Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2703 от 13.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52408/2024
Вид
Решение № 2703
Подписан
13.02.2026
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 203 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 80 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 2, ал. 1 · Наредба № 2 от 21 април 2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2703 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110152408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр.

Перник против А. Г. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер общо на 250,08 лева, от която сумата в размер на 211,12 лева, представляваща незаплатена стойност на потребени В и К услуги за имот, находящ се в ***, за периода от 01.10.2020 г. до 23.03.2024 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 27.06.2024 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 38,96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 07.02.2021 г. до 29.05.2024 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при публично известни общи условия. Процесуалният представител на страната поддържа, че партида с аб. № 3022232 била открита за процесния водоснабден имот на името на ответника, като за процесния период са издадени 34 бр. фактури за потребени услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че дружеството изпълнило задължението си по договора за предоставяне на В и К услуги за процесния период, като ответникът не е изпълнил насрещната си престация по контракта да заплати цената на потребените услуги на обща стойност 211,12 лева, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат М. А. от САК оспорва исковата претенция по основание и размер. Особеният представител поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения относно притежаването на качество 1

„потребител“ от А. А. за процесния недвижим имот, като липсват доказателства ответникът да е титуляр на право на собственост или вещно право на ползване върху описания в исковата молба имот. На следващо място особеният представител поддържа, че липсват доказателства относно надлежното разгласяване на общите условия на ищцовото дружество по законоустановения начин чрез публикуване в един местен и един централен ежедневник.

В отговора на исковата молба са изложени съображения за липса на надлежни доказателства за установяване на идентичност между описания в исковата молба недвижим имот и имота, за който се отнасят претендираните от дружеството суми. Особеният представител поддържа, че липсват доказателства относно надлежното изчисляване на сумите по процесните фактури. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения е направено искане предявените осъдителни претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на доказване от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ е наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, през исковия период за процесния имот, обема на доставената услуга, че нейната стойност е в претендирания размер, че общите условия на дружеството са надлежно разгласени, както и че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване или на строеж на водоснабдявания имот, респ. качество на потребител на услугите В и К. Във връзка възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Налице е законовоустановена дефиниция на понятието „потребител на В и К услуги“.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, респ. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.

1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /т. 3/.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за В и К услуги е представена Справка № 693853/23.05.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания в страната, видно от която по силата на договор за покупко-продажба от 18.09.2020 г. ответникът е придобил право на собственост върху апартамент 31, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Гърляница“, бл. 12, вх. А, ет. 8. Действително, представената справка не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, съответно не обвързва съда с материални доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства. Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния 2 регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената справка представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото обстоятелство / така Решение № 35/04.01.2024 г. по в. гр. д. № 4826/2023 г. по описа на СГС, II-Д състав, Решение № 1073/23.02.2024 г. по в. гр. д. № 12480/2023 г. по описа на СГС, II-Ж състав и Решение № 1671/21.03.2024 г. по в. гр. д. № 454/2024 г. по описа на СГС, II-Б състав/. Като писмено доказателство по делото са представени Общи условия на ищцовото дружество за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, които са разгласени чрез публикациите им във в. „Новинар“ на 21.08.2014 г. и в.„Съперник” на 02.09.2014 г.

От изложеното следва, че между страните по делото в процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за В и К услуги при надлежно разгласени общи условия, респ. ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковата претенция.

От приетото заключение по допусната комплексна счетоводно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден, като за него при ищеца е открита партида с абонатен номер № 3022232. От експертизата се установява, че стойността на предоставените за исковия период услуги възлиза на сумата общо в размер на 107,94 евро / 211,12 лева/, изчислени по показания на водомер снети след реален отчет. Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност съгласно експертното заключение стойността на предоставените услуги, чиято изискуемост е възникнала за период от три години преди подаване на исковата молба възлиза на 86,96 евро ( 170,08 лева).

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изложените доводи са относими и към процесния договор за предоставяне на В и К услуги. Срокът в настоящия случай е прекъснат с подаване на исковата молба на 27.06.2024 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 27.06.2021 г., са погасени по давност. От приетото заключение по допусната комплексна експертиза се установява, че стойността на услугите, чиято изискуемост е настъпила след 27.06.2021 г. възлиза на сумата в размер на 86,96 евро ( 170,08 лева), като за разликата до пълния предявен размер от 107,94 евро / 211,12 лева/ исковата претенция следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от датата на фактуриране. Ответникът дължи 3 обезщетение за забава единствено върху вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди по-малко от три години преди подаване на исковата молба, поради което претенцията по чл.

86, ал. 1 ЗЗД се явява основателна за сумата в размер на 12,38 евро, като за разликата до пълния предявен размер от 19,92 евро ( 38,98 лева) искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давнос.

С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват съдебни разноски съразмерно на уважената част от предявения иск. Сторените от дружеството съдебни разноски възлизат общо в размер на 536,86 евро ( 1050 лева), от които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, 200 лева внесен депозит за особен представител, 600 лева внесен депозит за изслушване на експертиза и 200 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявения иск в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 417,11 евро ( 815,79 лева).