Решение № 11465 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11465 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251110103982 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на *** Ш. да заплати на „***“ ЕАД следните суми: сумата от 796.84 евро (равностойност в евро на исковата сума от 1558.49 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2024г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 7, находящ се в гр. София, ж. к. „Гео Милев“, бл. 49А, ет. 2, сумата от 142.52 евро (равностойност в евро на исковата сума от 278.75 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена за периода от 15.09.2022г. до 17.01.2025г., сумата от 28.45 евро (равностойност в евро на исковата сума от 55.65 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 08.2022г. до м. 04.2024г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.10 евро (равностойност в евро на исковата сума от 9.98 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за периода от 16.09.2022г. до 17.01.2025г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.01.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на наемател на гореописания топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 451 дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, за което дължи и обезщетение за забава. Претендира разноските за настоящото и за заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, съгласно който за погасяване на задълженията на ответника за процесния имот за исковия период с ищеца е сключено споразумение за разсрочено плащане, въз основа на което били извършени част от уговорените плащания.

В проведеното на 18.03.2026г. открито съдебно заседание ищецът е изложил фактически твърдения, че в хода на процеса е получил плащане за погасяване на всички свои вземания, предмет на процесните претенции, както и на сторените съдебни разноски, поради което претендира да му бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

В същото заседание ответницата е изложила идентични фактически твърдения за извършено в хода на процеса цялостно погасяване чрез плащане на процесните задължения, като е представила и писмени доказателства за това.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

В случая ответницата не е навела конкретни доводи за липсата на която и да е от гореописаните материални предпоставки за възникване на спорното материално право- така, както същото е заявено в исковата молба, поради което и с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички пораждащи спорното материално право обстоятелства.

Въпреки това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договори за наем съответно от 05.02.2021г. и от 14.05.2024г., заявление- декларация от ответницата до ищеца за откриване на нейно име на партида за процесния имот, договор № 584- II/14.11.2003г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, и третото лице- помагач на ищеца, протокол от общо събрание на етажните собственици в тази сграда и списък на етажните собственици към него, издаваните от топлофикационното дружество съобщения към фактури, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано по отношение на имота дялово разпределение, се установяват правнорелевантните обстоятелства, че през исковия период ответницата е била наемател на процесния имот, постигнал съгласие с ищеца за встъпване в облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, заявявайки изрично воля в този смисъл с подаденото заявление- декларация, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през релевантния за делото период е била топлоснабдена, че до имота е доставено съответното количество топлинна енергия, чиято стойност се претендира в процеса. Поради това и съобразно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС, ответницата като наемател на жилището 2 през исковия период е била страна по облигационно правоотношение с топлофикационното дружество и потребител на доставяната до имота топлинна енергия, отговорен за заплащане на цената й. С оглед на това и при липсата на оспорване на конкретните стойности на цената на топлинния ресурс, както и на доказателства за заплащане на тези цени в срок (въпреки изричните указания към ответника в тази насока в доклада по делото) съобразно приложимите в случая клаузи на общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., следва да се приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на вземания от *** Ш. именно в претендираните суми за цените на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, както и на обезщетения за забава върху тях.

Както бе изяснено, съгласно изричните твърдения и на двете страни всички задължения, предмет на предявените в настоящото производство искове, са погасени чрез плащане, за което не се спори, че е извършено в хода на процеса. Това плащане по правната си същност съставлява конклудентно признание на неизгодно за страната обстоятелствосъществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за забава.

Както бе изяснено, по делото не се спори и относно момента на извършеното плащанеслед образуване на производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл.

235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.

При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т. е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуеми парични вземания от ответницата, които последната е следвало да погаси преди това, но не е сторила, поради което с поведението си е дала повод за завеждане на делото срещу нея.

С оглед на това и доколкото не се установява, а не се и твърди с извършеното плащане да е погасено и следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, в полза на последния следва да бъде присъдено такова в определен от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 100.00 евро с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, обстоятелството, че се касае за обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.

На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на *** Ш., ЛНЧ: **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 796.84 евро (1558.49 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2024г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 7, находящ се в гр. София, ж. к. „Гео Милев“, бл. 49А, ет. 2, сумата от 142.52 евро (278.75 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена за периода от 15.09.2022г. до 17.01.2025г., сумата от 28.45 евро (55.65 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 08.2022г. до м. 04.2024г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.10 евро (9.98 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за периода от 16.09.2022г. до 17.01.2025г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.01.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА *** Ш., ЛНЧ: **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 100.00 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.