Решение № 10548 от 01.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48200/2025
- Вид
- Решение № 10548
- Подписан
- 01.06.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 230, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- § 13 · Закон за здравето
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 10548 гр. София, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110148200 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. П., в качеството на законен наследник на Г П П, наследник на В Х Д, с която срещу „Т С“ ЕАД е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумата от 1443,07 лв. – главница за доставена топлинна енергия по изпълнителен лист 29.07.2011 г. по гр.д. № 3323/2011 г. по описа на СРС, 82 състав, за чието събиране е образувано изпълнително дело № ****/2011 г. по описа на ЧСИ М Б, с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че процесният изпълнителен лист е издаден в полза на ответника за вземания срещу праводателката на нейния праводател В Х Д, както следва 2886,14 лв. – главница за топлина енергия, 791,64 лв. мораторна лихва, 323,89 лв. разноски по делото. Сочи, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по посоченото изпълнително дело, като с ПДИ от 28.07.2025 г. е уведомена, че е конституирана като длъжник при дял 1/2. Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба задължението й възлиза на 1443,07 лв. главница, законна лихва, разноски и разноски по изпълнението. Твърди, че правото на принудително изпълнение на ответника по процесния изпълнителен лист се е погасило па давност към датата на предявяване на иска. Поддържа, че валидно изпълнително действие по изпълнителното действие е извършено преди повече от пет години, считано от датата на исковата молба. Наред с това навежда доводи, че доколкото по молби от 17.01.2017 г., 08.02.2018 г. и 21.04.2020 г., с които са поискани изпълнителни действия, но не са били внесени дължимите такси и такива реално не са били извършени от съдебния изпълнител, не е била прекъсната давността. Претендира за уважаване на претенцията и присъждане на разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Т С“ ЕАД, с който оспорва предявените искове при твърдението, че неоснователно се твърди, че е изтекла погасителната давност по отношение на процесните вземания. Поддържа, че в следствие на депозираните молби било установено, че праводателите на ищцата В Х Д и Г П П са починали, като до 1 конституирането на наследниците, първоначално на Г П, починал на 10.05.2021 г., а в последствие и ищцата, като длъжник по изпълнителното дело давност да не е текла.
Навежда, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия и че е налице процесуална активност на кредитора на вземанията, чиято недължимост се твърди. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че 1) срещу наследодателката на ищцата е издаден изпълнителен лист в полза на „Т С“ ЕАД по гр.д. № 3323/2011 г. по писа на СРС, 82 състав; 2) Въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 2011838040**** по описа на ЧСИ М Б, с рег. № 838 на КЧСИ.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 29.07.2011 г., издаден в полза на „Т С“ ЕАД срещу В Х Д по гр.д. № 3323/2011 г. по описа на СРС, 82 с-в, въз основа на влязла в сила на 06.07.2011 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми – сумата 2886,14 лв. – главница за топлина енергия, сумата 791,64 лв. мораторна лихва за периода 31.03.2006 г. до 28.01.2011 г., както и сумата 323,89 лв. разноски по делото.
От приетото в препис в хода на производството изпълнително дело 2011838040**** по описа на ЧСИ М Б се установява следното:
Въз основа на молба от 29.11.2011 г. по искане на ответника за събиране на сумите по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2011838040**** по описа на ЧСИ М Б. С процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и да определи начина на изпълнението.
Със запорни съобщения от 02.12.2011 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Д по банкови сметки в „ПИБ“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД, Общинска банка, „Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и др.
С постановление от 01.12.2011 г. ЧСИ е наложил възбрана върху имот на длъжника Д, вписана на 02.12.2011г.
На 04.12.2011 г. ПДИ до длъжника е връчено на сина й Г П.
По делото е постъпила информация от НАП и НОИ за настъпилата на 07.11.2011 г. смърт на длъжника Д.
С писмо от 22.04.2015 г. ЧСИ е изискал удостоверение за наследници на длъжника Д. Изисканата информация е постъпила на 08.08.2015 г.
На 21.05.2015 г. е изпратено ПДИ на длъжника Г П.
С молба от 15.06.2015 г. взискателят е отправил искане до съдебният изпълнител за налагане на запор върху вземанията на длъжника П по банковите му сметки.
С нова молба от 17.01.2017 г. взискателят е отправил искане отново за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, респективно върху получаваната пенсия.
С молба от 21.04.2020 г. взискателят е отправил искане отново за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, съответно да се насрочи опис и извърши оценка на движими вещи, собственост на длъжника.
С молба от 18.06.2025 г. взискателят е отправил искане отново за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника или неговите наследници, както и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, съответно да се насрочи опис и извърши оценка на движими вещи, собственост на длъжника.
С писма от 30.06.2025 г. ЧСИ е изискал удостоверение за наследници на длъжниците Д и Г П. Изисканата информация е постъпила на 01.07.2025 г.
2
Видно от същата Г П е починал на 10.05.2021 г.
На 08.07.2025 г. е изпратено ПДИ до длъжника А. Г. П., в качеството на наследник на Г П за ½ от вземането по изпълнителния лист. Същата е връчена на 11.09.2025 г. на ищцата П..
На 08.07.2025 г. е изпратено ПДИ до длъжника Г Г П, в качеството на наследник на Г П за ½ от вземането по изпълнителния лист. Същата е връчена на 11.09.2025 г. на длъжника Г Г П (трето за настоящия спор лице).
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете - неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
В настоящия случай ищецът А. Г. П. се позовава на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 2011838040**** по описа на ЧСИ М Б, т. е. позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.
От ангажираните оп делото доказателства безспорно се установява, че срещу наследодателката на ищцата е издаден изпълнителен лист в полза на „Т С“ ЕАД по гр.д. № 3323/2011 г. по писа на СРС, 82 състав за сумата 2886,14 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия, въз основа на който изпълнителен лист е образувано ИД № 2011838040**** по описа на ЧСИ М Б, с рег. № 838 на КЧСИ, по което дело от ищцата се претендира ½ от посочената сума или 1443,07 лв. Ето защо ищцата има правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно приетото в Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., разрешение, което настоящият съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. /Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск 3 изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание/.
Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират (в този смисъл решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, І т. о., № 3/4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о.). При действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, поради което за вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение е приложима общата пет годишна давност. В случая сумите, чиято недължимост се претендира са установени с влязла в сила на 06.07.2011 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, видно от отбелязването на процесния изпълнителен лист. От този момент, съгласно възприетото в горепосочената константна съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, е започнала да тече петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 06.07.2016 г.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват давността /така изрично Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., ГК/. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.