Решение № 32 от 03.07.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Смолян, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900054 по описа за 2025 година

КЗ.

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от Образувано е по предявените от П. Т. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ул. „К. И.“ № *, чрез адв. Н. Д. и адв. Б. А. срещу ЗД “Б. И.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Д. Б.“ № **, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП от 01.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, вкл. адвокатско възнаграждение.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 01.12.2024 г. около 11:56 ч. в гр. С. на бул. „Б.“ № * настъпва ПТП, при което лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № *****, управляван от Ю. Х. Т. при движение с несъобразена скорост и без да прояви необходимата грижа към уязвимите участници в движението, не пропуска да премине и удря пресичащия на пешеходна пътека П. Д., на който са причинени множество тежки телесни увреждания, изразяващи се в дифузна травма на главния мозък, фрактура на 7мо ребро в дясно по аксиларна линия, контузия на тазобедрената става, счупване на ключицата, минимална САХ вляво темпорбазално, наличие на субдурална колекция в ляво париетално и окципитално с ширина до 4 мм, фрактура в дясна париетална кост с ход към крилото на сфеноидалната кост в дясно, минимална САХ в ляво темпоро-базално, субдурален хематом в ляво, клиновидно снишено тяло на Тх-1 вентрално с набелязано прекъсване по 1 вентро-краниален ръб дясно и на фрактура линия, преминаваща през горната повърхност на прешлена, фрактура на Тх-1, както и множество рани и натъртвания по цялото тяло.

Посочено е, че във връзка с произшествието е образувано НОХД № 436/2025 г. по описа на РС – Смолян, по което е одобрено постигнато споразумение, влязло в сила, между подсъдимия Ю. Х. Т. и РП – Смолян, по силата на което подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. първо, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК.

Ищецът заявява, че след инцидента е бил транспортиран и приет по спешност в МБАЛ „Д-р Б. Ш.“ АД, гр. С. в тежко общо състояние и с опасност за живота, поради което незабавно е транспортиран с линейка до УМБАЛ „С.

Г.“ ЕАД, гр. П. и е хоспитализиран в клиника по „Неврохирургия“ с основна диагноза „Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма“. Посочено е, че след проведените множество кръвни и образни изследвания е констатирано, че на ищеца е причинена контузия на дясна тазобедрена става и дясно рамо, а поставянето на катетър е довело до хиперплазия на простатата.

Ищецът сочи, че процесният пътен инцидент му е причинил изключително тежки и многобройни телесни повреди, зависимост от грижите на съпругата си, обездвиженост, респективно придвижване с помощни средства, постоянни болки, затруднения в бита, нарушен сън и памет, безпокойство и притеснение, посттравматичен стрес, емоционална нестабилност и поведенческо разстройство, както и продължително лечение.

Навежда доводи, че е провеждал рехабилитационни упражнения, вкл. и в специализирана болница „Родопи“ в гр. Рудозем, където е установен ограничен функционален капацитет, флексия на колянна става 100/120 и 105/115, и екстензия 10/0.

Ищецът излага твърдения, че след извършен преглед в „А. С. К. - Т.“ и направени изследвания му е поставена диагноза „Синдром на ротаторния маншон на рамото“ и предписание за предприемане на оперативно лечение на травмата на рамото. Прави извод, че качеството му на живот е силно влошено и изживяването на спокойни старини е практически невъзможно, поради процесното произшествие.

Оспорено е възражението на ответника досежно твърдяното съпричиняване, тъй като процесното ПТП е настъпило на централен булевард в гр. С. в светлата част на денонощието, докато ищецът е пресичал на обозначена и сигнализирана пешеходна пътека, като при започване на пресичането той се е огледал и е констатирал, че в близост не е имало автомобили, а ударът е настъпил, когато същият е бил в самия край на пешеходната пътека. Посочено е, че няма данни ищецът да е бил с качулка, което обаче се явява ирелевантно, като поведението му в качеството на пешеходец е било напълно правомерно. Изразено е становище, че всички представени с исковата молба документи имат дата, издател, подпис, печат и адресат.

2

На следващо място е отбелязано, че от справката в информационната система на гаранционния фонд, е видно, че лекият автомобил с рег. № ***** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника по делото, с начална и крайна дата на покритие от 27.09.2024 г. до 26.09.2025 г.

Ищецът заявява, че с Молба вх. № ОИ-57007/22.01.2025 г. е сезирал ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение на претърпените неимуществени вреди, като впоследствие във връзка с водената кореспонденция допълнително е предоставял на застрахователя всички нови медицински документи и такива от досъдебното производство вкл. и влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и тези, изискани от застрахователното дружество, но плащане не е направено. Релевирано е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., като справедлив размер, съобразен с инфлацията в страната, дължими със законната лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя /22.01.2025 г./ до окончателното изплащане.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез адв. М. Г., е оспорило исковете по основание и размер, като е признало единствено наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за периода 27.09.2024 г. – 26.12.2024 г., настъпилото на 01.12.2024 г. ПТП с участието на автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № *****, при което ищецът е пострадал, предявената извънсъдебна застрахователна претенция /но като непълно окомплектована и отчасти противоречаща си/, както и вината на Ю. Т. за процесното ПТП, вкл. обстоятелствата, при които е причинено увреждането на ищеца. Посочено е, че макар и три от петте елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане да са налице, предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, това не означава неговото пълно доказване.

Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизпълнение на задълженията по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като носейки качулка, същият не е упражнил зрителен контакт с движещия се автомобил и е навлязъл в траекторията му, а тъмните му дрехи са го направили по-трудно забележим, поради лошите метеорологични условия.

Ответникът счита, че обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер е силно завишено и не отговаря на трайно установената съдебна практика за подобен род вреди и на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, вкл. и на обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането /средно месечния осигурителен доход за 2024 г. в размер на 1 655.50 лв./.

Направено е оспорване на представените с исковата молба документи, които не съдържат подпис на издател и нямат достоверна дата, тъй като нямат характер на официален документ. Наведени са доводи, че лечението на ищеца е във връзка с дегенеративно състояние, предхождащо процесното ПТП и не е в причинно-следствена връзка с последното, а твърдяното тежко 3 психологическо състояние не е подкрепено с доказателства, респективно вреди като невъзможност за спокойни старини са извън обема на дължимото обезщетение.

Релевирано е искане за пълно или частично отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и за присъждане на разноските по делото.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2024 г. около 11,57 ч. в гр. С. на бул. „Б.“ № * водачът Ю. Х. Т. на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № *****, движейки се с несъобразена скорост е блъснал пешеходеца П. Д., пресичащ пешеходна пътека тип „Зебра“. Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в настоящото производство автотехническа експертиза, както и с приложения Протокол за оглед на ПТП от 01.12.2024 г.

В заключението на вещото лице е отразено, че процесният лек автомобил се е движил в дясната пътна лента на бул. „Б.“ в гр. С. в посока запад – изток със скорост от около 48 – 50 км/ч, като в този момент пешеходецът П. Д. е пресичал пешеходната пътна пътека тип „Зебра“ в посока север – юг, водачът на автомобила не е реагирал с навременно намаляване на скоростта или спиране, автомобилът го е ударил с предна лява част, от което пешеходецът е излетял на около 6.9 м. напред и наляво, паднал е на пътното платно и е продължил с плъзгане около 11.4 м. Посочено е, че пътната настилка е била мокра, асфалтова, в градски двулентов еднопосочен булевард, в прав участък, с маркировка – непрекъсната разделителна линия, десен /южен/ тротоар, маркирана и сигнализирана пешеходна пътека тип „Зебра“ с предупредителен знак Д 17 и забранителен знак В 27 преди нея, като ударът е настъпил в зоната на пешеходната пътека, в дясната страна на пострадалия /тазобедрена и гръдна област/.

Също така в заключението е проследена видимостта и предотвратимостта на пътния инцидент – ограничената от валеж и мъгливо време видимост не е препятствала разпознаването на пешеходец на пешеходна пътека на правия участък от поне 100 – 150 м. при дневна светлина, като разстоянието между лекия автомобил и пострадалия от момента на стъпване на пътното платно и при пресичане на цялата ширина е било от 65 до 38 м.

Вещото лице е посочило, че ПТП е било технически предотвратимо от страна на водача, тъй като опасната зона за спиране на мокър асфалт /около 31 м./ е била по-малка от местонахождението на автомобила до мястото на удара / 38 м. - 65 м./, както и попадането на пешеходеца в мъртвата зона на левия Астълб е само за кратки моменти /по-малко от 1 сек./ в началото на пресичането, но не и през цялото време, поради което не е причина за липсата на реакция от страна на шофьора. От друга страна вещото лице е заявило, че не са установени технически фактори, които да позволяват зависимост на 4 предотвратяването от страна на пешеходеца, който се е движил с предимство по сигнализираната пешеходна пътека.

При разпита в съдебно заседание вещото лице е направило разлика между възприемането на автомобила от страна на пострадалия и стъпването на пътното платно, като е посочило, че няма данни за лимитиране на видимостта извън влошените метеорологични условия, но биофизически възрастта на пострадалия обуславя малко по-отслабено зрение.

С влязло в сила, одобрено на 29.08.2025 г. по НОХД № 436/2025 г. по описа на РС - Смолян споразумение обвиняемият Ю. Х. Т., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 01.12.2024 г. около 11, 57 ч. в гр. С., бул. „Б.“ № * при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „Ф. Т.“ с рег. № ***** с посока на движение от кръгово кръстовище, находящо се до Централна поща към кв. „Р.“ при наличие на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д 17 е нарушил правилата за движене по пътищата, регламентирани в чл. 6, т. 1, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от него ППС, не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение, съобразена със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, като не е спрял и пропуснал при възникналата опасност от удар с пресичащия по пешеходната пътека на платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила - пешеходецът П. Т. Д., в резултат на което го блъснал и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма, изразяваща се в субарахноидален и субурален кръвоизлив със счупване на теменната кост в ляво, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на първи гръден прешлен, което е довело до трайно затрудняване движенията на снагата, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. първо, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, като обвиняемият е осъден на лишаване от свобода за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 г., считано от датата на одобряване на споразумението, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.