Решение № 19164 от 21.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19164 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231110120750 по описа за 2023 година

Б. А. С. е предявил срещу „,,,,,,,“АД искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4312.08 лева-главница, представляваща неизплатена част от дължима сума по договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2010, 1102.64 лева-лихва за периода от 08.09.2015 до 25.01.2016, 179.07 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2015 до 25.01.2016, 120 лева –заемни такси и 544.35 лева-деловодни разноски.

Ищецът поддържа, че по силата на заповед по чл.410 от ГПК от 26.01.2016 по гр.дело №112/2016, РС-Кюстендил е осъден да заплати на Банка „ДСК“ЕАД горепосочените суми. Твърди,че не е подал възражение срещу заповедта, поради което същата е влязла в законна сила.Твърди, че въз основа на заповедта на 05.04.2017 е издаден изпълнителен лист срещу него.Въз основа на изпълнителния лист на 13.10.2017 е образувано изпълнително дело №347/2017 по описа на ЧСИ Милена ДжорговаИванова.Твърди, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани справки от ЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника.На 1

29.12.2017 е наложен запор върху банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“АД и в „Юробанк България“АД.Поддържа, че на 09.05.2019 е постъпила молба от „,,,,,,,“АД, с която се иска конституирането им като взискател по делото на мястото на банка „ДСК“ЕАД.Твърди, че в периода от 29.12.2017 до подаване на исковата молба не са предприети изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона.Твърди, че вземанията за главница са погасени с 5-годишната погасителна давност към 20.12.2022, а лихвата за забава се е погасила с 3годищната давност към 29.12.2020г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,,,,“АД прави признание на иска.Иска да му бъдат присъдени разноски, тъй като не е станал повод за образуване на делото.

С оглед признанието на иска от ответника, съдът намира, че следва да постанови решение при признание на иска. Не са налице хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК.

В съответствие с чл.237, ал.2 от ГПК съдът основава решението си на направеното признание на иска.

Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъдат уважени.

По разноските

Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква кумулативното наличие на две предпоставки-признание на иска и ответникът да не е станал повод за образуване на делото.В случая ответникът е направил признание на иска.Но същият е дал повод за образуване на делото.Наличието на висящо изпълнително производство обуславя правния интерес за ищеца от предявените искове.То обуславя и извода, че ответникът е станал повод за образуване на делото.Освен това наличието на изпълнителен титул в полза на ответника създава възможност за образуване на ново изпълнително производство срещу ищеца, дори и първоначалното да е прекратено.Изложеното обуславя извода, че ответникът е станал повод за образуване на делото.Поради това съдът намира, че не е налице една от предпоставките на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.Предвид изложеното 2 разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение.

Отговорността за разноски следва да бъде разпределена по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в размер от 250.33 левадържавна такса и 1500 лева –адвокатско възнаграждение.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза на сумата

925.81 лева.Делото не представлява фактическа и правна сложност и е разгледано в рамките на едно съдебно заседание. С оглед на което съдът намира, че е основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Предвид изложеното размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата от 925.81 лева.С оглед на изложеното в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 1176.14 лева, от които 250.33 лева – държавна такса и 925.81 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. А. С.,

ЕГН**********, с адрес:,,,,,,,,,,,“1, ет.2, ап.8, със съдебен адрес:,,,,,,,,,,“19, ет.2, чрез адв. М., срещу „,,,,,,,“АД, ЕИК20,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,,,,,,,147, ет.5, ап.14, искове с правно основание чл.439 от ГПК,че Б. А. С. не дължи на „,,,,,,,“АД сумата от 4312.08 лева-главница, представляваща неизплатена част от дължима сума по договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2010, 1102.64 лева-лихва за периода от 08.09.2015 до 25.01.2016, 179.07 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2015 до 25.01.2016, 120 лева –заемни такси и 544.35 лева-деловодни разноски.

ОСЪЖДА ,,,,,,,“АД, ЕИК20,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,,,,,,,147, ет.5, ап.14, да заплати на Б. А. С., ЕГН**********, с адрес:,,,,,,,,,,,“1, ет.2, ап.8, със съдебен адрес:,,,,,,,,,,“19, ет.2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1176.14 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4