е. Г. К., но последната не е имала положението на негова съпруга, а на „бивша“ съпруга от повече от 5 години преди това. Разликата в качеството на лицето приело поканата била съществена и връчването не можело да се счита за редовно. Освен това, ответникът П.К. не е знаел и за издадената Заповед за изпълнение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 445/2015 г. по описа на Районен съд – Своге. Поради това ответницата Ц.К. обективно не е могла да узнае (от него или по друг начин) за задължението на баща си в периода от 18.09.2015 г., когато е навършила пълнолетие, до датата 23.10.2015г., на която е извършена сделката. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника П.К., чрез назначения му служебен адвокат В.Л., в който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че при извършването на процесната сделка на 23.10.2015 г., нито той, нито лицето, с което е договарял – дъщеря му Ц.К., са знаели за увреждането. Твърди, че не е знаел за уведомителното писмо – покана за доброволно изпълнение № 611/12.08.2015 г., която е била връчена на Е.К., посочена като негова съпруга, тъй като към този момент тя не е била негова съпруга.

Оспорва истинността на разписката по чл. 44-46 от ГПК от 22.08.2015 г., като твърди, че под нея няма подпис на получател – на Е. Г. К.. Твърди, че не е знаел за издадената Заповед за изпълнение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 445/2015 г. на Районен съд – Своге и за образуваното срещу него изпълнително дело № 1403/2015 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858 по регистъра на КЧСИ.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за основателността на исковата претенция.

Ответницата Ц.К., чрез адв. В.К., в открито съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание ответникът П.К., чрез назначения му служебен адвокат В.Л., поддържа отговора на исковата молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г., се установява, че между ищеца „Българска банка за развитие“ АД, като кредитор и „Фреш сървис“ АД, като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката се е съгласила да предостави на „Фреш сървис“ АД кредит в размер на 890 000 лв. на пет транша. Кредитополучателят се задължил да ползва средствата предоставени му от банката само и единствено за договорената цел и да ги издължава при условията и сроковете, уговорени в договора.

Няма спор по делото, че усвоените средства по кредита са в размер на 500 000 лв. и са само по Транш 1 – за рефинансиране на инвестиционен кредит към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по Договор за заем от 27.08.2013 г.

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за поръчителство се установява, че на 21.05.2015 г. между ищеца „Българска банка за развитие“ АД и ответника П.К., е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят - ответникът П.К. се е задължил да отговаря пред банката солидарно с кредитополучателя „Фреш сървис“ АД (главен длъжник) за пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения за плащане към банката по Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г. Поръчителят е декларирал, че е запознат и съгласен с условията по договора за банков кредит – чл. 1, ал. 3 от договора за поръчителство. Според разпоредбата на чл. 2 от договора за поръчителство поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за целия срок на действие на договора за банков кредит, включително при промяна на първоначално договорените условия, включително, но не само, при удължаване на първоначално договорения срок, разсрочване на задълженията по него, промени на погасителните вноски и промени в други условия по договора без да е необходимо допълнително и конкретно негово съгласие за това.