Решение № 291 от 25.07.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. гр.Велинград, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100530 по описа за 2023 година

Предявен е от Е. Б., гражданин на Израел, родена на **********г. в *******, Руска Федерация, живуща в Израел, гр. *******“ № 9 със съдебен адрес: град Велинград, ул.“*******“ № 11 против: Г. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Велинград, ул.“****“ № 8, иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, по отношение на ответника Г. Т. П., че Е. Б., гражданин на Израел, родена на **********г. в ******* е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор за обект ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: град Велинград, ул.“****“№ 8, вх.Б, ет.5, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, която сграда е на застроена площ от 61кв.м., предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда,или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта-1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: град Велинград, ул.“****“№ 8, вх.Б, ет.5, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, която сграда е на застроена площ от 83кв.м., предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда,или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта-1, на основание покупка, а при условията на евентуалност по давност като добросъвестен владелец за обект ***, считано от 01.11.2017 г., до 01.11.2022 г., а за обект *** като добросъвестен владелец считано от 28.05.2018 г. до 1

28.05.2023 г..

В исковата молба се твърди, че ищцата Е. Б. е закупила на 01.11.2012 г., след проведена публична продан по изп.дело № 342/2011 г. на ДСИ при PC Велинград следния недвижим имот: самостоятелен обект в сградаАпаратамент № 1 от източната част на Мансарден етаж /второ ниво недовършен/, със застроена площ от 61/шестдесет и един/ квадратни метра, ведно с 12/100 ид.части от УПИ V-8255, в кв. 419, по плана на Велинград, целия с площ от 453кв.м., с административен адрес: град Велинград, ул.“****“ № 8, идентичен с процесния самостоятелен обект с идентификатор ***, а на 28.05.2013г., отново след проведена публична продан по изп.дело № 342/2011г. на ДСИ при PC Велинград самостоятелен обект в сграда- Апаратамент № 2 от западната част на Мансарден етаж /второ ниво недовършен/, със застроена площ от 83/осемдесет и три/ квадратни метра, ведно с 12/100 ид.части от УПИ V-8255, в кв. 419, по плана на Велинград, целия с площ от 453кв.м., с административен адрес: град Велинград, ул.“****“ № 8, идентичен с процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: град Велинград, ул.“****“№ 8, вх.Б, ет.5.

Поддържа се, че със закупуването на двата самостоятелни обекти Е. Б. се легитимира като собственик на целия мансарден етаж-второ ниво, етаж пети, на жилищните сгради сключено застрояване /*** и

***/ с административен адрес град Велинград, ул.“****“№ 8.

Излага, че входът за процесния пети етаж е от стълбищната клетка на западната сграда, като това положение е установено преди закупуването.

Излага, че вход за последния-мансарден етаж от източната страда не е имало къМ.М.М.нта на закупуването, но най-вероятно такъв е съществувал по строителната документация на сградата и затова такъв е отразен в кадастралната карта. Твърди, че през 2022 г. Б. е предприела действия по издаването на схеми на самостоятелните обекти и разбира, че като собственик на закупения от нея на 01.11.2012г. СОС *** в кадастралната карта е отразен ответника Г. П. с нотариален акт вх.рег.№ 1618/25.08.2016г. акт 26, том VI, рег. № 837 на СВ при PC Велинград. В нотариалния акт е отразено, че ответника притежава „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ жилище- апартамент, обхващаш целия тавански етаж-ниво II със застроена площ от 78кв.м. От момента на закупуването на двата процесни самостоятелни обекта, съответно от 01.11.2012 г. - източния апартамент и от 28.05.2013г.- западния апартамент, ищцата ги владее и ползва и никой по никакъв начин не е смутил нейното владение в период надвишаващ 10 години.

Твърди се, че никой по никакъв повод не е оспорвал собствеността й и не е заявявал каквито и да било претенция по отношение на обектите закупени от нея на публична продан. Ответникът като лице притежаващо документ за собственост, който документ е дал повод за отразяване в кадастралната карта на П. като собственик на притежаваните от ищцата имоти, смущава нейното право до степен да не може да се снабди със схема на СОС ***.

Смутено е и правото да се разпорежда с тези имоти. Ангажира доказателства.

2

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор от ответника Г. П., с който се изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Твърди се, че по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том II. рег. № 2163, дело № 225 от 24.08.2016 г., на М.А., нотариус с район на действие Районен съд Велинград, подавачът М. М. М. е прехвърл, притежавания от него недвижим имот, а именно: 6/10 идеални части от Поземлен - УПИ № V-8255. целият с площ от 468 кв. м., ведно със самостоятелен обект: жилище - апартамент, със застроена площ от 78 квадратни метра, представляващ западната половина от къща близнак, ведно с мазе № 5, находящи се в гр. Велинград, ул. „****“ № 8. ет. 5. ап. 2. Сочи се, че къМ.М.М.нта на продажбата, подавачът се е легитимирала като собственик на имота, на основание влязло в сила Решение № 149/25.04.2014 г., постановено по гр. д. № 24/2014 г., по описа на Районен съд Велинград, надлежно вписано в Служба по вписванията. Излага се, че къМ.М.М.нта на продажбата, не е знаел за правата на ищцата върху имот с идентификатор № ***., придобити от нея с Постановление за възлагана не недвижим имот от 28.05.2013 г. по изп. дело № 201 15210400342 на ДСИ при PC Велинград. След придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот, се е нанесъл в имота, извършил е ремонт в него и го е обзавел с всичко необходимо.

Постоянният му адрес също съвпада с адреса на процесния недвижим имот.

Придобитият от него имот е идентичен с имота, който ищцата твърди да е придобила па основание публична продан - имот с идентификатор №***. По отношение на имот с идентификатор №

***.. той не се легитимира като собственик и спрямо него никога не е имал претенции. Всъщност двата имота описани в исковата молба, а именно имот с идентификатор № ***. и имот с идентификатор № ***, представляват два отделни самостоятелни обекти. Имот с идентификатор №№ *** обаче нима самостоятелен вход и за да се влезе в този имот следва да се премине през имот с идентификатор № ***. През 2016 г., когато закупил процесния имот с идентификатор № ***, ищцата не е живяла там и никога не е живяла трайно и постоянно нито в имот с идентификатор № ***., нито в имот с идентификатор № ***.

Оспорва се твърдението, че ищцата е разбрала за правата на ответника върху имота през 2022 г., когато е предприела действия по издаване на схеми за двата самостоятелни обекта. Твърди, че между него и ищцата е постигната договореност, ищцата да ползва имот с идентификатор № ***., а той да ползва имот с идентификатор №***, като достъпа до имот с идентификатор № ***. може да се осъществи само през имот с идентификатор № *** и той е дал съгласието си за това.

Поддържа се, че считано от 2016 г., той ползва имота, явно и необезпокоявано, със знанието и съгласието на ищцата, поради което следва да се приеме, че той е придобит от него на основание Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. № 2163. дело № 225 от 24.08.2016 г., на М.А., нотариус с район на действие Районен съд Велинград, подавачът М. М. М. и осъществено от него владение като добросъвестен владелец. Наред с това 3 преди 2016 г., имотът е ползван и е бил собственост на родителите на ответника - Т. П. и М. П.и, което владение се присъединява към неговото владение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В тежест на ищцата е да докаже, правото си на собственост върху процесния недвижим имот, придобит на посоченото в исковата молба основание- деривативно, респективно оригинерно основание. Ответника следва да докаже пълно и главно фактите, от които произтичат възраженията му, респективно основанието на което твърди да е станал собственик на процесния имот с идентификатор ***.

С Определение № 582 от 28.09.2023 г. е обявено, че между страните следните права и обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване: ищцата е индивидуален собственик на имот с идентификатор ***., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: град Велинград, ул.“****“№ 8, вх.Б, ет.5, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, която сграда е на застроена площ от 61кв.м., предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда,или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта-1, по силата на извършена публична продан по изп.дело 342/2011г. на ДСИ при PC Велинград. Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна, а и се потвърждава от постановление за възлагане на недвижим имот от 01.11.2012 г..

От приетите по делото постановления за възлагане на недвижим имот от 01.11.2012 г. и 25.08.2013 г., се установи, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесните имоти на законно основание, т.к. към този момент, Решение № 149/25.04.2014 г., по гр. д. № 24/2014 г., по описа на Районен съд Велинград, с което се легитимира като собственик на процесня имот праводателя на ответника, не е било постановено и не е било на лице сила на присъдено нещо по отношение на установеното с диспозитива му.

Макар и да намира за неправилно така постановеното решение и доколкото същото е влязло в сила, съдът се намира обвързан от силата на присъдено нещо по него по арг. от разпоредбата на чл. 297 ГПК.

От приетите по делото разписки за заплатена ел. енергия за периода от 20.12.2013 г. до 12.02.2024 г. се установи, че ищцата е била във фактическо владение на процесните имоти, като на нейно име е регистрирана партида в електроразпределителното дружество и в посочения период процесните имоти са били обитавани, в предвид употребената и заплатена ел. енергия.

От приетото удостоверение рег. № 312р-142642/18.06.2024 г. за влизания и излизания в страната на ищцата се установява, че за периода от м. май 2013 г. до м. май 2018 г. ищцата е пребивавала в Република България, като е отсъствала от нея за периоди не повече от 6 м., с изключение за времето от 4

26.08.2016 г. до 14.06.2017 г., когато е отсъствала за по- голям период, а именно в размер на 10 месеца.

От разпита на свидетелката Л.П.З. се установи, че тя разполага с ключ за процесните имоти, даден й през 2013 г. от ищцата. Свидетелката излага, че била ангажирана от нея да поддържа имотите в нейно отсъствие, като спира и пуска водата в тях, затопля ги и ги почиства, спира и пуска интернета, а отделно от това и било издадено на нейно име и пълномощно от ищцата за управлението им. От разпита й става ясно, че двата имота са обединени и представляват едно жилище с площ около 140 кв.м., състоящо се от една голяма кухня и всекидневна, четири спални, две бани и тоалетни и килерно помещение. От показанията й се установява, че друг освен нея и ищцата няма ключ за апартамента, като е категорична, че от 2013 г. до сега не е виждала друг човек в него, като тя лично го посещава редовно, и друг освен нея и ищцата няма достъп до него. Свидетелката сочи, че ищцата в периода от 2013 г. насам е идвала всяка година по два- три пъти със семейството си и приятели, освен в периода на Ковид пандемията, когато една година не идвала.