Решение № 3701 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3701 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100512106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена e въззивна жалба от ответника СДРУЖЕНИЕ „ТЕХПРОГРЕС“ срещу Решение № 13902/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 67169/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, с което Сдружение „Техпрогрес“ е осъдено да заплати на Т. Ц., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000 лева, частична претенция при пълен размер от 9419,52 лв., представляваща възнаграждение по чл. 3 от договор № 1 от 01.12.2022 г. за консултантски услуги, дължимо за м.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите на първата инстанция, като се излагат следните съображения:

СРС правилно квалифицирал договора като договор за изработка, но с крайният си акт неправилно е приложил правилата за трудовия договор. Съобразно клаузите на процесния договор въззиваемия се задължил да предоставя услуги с необходимата грижа, в уговорения обем, срок и без недостатъци, като от него се изисквало постигане и отчет на конкретен резултат, а не просто отчитане на часове, в който случай възложителя имал право да не приеме изпълнението при несъответствие по обхват и качество на престирания резултат.

1

Поддържа се, че заплащането само за въведени часове в системата (които се въвеждат ръчно, а не се засичат автоматично), без да е постигнат крайният резултат (автоматизирани тестове) влизало в противоречие с предмета на договора, поради което претенцията на ищеца трябвало да бъде отхвърлена, а не уважена. Твърди се, че първата инстанция отделила за безспорно, че ответникът изрично не е приел отчета за юни 2023 г., но независимо от това с решението си приел, въз основа на чл.264,ал.2 вр. с ал.3 ЗЗД, че ответникът е приел работата на ищеца. Навежда се, че получените от ответника средства от „ВИВУС БГ" ЕООД били счетоводно разпределение на общ бюджет и не представлявали признание от "ТЕХПРОГРЕС" за приета работа от Т. А.. Счита, че по делото са допуснати и процесуални нарушения- съдът неправилно приел, че ищецът е доказал че е извършил работа по процесния договор, въпреки че това противоречало на събраните по делото доказателства ( показанията на св. М., които установявали че за месец юни не били извършвани автоматизирани тестове и назначената по делото СТЕ, който установявала че работата по договора не била извършена). Поддържа се, че първата инстанция игнорирала част от доказателствата по делото, като приела, че ищецът е изпълнил задължението си за отработване на определени часове, защото не е взела предвид доказателствата по делото от които се установявало, че работата по процесния договор е извършена от други членове на екипа, ищецът е извършвал само дребни поправки, като „логването“ на часове не било равносилно на реално извършена работа. Счита за необосновани изводите на първата инстанция, че възнаграждението по договора е уговорено според брой часове, както и че работата която е била възложена на ищеца е била извършена в пълен обем, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че ищецът не е разработил и завършил изцяло автоматизираните тестове, каквато всъщност е била работата му по договора. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, в който се поддържа че подадената въззивна жалба е неоснователна, като се излагат следните съображения: правилно първата инстанция приела, че е налице приемане на работата за месец юни, тъй като възложителят не възразил незабавно срещу предадения отчет ( ищецът представил отчета на 30.06.2023 г., но възложителя възразил едва на 27.07.2023 г.) и доколкото работата по договора е приета, то се дължи възнаграждение. Твърди, че разработката на софтуер е интелектуален труд (анализ, проектиране и пр.), което обяснявало часовете, въведени от ищеца, независимо от малкия обем "физически код", респ. обемът от работа бил приет по силата на презумпцията по чл.264 ЗЗД, тъй като отчетът не бил оспорен незабавно. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.79,ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл.266 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, като част от претенция с общ размер 9419,52 лева, представляваща неизплатено на ищеца възнаграждение за м. юни 2023 г. по договор за консултантски услуги, сключен на 01.12.2022 г. за срок от 12 месеца.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за услуга, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно уговореното и че работата е била приета от ответника.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че ищецът е подал отчет до ответника за работата през м.06.2023 г. на 30 юни 2023 г., като едва на 27.07.2023 г. последният е възразил в имейл, но това не представлявало незабавно възражение по смисъла на чл.264,ал.2 от ЗЗД, поради което и на основание чл.264,ал.3 от ЗЗД предадената от ищеца работа следва да се счита за приета, възнаграждение се дължи на основание чл.266,ал.1 от ЗЗД и предявения иск следва да бъде уважен изцяло.

От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства:

Не е спорно по делото, а и от представения по делото договор № 1 от 01.12.2022 г. , сключен между Техпрогрес Сдружение, в качеството на възложител, и ищецът, в качеството на изпълнител, се установява, че страните са били обвързани от договор за консултантски услуги, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да предоставя на възложителя консултации, услуги и съдействие във връзка с изпълнение на дейностите, описани в ал. 2, свързани с автоматизирано осигуряване на софтуерно качество в проект на възложителя с име СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИТ УСЛУГИ, от 31.10.2022 г., с клиент Вивус.БГ ЕООД. Съгласно раздел III, чл. 3, ал. 1 от договора за извършваната работа възложителят заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение след края на отчетния период, формирано на база всички реално отработени, отчетени и одобрени часове, като всеки час се заплаща в размер на 59,64 лева. Съгласно чл. 3, ал. 4 месечните плащания по договора се извършват по банкова сметка на изпълнителя след представяне на отчетни доклади за извършените дейности и отработените часове, декларация за осигурителния доход за отчетния месец и подписване на двустранен протокол за приемане на работата. С чл. 6 е предвидено право на 3 възложителя да получава изпълнение на предмета на договора в срок, без отклонение от договореното и без недостатъци, както и да не приема изпълнение, ако то не съответства в значителна степен по обхват и качество на изискванията му и не може да бъде изменено, допълнено или преработено.

По делото не е спорно и че на 30.06.2023 г. ищецът е подал отчет за извършени дейности по разработване на автоматизирано тестване и ръчно тестване в периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. за общо 176 отработени часове. На 27.07.2023 г. ответното дружество е подало възражение срещу подадения отчет и е отказало да заплати дължимите по договора суми. С писмо от същия ден ответното дружество е прекратило договора си с ищеца на основание чл.9,ал.4 от същия.

От представеното по делото Споразумение за ИТ услуги, сключено между „Вивус.БГ“ ЕООД в качеството му на клиент и „Техпрогрес“ Сдружение в качеството му на доставчик, се установява, че ответникът се е задължил да предоставя на клиента услуги за разработка на софтуер от избрани и одобрени служители на доставчика (наричани по-нататък изпълнители). Съгласно чл.3.1. от споразумението, месечната цена за предоставяните услуги се изчислява и заплаща в лева на база месечен времеви график и човекочасови ставки на изпълнителите. В същата клауза е посочено, че фактурите стават изискуеми и платими в рамките на 14 дни от получаването им от клиента. Съгласно чл.5.1 доставчикът отчита услугите на съответния изпълнител чрез месечен времеви график, който се представя от доставчика за съответния месец, не по-късно от всеки трети работен ден. По силата на чл.

5.3. от приложение клиентът е длъжен да провери предоставените услуги, като впоследствие, но не по-късно от 4 работни дни от получаване на месечния времеви график, да потвърди верността му от упълномощено от клиента лице, да го подпише и да го изпрати обратно по електронна поща на упълномощеното от доставчика лице.

По делото е представена фактура № 0000000039 от 30.06.2023 г., издадена от Сдружение „Техпрогрес“ с получател „Вивус.БГ“ ЕООД за сумата в общ размер от 82735,18 лева за следните услуги: 1/ предоставяне на ИТ услуги, свързани с поддръжка и обслужване на ИТ системи и приложения съгласно Договор от 01.11.2022 г. и отчет за извършени дейности за периода 01.30.06.2023 г. за сумата от 8408,94 лева и 2/ предоставяне на ИТ услуги, свързани с разработка на нови функционалности (Integration Cola-PV) съгласно Договор от 01.11.2022 г. и отчет за извършени дейности за периода 01.30.06.2023 г. за сумата от 60537,04 лева.

От приетата по делото електронна кореспонденция, разменена между управителя на ответника и представител на „Вивус.БГ“ ЕООД през месец юли, неоспорена от страните се установява, че одобрени за плащане от страна на „Вивус.БГ“ ЕООД са били следните суми: сумата 8408,94 лева за предоставяне на ИТ услуги, свързани с поддръжка и обслужване на ИТ системи и приложения съгласно договор от 01.11.2022 г. и отчет за извършени дейности за периода 01 – 30.06.2023 г. и сумата 60 537,04 лева за предоставяне на ИТ услуги, свързани с разработка на нови функционалности съгласно договор от 01.11.2022 г. и отчет за извършените дейности за периода 01. – 30.06.2023 г. или общо 68 945,98 лева без ДДС.

4

Съгласно приложения отчет отработените часове от страна на ищеца възлизат на 176 часа.

От назначената и приета по делото СТЕ се установява, че за месец юни 2023 г. в системата на „ВИВУС.БГ" ЕООД са отчетени общо 176 часа труд от ищеца, като липсват данни за манипулация, зануляване или прехвърляне на часове от ищеца към друг потребител. Експертизата е установила, че отразеният труд на ищеца е свързан изцяло с дейности по качествен контрол на софтуера създаване и обновяване на автоматизирани тестови сценарии, верификация на задачи, ръчно тестване и отстраняване на проблеми, като тези дейности са били отчетени по вътрешния акаунт с тип на дейност „Предоставяне на ИТ услуги за разработката на нови функционалности". Вещото лице е установило още, че работата на ищеца за месец юни 2023 г., попада в обхвата на договора, не е била свързана с разработването на автоматизирани тестове на софтуера на клиента, а представлява дребни промени в кода, пул-рикуести, рутинна работа. От назначената и приета по делото ССчЕ се установява, че за дейността предоставяне на ИТ услуги, свързани с поддръжка и обслужване на ИТ системи и приложения на ищеца не са били калкулирани отработени часове.