Решение № 597 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500047 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на две въззивни жалби, подадени съответно от А. П. С. и П. А. С., чрез процесуалния им представител адв. Г.С., срещу постановеното решение № 2493/21.05.2025 г. по гр. дело №10402 от 2024 г. по описа на ПдРС, ХХІІІ гр. състав, с което обявен за относително недействителен на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД спрямо кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №166, том 2, рег.

№ 4231, дело № 365 от 28.04.2022 г. по описа на нотариус Т.Д., рег. № 072 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив с вх.рег.

№13901/28.04.2022 г., акт № 68, том 39, дело 7868/2022 г., по силата на който А. П. С., ЕГН **********, е дарил на П. А. С., ЕГН **********, притежаваните от него 5/6 идеални части от урегулиран поземлен имот XI-20 от квартал 57 по кадастралния и регулационен план на село Г., община К., област Пловдив, одобрен със заповед №9/1997 г., целият застроен и незастроен с площ от 1272 кв.м, при граници: улица, УПИ I-23, УПИ II-19, УПИ III-18, УПИ IX-21 и УПИ Х-22, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с мансарден етаж, със застроена площ от 75 кв.м и РЗП от 150 кв.м, и второстепенна постройка с гараж, със застроена площ от 135 кв.м, както и всички останали подобрения и приращения в урегулирания поземлен имот; осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. С. да заплати на 1

„ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от 609.05 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски в производството; осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. А. С. да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от 609.05 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски в производството.

С въззивната жалба, депозирана от А. П. С., се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че е бил лишен от участие в процеса. Отказът за получаване на документи, отразен в съобщението, с което му е връчен препис от исковата молба с приложенията, не е надлежно оформен, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че лишаването от право на участие по делото е довело до лишаването му от възможността да ангажира доказателства, като е налице нарушение в изготвяне на доклада, който е непълен. Изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че от първоинстанционният съд е допуснато съществено процесуално нарушение, като ищцовото дружество няма характер на кредитор поради нищожност на договора за прехвърляне на парични вземания. Липсвало уведомяване от страна на банката до кредитополучателя, като считат, че е налице правен интерес от предявяване на инцидентен установителен иск и се иска да се приеме за установено между А. П. С. и „Еос Матрикс“ ЕООД, че дружеството няма характер на кредитор досежно първия и не е придобил права или вземания спрямо него по договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г., сключен между „ОББ“ АД, като цедент и „ЕОС Матрикс” ЕООД, като цесионер, поради нищожност на цесията, като сключена при липса на предмет, поради неналичие на съществуващо вземане.

Иска се отмяна изцяло на решението и постановяване на ново, като му се присъдят и направените по делото разноски.

С въззивната жалба, депозирана от П. А. С., се навеждат доводи за недопустимост на съдебния акт поради нарушение на местната подсъдност, като се прави и такова възражение. Твърди се, че със съдебния акт не е даден отговор на това възражение. Иска се да се постанови ново решение, с което да се обезсили обжалваното, като се присъдят разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

С молба, депозирана в хода на въззивното производство, въззиваемото дружество посочва, че поддържа исковата молба и подадените писмени бележки. Считат, че е налице сделка дарение, сключена след възникването на вземането на кредитора между роднини - баща и син. Налице е увреждане и знание за увреждането, съответно всички предпоставки за уважаване на Павловия иск са налице. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение и да им се присъдят разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда 2 от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска.

По отношение на доводите за недопустимост на решението поради местна неподсъдност, направени от П. С. – същите не могат да се споделят.

Възражение за местна неподсъдност е направено още с отговора на исковата молба.

С изготвения проект за доклад по чл.140, ал.3 ГПК – определение №2202/14.02.2025 г., съдът се е произнесъл по направеното възражение, като е приел, че е компетентен да се произнесе. Възражението е оставено без уважение, като е дадена възможност на П. С. да обжалва съдебния акт.

Съобщение е връчено на 28.03.2025 г. чрез процесуалния му представител (л.68 от първоинстанционното дело). Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че решението е недопустимо.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя А. С., че е бил лишен от участие в делото поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не отговаря на действителността твърдението, че не е ясно кое е лицето, отказало да получи исковата молба и приложенията към нея. Видно от съобщението, адресирано до А. С. (л.45 от първоинстанционното дело), в него изрично е посочено, че „Лицето А. П. С. е посетено на посочения адрес, същият отказва да получи съобщението“. Ето защо не могат да се възприемат доводите на този жалбоподател, че неправилно съдът е приел редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея при отказ. Не се възприемат и твърденията, че е следвало да се пристъпи към други начини на връчване, тъй като е налице редовно оформен отказ за получаване на книжа. Нещо повече – проектът за доклад е връчен на А. С., същият е уведомен и за датата и часа на съдебното заседание, като е получил съобщението лично (л.67 от първоинстанционното дело). Въпреки това не се е явил в съдебно заседание, не е упълномощил адвокат, не е изразил становище по иска, не е и ангажирал доказателства.

Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни 3 материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително недействително спрямо ищцовото дружество на извършеното от А. П. С., ЕГН **********, спрямо П. А. С., ЕГН **********, разпореждане с недвижим имот чрез договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №166, том 2, рег. №4231, дело № 365 от 28.04.2022 г. по описа на нотариус Т.Д., рег. №072 на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив под вх. рег. №13901/28.04.2022 г., акт № 68, том 39, дело №7868/2022 г.

В исковата молба се твърди, че „ОББ“ АД е кредитор на А. П. С. по силата на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.06.2017 г., въз основа на който кредитополучателят усвоил сумата от 22357 лева. С договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 15.12.2021 г. и анекс № 1 от 05.05.2023 г. към него, „ОББ“ АД прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията по договора за кредит. Поради неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя, изразяващо се в неплащане в срок на падежирали вноски, ищецът се снабдил с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от РС – Пловдив, по ч.гр. д. №8709 от 2023 г. На 28.04.2022 г., след сключване на договора за кредит и след преустановяване на плащанията по него, А. С. дарил на П. С. 5/6 идеални части от описания поземлен имот ХІ20 ведно с всички подобрения и приращения, описани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166, том 2, рег. № 4231, дело № 365 от 28.04.2022 г. на нотариус Дойчинова. Счита, че описаната сделка уврежда интереса му на кредитор да се удовлетвори от имуществото на А. С..

Посочено е, че сделката е безвъзмездна и е извършена след възникване на вземанията на банката по договора за кредит, а приобретателят е син на длъжника, за когото е налице законова презумпция за знание за увреждането на кредитора. Вземането на кредитора било установено с влязъл в сила изпълнителен титул. Иска постановяване на съдебно решение, с което извършената разпоредителна сделка – договор за дарение между роднини по низходяща линия, сключен с описания нотариален акт за дарение на недвижим имот, да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищеца.

Претендира разноски.

4

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. С., който възразява за местна неподсъдност на спора. Счита иска за недопустим и неоснователен, а исковата молба – за нередовна. Счита, че липсва активна процесуална легитимация за ищцовото дружество. Посочено е, че договорът за банков кредит не може да бъде обявен за предсрочно изискуем автоматично, а само в случай на настъпване на някоя от договорените хипотези за това. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следвало да се упражни преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и следвало да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането си. Предсрочната изискуемост действала от момента, в който длъжникът получи изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки. Връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение не представлявало уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост. Твърди, че липсата на уведомяване от страна на банката до кредитополучателя за прекратяване на договора, респективно за предсрочната му изискуемост, означава, че договорът не е прекратен и продажбата на вземането по него е нищожно, доколкото не е изискуемо, съответно цесионера не ставал носител на задълженията по правоотношенията между длъжника и цедента. Поради изложеното, оспорва валидността на договора за цесия с твърдения, че същият е нищожен поради липса на предмет, поради цедиране на невъзникнало вземане. Твърди, че заповед за изпълнение по ч.гр.д.