Решение № 3623 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3623 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110211745 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление № 02-2500447/15.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изводът, че на 20.05.2025 г. И. Ф. е предоставял работна сила именно на „***“ ЕООД без сключен писмен трудов договор. Твърди се, че в административнонаказателната преписка не са събрани достатъчно доказателства за наличие на трудово правоотношение, че декларацията, приписана на Ф., не е надлежно предоставена на дружеството в административната фаза и че нейното авторство е спорно. Навеждат се и възражения за допуснати процесуални нарушения, включително относно връчването на призовки и възможността на дружеството да се запознае с всички доказателства. Иска се отмяна на НП, а в хода на съдебното производство е заявена и претенция за разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени молби от процесуалния му представител адв. К. А., с които се поддържат възраженията срещу наказателното постановление, оспорва се авторството на декларацията, приписана на И. Ф., и се прави искане за събиране на допълнителни доказателства.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. В., който оспорва жалбата и моли 1 наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа, че от непосредствените възприятия на инспекторите, декларацията на работника, проверката по документи и справката в регистъра на трудовите договори се установява по несъмнен начин, че И. Ф. е предоставял работна сила на дружеството без сключен писмен трудов договор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

„***“ ЕООД е търговско дружество, осъществяващо строително-монтажни дейности. С договор за СМР от 04.04.2024 г., сключен между „Булстрой-Монтажи“ ЕООД като възложител и „***“ ЕООД като изпълнител, дружеството-жалбоподател е поело изпълнението на строително-монтажни работи на жилищна сграда в гр. София, ж.к.

„Надежда 3“, УПИ VI, кв. 1А.

На 20.05.2025 г. около 10:58 ч. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, сред които Н. П. П., В. С. В. и И. П. Д., извършили проверка на място на посочения строителен обект. При проверката на третия етаж на сградата били установени няколко лица, които извършвали строителна дейност – зидане на стени. Сред тях бил И. Ф., чиято самоличност била установена чрез представена регистрационна карта за закрила.

Свидетелката Н. П. непосредствено възприела Ф. да извършва зидарски работи заедно с останалите работници на обекта. На място на лицето била предоставена декларация, в която били отразени данни, че работи за „***“ ЕООД като „зидар“, считано от 20.05.2025 г., с работно време от 08:00 ч. до 16:30 ч., с едночасова почивка и уговорено възнаграждение в размер на 1600 лева.

При проверката инспекторите връчили призовка за представяне на документи във връзка с трудовата заетост на установените лица. Впоследствие, на 28.05.2025 г., 29.05.2025 г. и 30.05.2025 г., проверката продължила по документи в структурите на ИА „Главна инспекция по труда“. Упълномощен представител на „***“ ЕООД се явил и представил изисканите от дружеството документи.

До приключването на проверката не бил представен трудов договор между „***“ ЕООД и И. Ф., действащ към 20.05.2025 г. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори по ЛНЧ на лицето също не били установени данни за регистриран трудов договор между него и дружеството към процесната дата.

За резултатите от проверката бил съставен Протокол № ПР2521340/30.05.2025 г. В него наред с други констатации било отразено, че И. Ф. е установен да полага труд като зидар на 2 обекта без отношенията по предоставяне на работната му сила да са уредени като трудови правоотношения.

На 30.05.2025 г. св. Н. П. съставила срещу „***“ ЕООД АУАН № 02-2500447, в който подробно описала мястото, датата, извършваната от Ф. работа и липсата на сключен писмен трудов договор. Нарушението било квалифицирано по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Дружеството подало писмено възражение срещу акта, в което оспорило извода, че Ф. се е намирал на обекта като негов работник, както и поискало прекратяване на административнонаказателното производство. След разглеждане на възражението директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас издал Наказателно постановление № 02-2500447/15.07.2025 г., с което приел нарушението за доказано и наложил имуществена санкция в размер на 2500 лева.

При индивидуализацията на санкцията административнонаказващият орган отчел характера на нарушението, обстоятелството, че се засягат основни трудови права, както и установяването при същата проверка на друго лице, по отношение на което са констатирани аналогични нарушения на трудовото законодателство. Като смекчаващо обстоятелство било отчетено предприемането на последващи действия за законосъобразно уреждане на трудовите отношения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката Н. П. П.; АУАН № 02-2500447/30.05.2025 г.; Наказателно постановление № 022500447/15.07.2025 г.; Протокол за извършена проверка № ПР2521340/30.05.2025 г.; декларацията, попълнена при проверката от И. Ф.; регистрационната карта, с която е установена самоличността му; договора за СМР от 04.04.2024 г. между „Булстрой-Монтажи“ ЕООД и „***“ ЕООД; справките от регистъра на трудовите договори; идентификационната карта на дружеството; призовките и кореспонденцията по административната проверка; документите относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на св. Н. П. като последователни, конкретни и основани на непосредствени възприятия. Свидетелката лично е участвала в проверката на 20.05.2025 г., възприела е И. Ф. да зида стени на третия етаж на строителния обект, участвала е в установяването на самоличността му и впоследствие е извършила проверката по документи.

Показанията й се подкрепят от протокола за проверка, договора за СМР, справките относно липсата на регистриран трудов договор и останалите документи по преписката.

Защитата оспорва авторството на декларацията, приписана на Ф.. Това възражение не променя крайната доказателствена оценка. На първо място, св. П. изрично заявява, че лицето е установено по представен от самото него документ за самоличност и че декларацията е попълнена собственоръчно на място. На второ място и по-съществено, съдът не основава извода за полагане на труд единствено на декларацията. Самият факт на извършване на зидарска работа е непосредствено възприет от контролните органи, а принадлежността на дейността към стопанската дейност на „***“ ЕООД се подкрепя от 3 договора му като подизпълнител на същия строителен обект, от обстоятелството, че негов представител се е явил впоследствие пред инспекцията и от липсата на каквото и да било друго правно основание, което да обясни присъствието и работата на Ф. в организирания строителен процес.

По тази причина дори декларацията да бъде изключена от доказателствената съвкупност, останалите доказателства са достатъчни да установят, че Ф. е предоставял работна сила на строителния обект. Поради това спорът относно подписа върху декларацията не е решаващ за изхода на делото.

Неоснователно е и възражението, че липсата на предоставен на дружеството препис от декларацията в административната фаза е ограничила правото му на защита в степен, налагаща отмяна на НП. От материалите се установява, че дружеството е било уведомено за предмета на проверката, негов пълномощник се е явил пред инспекцията, подал е писмено възражение срещу АУАН и е имал възможност да се запознае с преписката. Самият АУАН съдържа конкретното фактическо обвинение – кой е работникът, каква работа е извършвал, на кой обект, на коя дата и в какво се изразява нарушението.

При така установеното от фактическа страна съдът установи от правна страна следното:

АУАН и наказателното постановление са съставени и издадени от материално и териториално компетентни органи, в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Компетентността на актосъставителя произтича от заеманата длъжност инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, а компетентността на директора на ДИТ – Бургас да издава наказателни постановления е удостоверена с приложените по делото заповеди.

АУАН и НП съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано с необходимата конкретика – посочени са датата 20.05.2025 г., мястото – конкретният строителен обект в ж.к. „Надежда 3“, лицето И. Ф., извършваната дейност – зидане на стени, качеството на дружеството като подизпълнител на обекта и липсата на сключен писмен трудов договор. Между фактическото описание и правната квалификация по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ е налице пълно съответствие.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а чл. 62, ал. 1 КТ предвижда задължителна писмена форма на трудовия договор. За да се прецени дали е налице предоставяне на работна сила, следва да се изследва действителното съдържание на отношенията, а не само наименованието, което страните евентуално са им дали.

Основните белези на трудовото правоотношение са личното предоставяне на работна сила за изпълнение на определена трудова функция, на определено работно място, в рамките на установена организация на труда и при възмездност, като работникът е организационно зависим от работодателя. При гражданския договор, обратно, основният предмет е постигането на конкретен самостоятелен резултат, определен по вид и обем, при относителна самостоятелност на изпълнителя относно начина, времето и организацията на 4 изпълнението.

Това разграничение е последователно възприемано и в съдебната практика. В Решение № 8639/12.03.2025 г. по к.а.н.д. № 10889/2024 г. на Административен съд София-град е прието, че решаващо значение за квалификацията на отношенията има естеството на фактически осъществяваната дейност – предоставяне на работна сила в определено работно време и място, под организационна зависимост, а не формалното означаване на правоотношението като гражданско.

В настоящия случай са налице именно белезите на предоставяне на работна сила. Ф. е заварен лично да изпълнява типична трудова функция – зидарски работи – на строителния обект, на който „***“ ЕООД е подизпълнител. Извършваната работа не е изолиран, индивидуално определен резултат, предаден по граждански договор, а фактическо участие в организирания строителен процес заедно с други работници. Не е представен граждански договор с Ф., приемо-предавателен протокол за конкретен резултат, самостоятелна оферта или друг документ, който да установява облигационно правоотношение, различно от трудовото.

От обективна страна съставът на нарушението е осъществен. На 20.05.2025 г. „***“ ЕООД е използвало предоставяна от И. Ф. работна сила при изпълнение на дейността си на строителния обект, без преди постъпването му на работа отношенията да са уредени с писмен трудов договор. Към момента на проверката няма представен такъв договор, а служебната справка не установява регистрирано трудово правоотношение между страните.