Решение № 4 от 28.01.2026, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Гражданско дело 374/2025
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 28.01.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Минчо Танев Танев
Цитирани разпоредби
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Царево, 28.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20252180100374 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “А.” **, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, **бул. ”П.
Д.” № ****, ***, представлявано от *** З. С. Б., чрез ***Б. Д., срещу: И. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Б., общ. Ц., гр. Ц., ул. „Г.“ № **, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между И. А. А., ЕГН ********** и „А.“ ***, ЕИК ****, че И. А. А., ЕГН ********** дължи на „А.“ ** ЕИК ***, следните суми: 391,42 лв. (триста деветдесет и един лева и четиридесет и две стотинки) - главница; 7,57 лв.
(седем лева и петдесет и седем стотинки) - договорна лихва за периода от ***г. до ***г.; 105,11 лв. (сто и пет лева и 11 стотинки) - обезщетение за забава за периода от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ***-***год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/ ***год. по ч.гр.д. № ***/ ***г. по описа на ***. Да присъди на ищеца направените разноски по заповедното и исковото производства.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за представяне на писмени доказателства, евентуално и на експертиза.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в 1 срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен и като основание и като размер.
С исковата молба се твърди, че на ****г. е било подписано Приложение № **към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата ***г. между „Ю. Б.“ ***и „А.“ ***, ЕИК ***, по силата на което вземанията на „Ю.
Б.“ ***срещу И. А. А., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № ***от дата ***г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Ю. Б.“ ***, чрез пълномощника „А.“ **, с Уведомително писмо с изх. № *** от дата ***г. изпратено с известие за доставяне. Сочи се, че на ***г. между „Ю. Б.“ ***, като Заемодател и И. А. А. като Заемател е бил сключен договор за потребителски паричен кредит с № ***, като договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Твърди се, че съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1500,00 лв. представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по банкова сметка на Кредитополучателя.
Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1853,2 лв. Между страните е уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 252 лева, която е включена в усвоената сума. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 101,2 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до ***г. на ***броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите **броя вноски са в размер на 154,46 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 154,14 лв. Срокът на договора е изтекъл на ***г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че „А.“ **е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу И. А. А., 2
ЕГН **********, в деловодството на ***. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. № **/***г. и е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт.
В отговора на исковата молба ответника твърди, че предявения иск е неоснователен. Ответника сочи, че процесният Договор за потребителски паричен кредит № ***е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди се, че в договора не е ясно какво все включва в ГПР. Сочи се, че Договора за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез такса не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди се, че тъй като договора е нищожен, на основание чл. 23 от ЗПК, ***дължи само и единствено главницата от 1500 лева, а доколкото същата е заплатила сумата от 1542.84 лева, то искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание, представител на ищеца не се явява. Взимат писмено становище, в което молят съда, да уважи изцяло претенцията.
В съдебно заседание, представител на ответника не се явява. Взимат писмено становище, в което молят съда, да отхвърли изцяло претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. дело № ***/ ***г. на ***- ***, се установява, че по депозирано от ищеца заявление против ответника, е била издадена заповед № ***/ ***год. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, с която е разпоредил ***- длъжник да заплати на заявителякредитор, всички претендирани в заявлението, респ. ов настоящата искова молба суми. Срещу така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, В законния едномесечен срок, ***-***и ***по сключения с кредитора на ***договор за цесия е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предвид горното и на основание приетото в т. 10б на Тълкувателно решение **/ ***от ***г. по тълк. дело № **/ **г. на **на **, съгласно което, при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 от ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът приема, че предявеният установителен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване, 3 искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е, да докаже наличието на облигационно правоотношение с ответника, по силата на валидно сключен Договор, реалното предоставяне на заемната сума в твърденият размер, настъпване на падежа на вземанията и размера на претенцията за главница и лихви.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай, при евентуално доказване твърденията на ищеца, носи тежестта да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните суми по посочения договор, както и че го е изпълнил точно.
Няма спор по делото, че на ***год. е било подписано Приложение № **към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата ***г. между „Ю. Б.“ **и „А.“ **, ЕИК ***, по силата на което вземанията на „Ю. Б.“ **срещу И. А. А., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № ***от дата ***г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
Не се спори, че Длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Ю. Б.“ ***, чрез пълномощника „А.“ ***, с Уведомително писмо с изх. № *** от дата ***г. изпратено с известие за доставяне.
Няма спор, че на ***г. между „Ю. Б.“ **, като Заемодател и И. А. А. като Заемател е бил сключен договор за потребителски паричен кредит с № ***, като договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Не се спори, че съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1500,00 лв. представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1853,2 лв. Между страните е уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 252 лева, която е включена в усвоената сума. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 101,2 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по 4 кредита в срок до ***г. на **броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите **броя вноски са в размер на 154,46 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 154,14 лв.
Не се спори, че срокът на договора е изтекъл на ***г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
При тези данни, съдът приема, че в конкретния случай между страните по договора за потребителски кредит- ***и ***- е възникнало правоотношение по договор за паричен заем по смисъла на разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителския кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Не се спори по делото, че сумата по кредита е била усвоена от ***.
Не се спори по делото и се установи се от заключението на вещото лице, че ***е извършвала плащания по процесния кредит в размер общо от 1542,84 лева.
Предвид предмета на иска, съда следва да се произнесе по направеното възражение, че договора за кредит е нищожен. Според съда, основателно е възражението на ***, че договора за кредит е нищожен на няколко основанияДоговор за потребителски паричен кредит №***е нищожен на основание чл.