Решение № 1487 от 03.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1487 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330115518 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ Свети Георги” ЕАД, с ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от ********* К. Д., против В. И. К., ЕГН **********, от ********* , и иск с правно основание в чл. 79 от ЗЗД.

Според фактите в исковата молба , на 10.06.2019г., ответникът посетил по спешност УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Наложила се хоспитализация , при което пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в първа клиника по хирургия. К. била хоспитализиран в клиниката на същия ден, с приемна диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан “, по клинична пътека (КП) № 198 „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани „ , чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018г. (НРД за МД 2018г.). При хоспитализацията , К. подписала декларация за информирано съгласие за лечение, била съставена история на заболяването /ИЗ/ № 36791/2019г., в която били отразени проведените медицински дейности. Издадена била епикриза , в която били описани извършените медицински дейности , с окончателна диагноза „*******************************“.

На дата 11.06.2019г., преди да бъде довършена клиничната пътека , К. напуснала самоволно лечебното заведение; поради прекъсване на лечението клиничната пътека не 1 била завършена и претенцията на ищеца е за заплащане на всички извършени по нея услуги, съгласно приложената към исковата молба „сметка на пациент“, на обща стойност от 405.30 лева.

На 21.01.2022г. лечебното заведение поканило В. К. да плати дължимите суми, като поканата била върната в цялост на подателя като „непотърсена от получателя“. Затова ищецът се снабдил със заповед за плащане , издадена по ч.гр.д.№ № 9883/2022 год. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІІІ гр. състав., където освен посочената по-горе сума, била заповядана за плащане и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. представляваща платена държавна такса за образуване на делото. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК , и се иска от съда да постанови решение , с което да установи съществуването на вземането по реда на чл. 422 от ГПК, за сумата от 405.30 лева, представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой от 10.06.2019г. до 11.06.2019, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК ( 05.07.2022г. ) до пълното изплащане на задължението, и да се присъдят направените разноски.

При изложените от ищеца факти , води се иск с правно основание в чл. 79 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 422 от ГПК.

Ответника , чрез особен представител, е оспорил иска като неоснователен и недоказан; оспорва като негодни част от представените писмени доказателства. Моли исковете да се отхвърлят .

Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна идентичност между спорното право, така, както е описано в заповедта за изпълнение, от една страна, и исковата молба , от друга.

По фактите :

От представения на л. 5 от делото лист за преглед на пациент в КДБ /СО личи , че на дата 10.06.20219г ответникът е посетил кабинет за спешна медицинска помощ , с оплаквания за болка и зачервяване на седалището. Лекуващият лекар констатирал ,че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ и насочил К. към стационарно болнично лечение , нещо, което личи както от листа са преглед , така и от приложеното на л.

6 от делото направление за хоспитализация .

К. била хоспитализирана същия ден ( декларация на л. 7 от делото ).

Проведени били част от дейностите , описани в клиничната пътека № 198 - изследвания в клинична лаборатория ( л. 14 – 18) образно изследване ( л. 18 ) , кардиограма ( л. 19) и др. под.

На дата 11.06.2019г. К. отказала предложената й оперативна интервенция , както и всякакво последващо лечение в клиниката и я напуснала ( епикриза на л. 11 , информирано 2 решение на л. 12 от делото, история на заболяването , л. 17 ).

От заключението на вещото лице по медицинската експертиза личи , че всички описани в сметката на пациента медицински дейности са извършени, били са нужни с оглед състоянието и диагнозата на пациента и са на обща стойност от 431.68 лева , като медикаменти на стойност от 26.38 лева не са включени в сметката.

Установява се от заключението на вещото лице по проведената графологична ( на подпис ) експертиза , че подписите в графата „подпис на пациента „ в декларацията за информирано съгласие и в информираното решение за прекратяване на болничния престой , отделно – подписа срещу ръкописния текст в история на заболяването № 36791 „отказвам болнично лечение „ са положени от ответника . Ръкописния текст „отказвам болнично лечение „ в същата история на заболяването не е изпълнен от нея.

На дата 15.02.2022г ищцовото дружество поканило ответника да плати стойността на проведеното лечение. Поканата ( л. 30 от делото ) се върнала с отбелязване , че е непотърсена от ответника.

По правото :

Установено е безспорно от данните по делото, че на дата 10.06.2019г., ответника е бил хоспитализиран за стационарно болнично лечение в клиниката по ортопедия и травматология към ищцовото лечебно заведение , с приемна диагноза „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани „ , и лекувана по клинична пътека (КП) № 198 Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани „ , чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018г. (НРД за МД 2018г.). На л. 7 от делото е представена декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ с положен от К. в графа „пациент „ подпис; подписа не е оспорен от нея и съда прави извод , че между страните по делото е имало договор за болнична помощ и лечение , сключен на същата дата.

По силата на договора за лечение, на пациента се оказва такова , а той от своя страна следва да заплати стойността му. С подписването на декларацията , ответника е бил запознат с правата и задълженията си по него , включително с ценоразписа за медицинската помощ и услуги, извършвани от ищеца и с това , че НЗОК няма да заплати стойността на клиничната пътека, ако алгоритъмът й не бъде завършен ( нещо , изрично предвидено в чл. 354 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г.).

По силата на 4а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) от Закона за здравното осигуряване, националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.

Тоест , в случаите по чл. 354 от НРД , какъвто е и настоящия , пациентът дължи заплащане на оказаната му помощ, дори да е бил здравноосигурен.

3

По делото няма спор също така , а и се доказва от приложеното копие от лист от историята на заболяването, че К. е напуснала самоволно стационара на 11.06.2019г, след като отказала извършването на предложената й оперативна интервенция по третирането на постоперативното възпаление на седалището й , и съответно - преди да бъде довършен алгоритъма на клиничната пътека. Авторството под подписите в историята на заболяването също е доказано да е на ответника и съдът приема , че описаните там медицински дейности са извършени.

Представено е и копие от действалия към процесния период ценоразпис на болницата , от който личи , че извършеното е правилно остойностено.

Що се касае до това , дали вземането е изискуемо, то ответника е бил канен да плати , видно от нарочната покана. Дали същата е действително получена от ответника , е без значение , доколкото за покана служи както заповедта за плащане , така и исковата молба , препис от която е редовно връчен на представител на К..

Искът е съответно основателен в пълен размер.

Разноските се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на спора, по списък на л.

134 от делото.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на В. И. К., ЕГН **********, от ********* , че в отношенията между страните , дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, плащането на сума от 405.30 лева - главница , стойност на оказани й в периода на хоспитализация (10.06.2019г. - 11.06.2019г. ) медицински услуги , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда , 05.07.2022г., до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за плащане № 4989/08.07.2022г по частното дело № 9883 по описа на ПРС за 2022г.

Осъжда В. И. К., ЕГН **********, от ****************, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул.

„Пещерско шосе” № 66, сумата от 1050 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4