Определение № 17705 от 20.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17705 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508403 по описа за 2026 година

Подадена частна жалба, наименована „молба за отмяна“, от “Вход мениджър” ЕООД, ЕИК:

203024670, срещу Разпореждане № 74427/18.06.2026 г. и Определение № 22481/18.06.2026 г., постановени по гр. д. № 45594/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 40 състав.

С Разпореждане № 74427/18.06.2026 г. Софийският районен съд е върнал подадената от “Вход мениджър” ЕООД въззивна жалба вх. № 168617/27.05.2026г. срещу Решение № 8143/04.05.2026г. Прието е, че препис от решението е връчен на ищеца на 11.05.2026 г., поради което двуседмичният срок за обжалването му е изтекъл на 26.05.2026 г., доколкото 25.05.2026 г. е бил неприсъствен ден, а въззивната жалба е подадена чрез Единния портал за електронно правосъдие на 27.05.2026 г. в 11:04:58 ч. Районният съд е съобразил и че с разпореждане от 01.06.2026 г. на жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства за подаване на жалбата в срок и за внесена държавна такса по сметка на Софийския градски съд, като с постъпилата на 16.06.2026 г. молба тези указания не са изпълнени. Посочено е, че към молбата не е приложено доказателство за заплатена държавна такса, независимо от заявеното в нея, че такова се представя. Поради това първоинстанционният съд е приел, че въззивната жалба подлежи на връщане както поради просрочието й, така и поради неотстраняване в предоставения срок на констатираната нередовност.

С Определение № 22481/18.06.2026 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Софийският районен съд е допълнил Решение № 8143/04.05.2026г. в частта за разноските, като е осъдил “Вход мениджър” ЕООД да заплати на Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ********, действащи чрез „Нашият вход“ ООД, сумата 204,52 евро, равностойна на 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 19420/2025 г. на Софийския районен съд, 40 състав. Районният съд е приел, че при отхвърляне на исковете по чл. 422 ГПК ответната страна има право на разноските, направени както в исковото, така и в 1 предхождащото го заповедно производство, а извършването на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е установено от материалите по заповедното дело.

Направеното от “Вход мениджър” ЕООД възражение за прекомерност е оставено без разглеждане като преклудирано, тъй като е заявено за първи път с отговора на молбата по чл. 248 ГПК след приключване на съдебното дирене.

С частна жалба, наименована „молба за отмяна“, “Вход мениджър” ЕООД обжалва и двата съдебни акта. По отношение на Определение № 22481/18.06.2026г. жалбоподателят възразява срещу присъденото адвокатско възнаграждение за заповедното производство от 204,52 евро и иска то да бъде намалено до 50 евро. Поддържа, че извършената от процесуалния представител на ответната страна дейност в заповедното производство се е изразявала в попълване на бланков формуляр, приложен към получената заповед за изпълнение, в който са били вписани единствено длъжникът и процесуалният представител, поради което присъденият размер не съответства на извършената работа. По отношение на Разпореждане № 74427/18.06.2026 г. се иска неговата отмяна и извършване на допълнителна проверка за датата на връчване на Решение № 8143/04.05.2026 г., датата на подаване на въззивната жалба, както и за заплащането на държавната такса и приложеното платежно нареждане.

В отговора на частната жалба Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ********, действащи чрез „Нашият вход“ ООД, оспорват жалбата и искат да бъде оставена без уважение. Излагат съображения, че използваното от жалбоподателя наименование „молба за отмяна“ не съответства на предвидения в закона способ за обжалване и че от изложението не се установява достатъчно ясно кой съдебен акт се иска да бъде отменен. Оспорват и довода относно бланковия характер на извършената в заповедното производство процесуална дейност, както и намират за неясно искането за извършване на справка относно държавната такса и момента на връчване на съдебните книжа.

От материалите по делото се установява, че по ч. гр. д. № 19420/2025г. на Софийския районен съд, 40 състав, е издадена Заповед № 12032/24.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 1560,73 лв., представляваща възнаграждения по договор за предоставяне на услуги професионален домоуправител от 15.02.2024 г. за периода от април до септември 2024 г., ведно със законната лихва от 02.04.2025 г., както и за разноските в заповедното производство. След подадено възражение спорът е продължил по реда на чл. 422 ГПК по гр. д. № 45594/2025 г. на Софийския районен съд, 40 състав, като с Решение № 8143/04.05.2026 г. предявените от “Вход мениджър” ЕООД установителни искове са отхвърлени изцяло, а дружеството е осъдено да заплати на ответната страна сумата 584,03 евро разноски по исковото производство, от които 175 евро депозит за експертиза и 409,03 евро адвокатско възнаграждение.

Препис от Решение № 8143/04.05.2026 г. е връчен на “Вход мениджър” ЕООД на 11.05.2026 г. Въззивната жалба срещу решението е подадена чрез Единния портал за електронно правосъдие на 27.05.2026 г. в 11:04:58 ч. С разпореждане от 01.06.2026 г. районният съд е 2 указал на жалбоподателя да представи доказателства за подаване на жалбата в срок и за заплащане на дължимата държавна такса. В определения срок е постъпила молба от 16.06.2026 г., с която е заявено, че жалбата е подадена своевременно и че се представя доказателство за платена държавна такса, но доказателства в изпълнение на нито едно от двете указания не са представени. На 18.06.2026 г. е постановено обжалваното Разпореждане № 74427.

След постановяване на решението ответната страна е поискала допълването му в частта за разноските с разноските, направени в заповедното производство. В отговора на молбата по чл. 248 ГПК “Вход мениджър” ЕООД за първи път е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С Определение № 22481/18.06.2026 г. решението е допълнено чрез присъждане на сумата 204,52 евро, равностойна на 400 лв., като възражението за прекомерност е прието за преклудирано.

Подаденото от “Вход мениджър” ЕООД писмено изявление от 30.06.2026 г., независимо от даденото му наименование, съдържа искания за отмяна на два самостоятелно подлежащи на обжалване съдебни акта и следва да бъде разгледано съобразно неговото съдържание като частна жалба срещу всеки от тях. Правната природа на процесуалното действие се определя от съдържащите се в него изявления и от търсената защита, а не от използваното от страната заглавие. От текста на жалбата могат да бъдат установени както двата обжалвани акта, така и исканията по отношение на всеки от тях, поради което използваното наименование не препятства разглеждането й по същество.

Разгледани по същество, двете частни жалби са неоснователни.

По отношение на Разпореждане № 74427/18.06.2026 г. изводът на първоинстанционния съд за просрочие на въззивната жалба е правилен. При връчване на преписа от Решение № 8143/04.05.2026 г. на 11.05.2026 г. двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е започнал да тече на следващия ден и е изтекъл на 26.05.2026 г., тъй като последният ден от срока по общото правило е бил неприсъствен. Въззивната жалба е постъпила чрез Единния портал за електронно правосъдие на 27.05.2026 г. в 11:04:58 ч., тоест след изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване. В частната жалба не се посочва друга дата на връчване на решението, нито се представя доказателство, установяващо подаване на въззивната жалба до изтичане на 26.05.2026г.

Налице е и самостоятелното основание за връщане на въззивната жалба, свързано с неизпълнение на дадените указания за държавната такса. С разпореждането от 01.06.2026г. на жалбоподателя е предоставена възможност да отстрани нередовността на жалбата чрез представяне на доказателство за внесена държавна такса по сметка на въззивния съд. С молбата от 16.06.2026г. е заявено, че такова доказателство се представя, но към нея платежен документ не е приложен и държавната такса по въззивната жалба не е внесена. След изтичане на предоставения срок първоинстанционният съд не дължи повторно даване на същите указания.

Неизпълнението на всяко от указанията на съда самостоятелно обосновава връщането на 3 въззивната жалба, поради което жалбата в тази част е несонователна.

Неоснователна е частната жалба и срещу Определение № 22481/18.06.2026 г. При постановяване на решение по иск по чл. 422 ГПК съдът следва да разпредели отговорността за разноските съобразно крайния изход на спора както за исковото, така и за предхождащото го заповедно производство. С Решение № 8143/04.05.2026 г. исковете на “Вход мениджър” ЕООД са отхвърлени изцяло, поради което ответната страна има право да получи направените от нея разноски и в двете производства. Доколкото с решението районният съд се е произнесъл единствено по разноските в исковото производство и е пропуснал разноските за заповедното производство, този пропуск подлежи на отстраняване по реда на чл. 248 ГПК. От материалите по заповедното дело е установено извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., поради което присъждането на равностойността им от 204,52 евро съответства на изхода на спора.

Доводите в частната жалба относно обема и характера на извършената от процесуалния представител на ответната страна работа не могат да обусловят различен резултат.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално средство за защита срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и следва да бъде направено най-късно до приключване на устните състазания в последното съдебно заседание пред съответната инстанция. В случая “Вход мениджър” ЕООД не е направило възражение за прекомерност до приключване на устните състезания, като в последното открито съдебно заседание не е изпратило процесуален представител. Липсата на представителство в заседанието не измества преклузивния момент и не запазва възможността възражението да бъде направено след приключване на разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Воден от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, наименована „молба за отмяна“, подадена от “Вход мениджър” ЕООД срещу Разпореждане № 74427/18.06.2026 г., постановено по гр. д.

№ 45594/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 40 състав, с което е върната въззивна жалба вх. № 168617/27.05.2026 г. срещу Решение № 8143/04.05.2026 г., както и срещу Определение № 22481/18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 45594/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 40 състав, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено Решение № 8143/04.05.2026 г. в частта за разноските и “Вход мениджър” ЕООД е осъдено да заплати на Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

София, ж.к. ********, действащи чрез Нашият вход ООД, сумата 204,52 евро, равностойна на 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 19420/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 40 състав.

4

Определението е окончателно – чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5