Решение № 2277 от 03.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2277 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501852 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20158606 от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 62216/2019 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, дължи на „Р.В.“ ЕООД , на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, сумата от 39, 36 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане, която сума представлява недължимо платена с разписка № 04000256079515 от 09.07.2014 г. по фактура № 0139165272/05.12.2013 г., издадена от „Чез Електро България“ АД, която е платена от „Т.“ ООД, в качеството му на абонат на длъжника за имот, находящ се на адрес гр.

София, Национален парк „Витоша“, хижа „Белите брези“, аб. № 94113011 за период, през който ел. захранването на обекта е било неправомерно прекъснато от длъжника, а именно: 30.01.2012 г. – 10.07.2014 г., което вземане „Т.“ ЕООД е прехвърлило в полза на ищеца с договор за цесия от 07.09.2017 г. и уведомление до длъжника, входирано на 13.09.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.08.2019 г. по ч. гр. д. № 39402/2019 г.

С определение № 20203005 от 26.10.2021 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разонските.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД , понастоящем с фирма „Електрохолд Продажби“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че от значение за спора е наличието на договор между жалбоподателя и „Т.“ ЕООД за периода от 2007 г. и понастоящем, както и наличието на съоръжения за присъединяване. От представената по делото фактура е видно, че единственият начислен компонент като задължение по договора е „достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност“ на стойност, с начислен ДДС. Счита, че наличието на договор е достатъчно за признаване 1 дължимостта на сумата, тъй като таксите/цената за мрежови услуги се дължи за всеки ден от договора, без значение дали се потребява електрическа енергия. Счита, че е неправилен изводът на решаващия съд, че при демонтирани средства за търговско измерване, което не е доказано по делото, това означава липса на присъединяване и достъп, тъй като до обекта е имало и има присъединителни съоръжения. Съгласно нормативната уредба съоръжения за присъединяване са единствено трафопостове и кабелни линии, а средствата за търговско измерване (електромери) не са съоръжения за присъединяване, а обикновена движима вещ. Средствата за търговско измерване са необходими само, когато има доставка на електрическа енергия, за се измерва, ако такава се потребява по силата на договор да продажба на електрическа енергия.

Поддържа, че когато доставката на електрическа енергия е преустановена поради неизпълнение на задължение на клиента, е правно ирелевантно дали на границата има монтирано или е демонтирано средство за търговско измерване. Задължението по процесната фактура е за цената за услугата достъп до разпределителната мрежа и е свързано с резервираната по договора за този клиент мощност, в случая 65 кВтч и докато „Чез Разпределение България“ АД предвижда/ангажира тази мощност за съответния клиент, той дължи тези месечни такси за услугата. По силата на § 1, т.8 от ДР на Наредба № 6 „предоставена мощност“ е онази максимална активна мощност, за която преносното или съответното разпределително предприятие съгласно договора за присъединяване осигурява на потребителя възможност за ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения. Счита, че възможността за ползване се обуславя от наличието на присъединителни съоръжения на границата на собственост, а не от наличието или липсата на средство за търговско измерване. Не са налице технически пречки за ползване на мрежата без средства за търговско измерване. През периода на липса на доставена електрическа енергия договорът за присъединяване, сключен с „Чез Разпределение България“ АД продължава да действа и максимална активна мощност, за която преносното или съответното разпределително предприятие осигурява на потребителя възможност за ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения и цената за тази услуга продължава да се дължи, тъй като операторът на електроразпределителната мрежа продължава да изпълнява задължението си да резервира инфраструктурата на мрежата – да предоставя възможност за доставка на електрическа енергия на максимална мощност на клиента.

Тъй като тази услуга продължава да се изпълнява, е налице задължение за нейното заплащане по силата на действащия договор, независимо дали има реално потребление на електрическа енергия в имота или не. Твърди, че плащането не е направено от ищеца. С представената по делото разписка са платени над 20 фактури. Оспорва наличието на вземане в патримониума на цедента, поради което вземането не би могло да се прехвърли с цесия. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на възивната жалба от ищеца „Р.В.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че задължението за заплащане на такса за достъп до разпределителната мрежа и предоставена мощност възниква в случаите, когато е налице осъществена доставка на електроенергия, тъй като в случая се касае до задължения, които възникват въз основа на един и същ юридически факт, а именно: сключен договор за доставка на електроенергия. С преустановяване на електроснабдяването, този договор се прекратява и до неговото подновяване потребителят не дължи такса за достъп до разпределителната мрежа и за предоставена мощност. Съгласно § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи да пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащането на цена и при условия, определени в наредба. С оглед на това счита, че при прекъсване на електрозахранването на имота и демонтиране на средството за търговско измерване разпределителната мрежа не се ползва, не се потребява електрическа енергия и 2 възможността да бъде използвана договорената мощност е преустановена. В този случай заплащането на цена за достъп до мрежата като вид мрежова услуга не се дължи от клиента, тъй като фактически такава не му е предоставена. Счита, че договорът за цесия, на който се позовава, не е нищожен, тъй като с него не се поставя в по – неблагоприятно положение длъжникът. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба от ищца срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение. Излага съображения, че са налице предпоставките за възлагане на сторените по делото разноски в тежест на насрещната страна. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата му за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 09.07.2019 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл4.10 ГПК срещу ответника за сумата от 39, 36 лв., представляваща главница по фактура № 0139165272/05.12.2013 г., издадена от ответника и недължимо платена с разписка № 04000256079515/09.07.2014 г. от „Т.“ ООД, на което ищецът е частен правоприемник по силата на договор за цесия от 07.09.2017 г. Ответникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение. С договор за цесия 07.09.2017 г. „Т.“ ООД е продал на ищеца вземането си в размер на 39, 36 лв., недължимо платени на ответника. С телепоща от 13.09.2017 г. „Т.“ ЕООД е уведомил ответника за прехвърляне на вземането. Уведомлението е получено от ответника на 13.09.2017 г.

„Т.“ ЕООД е платил посочената сума в качеството си на абонат на ответника за имот, находящ се в гр. София, Национален парк „Витоша“, хижа „Бели брези“ по счетоводна партида с ИТН: SF10619, аб. № 94113011, клиентски № 210007930686 за период, през който електрическото захранване на обекта е било неправомерно прекъснато от ответника/ 30.01.2012 г. -10.07.2014 г. горепосочената фактура е била издадена за достъп до електроразпределителната мрежа за м.11.2013 г., когато електрозахранването до имота е било неправомерно прекъснато, а средството за търговско измерване е било демонтирано. Твърди, че през този период абонатът е бил лишен от достъп до електроразпределителната мрежа, поради което за ответника не е било налице основание да начислява процесната сума а достъп. Електрическото захранване на обекта е било прекъснато на 30.10.2012 г. поради претендирани от ответника непогасени задължения, на основание чл.42, ал.2 от Общите условия към договора за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД.

Ответникът е претендирал главница от 8 184, 50 лв. – главница и 4 191, 20 лв. – лихва.

С влязло в сила съдебно решение е установено, че посочените суми са недължими от „Т.“ ЕООД, тъй като електрозахранването е неправомерно спряно от ответника.

Въпреки това ответникът не е възстановил електрическото захранване на обекта. С оглед на това счита, че „Т.“ ЕООД не е имал достъп до електроразпределителната мрежа до 10.07.2014 г. Тъй като през м.11.2013 г. „Т.“ ЕООД не е имал достъп до електроразпределителната мрежа, счита, че за ответника не е съществувало основание да начисли сумата по процесната фактура. Същата е заплатена от абоната, поради което ответникът се е обогатил неоснователно. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, ме ответникът дължи на ищеца сумата от 39, 36 лв.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Ищецът не оспорва, че „Т.“ ЕООД е клиент на ответника.

3

Правоотношението е възникнало по силата на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска дейност и две споразумения към него. Договорената предоставена мощност е 35 квт за първия и 30 квт за втория абонатен номер или общо 65 квт.

Договорът е сключен при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД. Единственият начислен компонент в процесната фактура е за достъп до електроразпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност, с ДДС. Съгласно решение № Ц-017/28.06.2012 г. и решение № Ц-25/29.07.2013 г. на ДКЕВР тази услуга се дължи от всички стопански клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, включително, когато нямат консумирана електрическа енергия. Съгласно Правилата на търговия с електрическа енергия, приложими при спор за цена достъп за 2013 г. и 2014 г., което също е предмет на сделка с клиента и в случаите, когато няма доставка на електрическа енергия се дължи върху предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени. Позовава се на изтекла погасителна давност. Излага съображения, че договорът за цесия, на който се позовава ищецът, е нищожен.