Решение № 96 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900014 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, срещу Н. Х. Т. , ЛНЧ **********, с адрес **** и А. Г. Т. , ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на следните суми, дължими по Договор за жилищен кредит № 0010-0206- 0000000127/2008г. от 07.03.2008г., Анекс № 1 от 07.09.2009г., Анекс № 2 от 28.01.2010г. и Анекс № 3 от 22.11.2011г., а именно: сумата от 51 838,25 евро главница за периода 09.03.2020г. до 04.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подaване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 3 583,18 евро - възнаградителна лихва за периода от 08.04.2020г. до 20.09.2022г., 1 250,99 евро - наказателна лихва за просрочие за периода от 08.04.2020г. до 04.01.2023г., 1380,54 евро - такси за периода от 08.04.2020г. до 04.01.2023г., 26,32 евро - застраховки за периода от 24.02.2021г. до 04.01.2023г., 545,28 лева - разходи за уведомяване за периода от 09.02.2021г. до 04.01.2023г.

Твърди се в исковата молба, че на 07.03.2008г. между „Банка Пиреос България" АД (с правоприемник „Юробанк България" АД) от една страна, и Н. Х. Т. - кредитополучател, и А. Г. П. - съкредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за жилищен кредит № 0010-0206-00000001027/2008г., според който банката предоставя накредитополучателите банков кредит в размер на 110 000 евро за финансиране на покупка на имот в процес на изграждане. Срокът на договора започвал да тече от датата на заверяване на сметката на кредитополучателите със сумата и по съответния начин, посочен в чл. 5 на договора. Кредитът се усвоявал след изпълнение от кредитополучателите на задълженията по Раздел V, чл. 17 - чл. 20 от договора за предоставяне на уговореното обезпечение. За ползвания кредит страните 1 уговорили заплащането на годишен лихвен процент в размер на 6.15 %, чието формиране е обяснено в исковата молба да се състои от следните компоненти - тримесечният EURIBOR на стойност от 2.5 % плюс надбавка от 3.9 %, намален с промоционален процент 0.25%, платим ежемесечно заедно със съответната част от главницата. Излага се, че е договорено едностранно изменение на размера на приложимата лихва. При просрочие за погасяване на вноските по кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, се сочи, че върху неиздължените суми по главницата за времето на забава се дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената в договора лихва и наказателна надбавка в размер на 4%. За обслужване на кредита била уговорена и дължимостта на следните такси: 1/ такса за разглеждане на документите според тарифата на банката към момента на подаване на документите за кредит; 2/ еднократна такса за управление в размер на 1.25 % върху размера на кредита; 3/ месечна такса за управление на кредита в размер на 0.095 % от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всеки следващ месец, платима ежемесечно на датата на падеж, ведно с лихвата и съответната част от главницата. Погасяването на кредита било уредено да се извършва служебно от банката чрез усвояване от постъпленията по сметката на кредитополучателите. Крайният срок за издължаване на кредита бил 120 месеца от датата на първото по ред усвояване. Съгласно чл. 27 от договора се посочва, че е уредено обявяването на предсрочната изискуемост и прекратяване на облигационното правоотношение. С Анекс № 1 от 07.09.2009г. към Договора се твърди, че е изменен размерът на депозита, върху който следвало да се учреди реален залог. С Анекс № 2 от 28.01.2010г. към Договора страните уредили промяна в усвояването на транш № 3, в годишния лихвен процент в размер на 6.90%, равен на базовия лихвен процент /5,75%/ на банката за кредити в евро плюс надбавка от 1.15 % и в правилата за едностранно изменение на приложимия лихвен процент. Погасяването на кредита е преуредено да се извършва на 300 месечни вноски, считано от датата на подписване на анекса, всяка в размер на 609.27 евро, включваща част от главницата и начислената за съответния период лихва. С подписването на Анекс № 3 от 22.11.2011г. към Договора за жилищен кредит се посочва, че страните се споразумяват, че предмет на договора е предоставяне от банката на кредитополучателя банков кредит в размер на 100 900.00 евро. Заличени били разпоредбите на чл. 5, ал. 3 и чл.

17б. от договора. Сочи се, че с покани, връчени по реда на чл. 47 ГПК кредитополучателите са уведомени за формираните просрочия и неизпълнението на договорните условия и за възможността в седемдневен срок да погасят изцяло задълженията си. Поради непогасяването на задълженията по кредита, ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК, отхвърлено поради ненастъпила предсрочна изискуемост. Ищецът посочва, че е направен повторен опит за редовно уведомяване на длъжниците по настъпилите просрочия по задълженията им и обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез залепване на уведомления по реда на чл. 47 ГПК от ЧСИ. Твърди, че към настоящия момент непогасените вноски са, както следва: 32 за главница, считано от 09.03.2020г. и 31 за лихва, считано от 08.04.2020г. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от адв. К. А., упълномощена от назначения особен представител на ответниците, с който се оспорва исковете по основание и размер. Оспорва 2 наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответниците. Възразява се, че в договора за кредит и анексите към него са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, влечащи тяхната нищожност, като за такива се посочват: чл.27 от договора за едностранно прекратяване и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чл.13, ал.5 за едностранно променяне на лихвения процент, чл.30, даващ възможност на търговеца без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, което се счита за противоречащо на чл. 143, ал.

2, т. 16 ЗЗП, както и чл.14, ал. 3, поради прекомерност на уговорения размер на наказателната лихва с оглед обезпечеността на кредита. Отделно от това, се изразява становище, че клаузите, посочени в чл.15, б. „б“ и б. „в“, са нищожни, тъй като противоречат на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. За неравноправна се счита възможността едновременно да бъде изисквано заплащането на възнаградителна лихва, лихва за забава и наказателна лихва за един и същ период. Оспорва наличието на предпоставките за обявяване на кредит за предсрочно изискуем. По отношение на размера на претендираната сума за главница изразява становище, че не става ясно как е формиран, поради което го оспорва. За неоснователна се счита и претенцията за заплащане на сумата в размер на 545,28 лева, представляваща разходи за уведомяване, след като предсрочната изискуемост не била обявена с изпратените покани, поради което не следвало да бъдат възлагани в тежест на ответниците. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения и възражения.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

Приобщени по делото са договор за жилищен кредит № 0010-02060000000127/2008г. от 07.03.2008г., Анекс № 1 от 07.09.2009г., Анекс № 2 от 28.01.2010г. и Анекс № 3 от 22.11.2011г. към договора. Съобразно договора, „Банка Пиреос България” АД е предоставила на Н. Х. Т. – кредитополучател и А. Г. П. – съкредитополучател банков кредит в размер от 110 000 евро за финансиране на покупка на имот в процес на изграждане, описан в договора.

Съгласно чл.13 от договора, годишният лихвен процент е 6.15%, формиран от базовия лихвен процент на банката, намален с промоционален лихвен процент 0.25%. БЛП е посочено, че се формира от 3-месечния EURIBOR, плюс надбавка от 3.9%. Ал. 5 предвижда възможност за едностранно изменение на лихвения процент от банката, в случай че 3-месечният EURIBOR достигне нива с 0.25% по-високи от посочените. При просрочие на вноска по кредита и обявяването му за предсрочно изискуем, се дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената в чл.13, ал.1 лихва и наказателна надбавка в размер на 4%. Чл.15 дефинира описаните в исковата молба дължими такси от кредитополучателите. Предвидено е задълженията по договора за кредит да бъдат обезпечени с ипотека върху недвижим имот.

Чл.27 предвижда правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при липса на погасяване на която и да е вноска по кредита.

С Анекс №1/07.09.2009 г. към договора кредитополучателят учредява в полза на банката реален залог върху депозит по договаряне за 20 913,15 GBP.

С Анекс №2/28.01.2010 г. към договора страните променят ГЛП на 3

6,9%, равен на БЛП + 1,15%. Посочено е, че към датата на анекса БЛП е 5,75%. Променен е и срокът за погасяване – 300 месечни вноски (25 години), всяка в размер 609,27 евро, включващи част от главницата и начислена за съответния период лихва, съгласно погасителен план – Приложение №1 към този анекс.

С Анекс №3/22.11.2011 г. към договора страните са договорили промяна в чл.1 - предмета на договора, а именно размерът на кредита е променен на 100 900 евро. Заличава се чл.5, ал.3 от договора, свързан с усвояването на третия транш – 9 100 евро. Заличава се и чл.17 Б – относно учредяване на реален залог в полза на банката върху депозита по договаряне от 20 000 GBP. В т.6 от анекса е посочено, че в седмодневен срок на кредитополучателя се връчва нова погасителен план - Приложение №1 към този анекс.

Във връзка с твърдяното уведомяване за предсрочна изискуемост след отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са ангажирани на л.77-87 оформени от ЧСИ нови покани, връчени на ответниците по реда на чл.47 ГПК, констативни протоколи и платежни документи за разходи.

Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съобразно което сумата от 100 900 евро е усвоена от кредитополучателите. Вещото лице подробно в табличен вид е отразило извършените погасявания от момента на сключване на договора за кредит до 09.03.2020г., когато плащанията са окончателно преустановени. Стойността на разликата между усвоена и погасена главница възлиза на 51838,25 евро (100 900-49061,75). Стойността на разликата между начислената и погасена възнаградителна лихва по ПП възлиза на евро 3 583,18 евро (59 286,91-55 703,73). Видно от представения по делото договор за кредит, същият е със срок на погасяване 120 месеца (10 г.), като е следвало да приключи до 21.03.2018 г., т.е. по първоначалният ПП не е налице лихва, дължима за периода 08.04.2020-20.09.22 г. С Анекс №2/28.01.2010 г. към договора, срокът за погасяване на кредита е удължен до 08.01.2035 г., като в тази връзка на ССЕ е представен актуален ПП за погасяване на дълга. Възнаградителната лихва, съдържаща се в месечните вноски по актуален ПП, за периода 08.04.2020-20.09.2022 г., възлиза на 3 566,18 евро. За периода, в който кредитът е бил обслужван в регистрите на Банка Пиреос (до 15.11.2019 г.) договорения лихвен процент е актуализиран веднъж - на 17.10.2008 г., съгласно Протокол № 12А от заседание на изпълнителния комитет на Банка Пиреос България, проведено на 10.10.2008 г., като за процесния вид кредити лихвения процент е увеличен с 0,75 пункта, т.е. за процесния кредит е коригиран от 6,15% на 6,90 % (6,15+0,75). След 15.11.2019 г. лихвеният процент от 6,9% е намален на 1,15 %, считано от 04.12.2020 г. Не са представени основания за това, по данни от банката вероятно се дължи на грешка в системата. При проследяване на записванията по заемната сметка вещото лице не е установило капитализирани лихви върху главницата.