Решение № 83 от 11.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ямбол, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Д. Митрушева

Атанасова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова Административно наказателно дело № 20262330200289 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по жалба на „Р. 12“ЕООД гр.Ямбол против Наказателно постановление 879028-F873881/16.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Жалбата е бланкетна, като с нея се твърди за допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателя чрез законния си и упълномощен представител поддържа жалба като излага подробни съображения за процесуалната й незаконосъобразност. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на разноските.

Съдът, след като съобрази по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.02.2026г. св. К. и св. Ж. , инспектори по приходите в НАП посетили магазин за хранителни стоки в с. Болярско, стопанисван от „Р. 12“ ЕООД. В хода на проверката от наличния касов апарат в търговския обект бил разпечатан клен за 26.02.26г, 11.08.2025г и 11.10.2025г. От разпечатаните кленове било установено, че предлаганите за продажба стоки са въведени във фискалното устройство под общ департамент „хранителни стоки“.

На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, който бил подписан от законния представител на 1 дружеството, вписвайки в графата за възражения, че няма такива.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление 879028-F873881/16.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 20.03.2026г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирано лице, при наличие на интерес от обжалване в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Съдът счита като неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в присъствието само на един свидетел при съставяне на акта за административно нарушение. Действително в чл. 40 ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН уточнява, че актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на двама свидетели, но в чл. 40 ал.4 е предвидена възможност когато актът се съставя въз основа на официални документи да бъде съставен в отсъствието на свидетели. Отделно от това в чл.

43 ал.1 от ЗАНН е въведено изискване актът да се подпише поне от един от свидетелите.

Предвид изложеното и обстоятелството, че процесното нарушение се установява въз основа на официални документи, а именно разпечатаните от фискалното устройство КЛЕН-ове липсата на посочен в акта втори свидетел не води до процесуално нарушение още по-малко до существено такова по смисъла на закона.

По отношението на възражението на жалбоподателя, че АНО не е коментирал наличието или липсата на обстоятелства, налагащи или изключващи приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно, тъй като в НП изрично е записано, че актът е издаден на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, което означава, че АНО е извършил преценка на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН и след като е преценил, че не са налице основания за прилагането му, е издал обжалваното наказателно постановление.

От цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната им.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява че към момента на проверката дружеството-жалбоподател не е изпълнило задълженията си по чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006г на МФ, а именно фискалния касов бон да съдържа информация относно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Въведено е нормативно изискване наименованието да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата, като в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока следва да се отразява поотделно със съответната стойност.

В настоящия случай не е спорно, че фискалните касови бонове не са съдържали един от задължителните реквизити, а именно този посочен в т. 7 на разпоредбата, касаещ посочването на точно наименование по вид закупена стока и количество на закупената стока. Видно от приложените по делото кленове от различни дати закупените стоки за записани като един артикул "хранителни стоки" и обща сума за този артикул 1.12€ (фискален бон от 26.02.26) или 36лв (фискален фон от 10.10.25г). От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, обаче се установява, че в магазина са се предлагали за продажба различен вид хранителни стоки, въпреки това търговеца е издавал фискални бонове с единственото наименование "хранителни стоки" която констатация е посочена както в съставения АУАН, така и в издаденото НП.

Съдът счита като неоснователно твърдението , че е налице хипотезата на маловажен 2 случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН в каквато насока са аргументите на жалбоподателя.

От данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Касае се за административно деяние на формално извършване, като засяга обществени отношения във финансово-стопанската сфера и по-конкретно, отношенията по регулиране на правилата за регистриране и отчитане на извършени продажби в търговски обект чрез фискално устройство. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случай на административни нарушения от този вид. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че издаденият при контролната покупка ФБ не е инцидентен и изолиран случай във финансовоотчетната сфера на търговското дружество, а представлява част от изначално и систематично прилагана неправомерна търговска практика на въвеждане информацията по този изключително оскъден и практически недостъпен /неразибраем относно наименованието на стоката и количеството й/ начин, което препятства отчетността, т.к. фискалните бонове и съгл.приложения КЛЕН касаят продажби на различна стойност на разнообразни по вид стоки, поради което не може да се обоснове извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от този вид. В конкретния случай нарушението се изразява не в неотчитане на извършена продажба, а в липса на въведен задължителен реквизит по смисъла на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006г на МФ в издадената ФКБ във връзка с извършена продажба. Липсата на кой да е от реквизитите, включени в задължителното съдържание на фискалния касов бон води до осъществяване състава на процесното административно нарушение и приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, поради което стойността на контролната покупка, ненастъпване на щета за фиска са сред абстрактните доводи и защитни съждения, напълно дистанцирани от преценката относно законосъобразността на наложената глоба или санкция, включително и относно съразмерността на наказанието с осъщественото административно деяние.

Това, че от деянието не са настъпили щети за фиска е отчетено от наказващия орган, който при определяне вида и размера на административното наказание е приложил привилегирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, приемайки, че фиска не е ощетен, като е наложил наказание близко до минималния предвиден размер от 550 евро.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и с оглед направено искане в тази насока в полза на НАПБургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 879028-F873881/16.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на „Р. 12“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ.

ОСЪЖДА „Р. 12“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на ТД НАП Бургас сумата от 70€ (седемдесет евро) юрисконсултско възнаграждение.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4