Определение № 216 от 21.07.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Русе, 21.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Частно търговско дело № 20264500900139 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.390 от ГПК.

Молителят „ ДН Асетс“ ЕООД, ЕИК 207235501 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Парижка комуна“ №2, представлявано от управителя НБ претендира допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу „Капре“ ЕООД, ЕИК 202630341 със седалище и адрес на управление за отмяна на решения на Общото събрание на ответното дружество с правно основание чл.74 от ТЗ и за защита на членствените му правоотношения с правно основание чл.71 от ТЗ чрез спиране на регистърното производство по заявление .- вх.№ 20260718114857, подадено към ТРРЮЛНЦ на 18.07.2026 г. по партидата на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 от ГПК обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, а съгласно чл.390, ал.4 от ГПК молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението.

Нормата на чл.390 от ГПК регламентира правилата за определяне на родовата и местна подсъдност, за които в обезпечителното производство съдът следи служебно.

В трайно установената съдебна практика се застъпва становището, че за подсъдността в обезпечителното производство, включително местната съдът 1 следи служебно. Обезпечителното производство е едностранно, поради което в него разпоредбата на чл.119, ал. 4 ГПК (предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) не намира приложение. Съдът, сезиран с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, извършва служебна проверка дали е компетентен да се произнесе по молбата съобразно правилата на местната подсъдност и ако намери, че не е местно компетентен да се произнесе по същата, прекратява производството и изпраща делото по подсъдност на съответния местно компетентен съд. По същия начин постъпва и въззивният съд, като при преценка, че първоинстанционният съд не е бил местно компетентен, обезсилва определението му и изпраща молбата за произнасяне на съответния местно компетентен съд. В този смисъл- определение №399 от 21.11.2008 г на ВКС по ч. т. д. №433/2008 г., II т. о., определение №248 от 01.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №225/2010 г., II т. о., определение №527 от 07.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 260/2011 г., II т. о., определение №930 от 30.12.2011 г. по ч. т. д. № 880/2011 г., I т. о., определение №160 от 03.04.2019 г. на ВКС по ч.т.д.

№191/2019 г.

В настоящият случай молителят е търговско дружество със седалище и адрес на управление в гр.Варна, поради което компетентен да се произнесе по искането по правилата на местната подсъдност е ОС – Варна.

Не са налице визираните в чл.390 от ГПК изключения от общата местна подсъдност, тъй като не се претендира възбрана върху недвижим имот, нито спиране на принудително изпълнение.

В процесния случай се иска обезпечение на бъдещ иск между две търговски дружества, като няма никаква връзка на делото с недвижим имот или производство по принудително изпълнение. Поради това и съдът намира, че подсъдността следва да се определи от разпоредбата на чл.390, ал.1 от ГПК, а именно от седалището на молителя.

След извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ съдът установи, че седалището на молителя е в гр.Варна, така както е посочено в молбата му, поради което производството пред ОС – Русе следва да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на ОС- Варна.

По изложените съображения и на основание чл.118, ал.2 от ГПК във вр.чл.390, ал.1 от ГПК Русенският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. търг.дело №139/2026 г. по описа на ОС- Русе и ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Варна по подсъдност.

Определението може да се обжалва пред АС – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 3