Определение № 1594 от 17.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1594 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500787 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Ю.Б.“ АД, гр.С., чрез адв. С. З. от САК против разпореждане № 2228 от 16.10.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1186/25г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта му за разноските, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК относно претендираната сума 2591.67 лв. – представляваща адв. възнаграждение до сумата в размер на 1500 лв.

Частният жалбоподател е останал недоволен от разпореждането в тази част, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага подробни съображения за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Счита, че не е недопустимо заповедният съд служебно да намалява размера на претендираното от заявителя адв. възнаграждение в рамките на заповедното производство, в неговата първа фаза. Заповедното производство има характер на едностранно и безспорно, което в първата си фаза не включва участието на ответника. Счита, че в едностранното производство разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е неприложима, тъй като няма как страна, която не е участник в производството да направи възражение за прекомерност на претендираното от заявителя адв. възнаграждение. Моли да се отмени обжалваното определение в отхвърлителната му част и да се присъди пълния размер на претендираното адв. възнаграждение. Претендира разноски и за въззивното частно производство.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за 1 въззивното производство.

Производството по гр.д. № 1186/25 г. по описа на РС – Чирпан е образувано по заявление от Ю.Б.“ АД, гр.С., чрез адв. С. З. от САК срещу Ц.

И. П., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземане в общ размер 39 104.95лв. по представено извлечение от сметки на банката.

Представени са доказателства за направени разноски за държавна такса и платено адв. възнаграждение, Рамков договор между адвоката и заявителя, анекс и пълномощни. Издадена е заповед за изпълнение за претендираната сума за главница и законна лихва изцяло. Претенцията за разноски е уважена за сумата 1500 лв. - адв. възнаграждение и държавна такса - изцяло. За да постанови разпореждането в обжалваната част, съдът е посочил, че не следва да се позовава на договора и реално заплатеното възнаграждение, а да отчете обема на извършената работа на адвоката. Съдът е приел, че действията на адвоката се ограничават в подаване на заявление по образец, което се попълва, предшествано от запознаване с представените от заявителя документи. Затова е приел, че сумата 1500 лв. съответства на извършената от адвоката работа и положените от него усилия в производството, както и е адекватен на икономическите условия и стандарт на живот в страната и установената МРЗ.

Съдът намира, че обжалваното разпореждане е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер. Съдът обаче не може служебно да се произнася по въпроса за намаляване разноските на другата страна, без да е налице такова искане. Още повече, че разпоредбата на чл. 413, ал.1 ГПК изрично предвижда възможност за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските.

По ч.гр.д.№ 1186/25г. по описа на ЧРС са представени доказателства за сключен рамков договор между банката – заявител и адвоката, анекс с уточнение за размера на адв. възнаграждение, съобразно интереса, пълномощни. Представено е платежно нареждане за заплащане на адвокатски хонорар на 2591.67 лв. Налице са необходимите доказателства за плащането му, поради което тази сума следва да бъде присъдена изцяло с издадената заповед за изпълнение.

Разпореждането на ЧРС, с което дължимото възнаграждение на адвоката е намалено е неправилно и следва да бъде отменено.

Искането за разноски на частния жалбоподател за частното въззивно производство е неоснователно, тъй като в производството за разноски, такива не се присъждат.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2228 от 16.10.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1186/25г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта му за разноските, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК относно претендираната сума 2591.67 лв. – представляваща адв. възнаграждение до размера 1500 лв.

ВРЪЩА делото на РС – Чирпан за издаване на заповед за изпълнение в отменената част на разпореждането.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1594 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500787 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Ю.Б.“ АД, гр.С., чрез адв. С. З. от САК против разпореждане № 2228 от 16.10.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1186/25г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта му за разноските, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК относно претендираната сума 2591.67 лв. – представляваща адв. възнаграждение до сумата в размер на 1500 лв.

Частният жалбоподател е останал недоволен от разпореждането в тази част, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага подробни съображения за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Счита, че не е недопустимо заповедният съд служебно да намалява размера на претендираното от заявителя адв. възнаграждение в рамките на заповедното производство, в неговата първа фаза. Заповедното производство има характер на едностранно и безспорно, което в първата си фаза не включва участието на ответника. Счита, че в едностранното производство разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е неприложима, тъй като няма как страна, която не е участник в производството да направи възражение за прекомерност на претендираното от заявителя адв. възнаграждение. Моли да се отмени обжалваното определение в отхвърлителната му част и да се присъди пълния размер на претендираното адв. възнаграждение. Претендира разноски и за въззивното частно производство.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за 1 въззивното производство.

Производството по гр.д. № 1186/25 г. по описа на РС – Чирпан е образувано по заявление от Ю.Б.“ АД, гр.С., чрез адв. С. З. от САК срещу Ц.

И. П., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземане в общ размер 39 104.95лв. по представено извлечение от сметки на банката.

Представени са доказателства за направени разноски за държавна такса и платено адв. възнаграждение, Рамков договор между адвоката и заявителя, анекс и пълномощни. Издадена е заповед за изпълнение за претендираната сума за главница и законна лихва изцяло. Претенцията за разноски е уважена за сумата 1500 лв. - адв. възнаграждение и държавна такса - изцяло. За да постанови разпореждането в обжалваната част, съдът е посочил, че не следва да се позовава на договора и реално заплатеното възнаграждение, а да отчете обема на извършената работа на адвоката. Съдът е приел, че действията на адвоката се ограничават в подаване на заявление по образец, което се попълва, предшествано от запознаване с представените от заявителя документи. Затова е приел, че сумата 1500 лв. съответства на извършената от адвоката работа и положените от него усилия в производството, както и е адекватен на икономическите условия и стандарт на живот в страната и установената МРЗ.

Съдът намира, че обжалваното разпореждане е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер. Съдът обаче не може служебно да се произнася по въпроса за намаляване разноските на другата страна, без да е налице такова искане. Още повече, че разпоредбата на чл. 413, ал.1 ГПК изрично предвижда възможност за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските.

По ч.гр.д.№ 1186/25г. по описа на ЧРС са представени доказателства за сключен рамков договор между банката – заявител и адвоката, анекс с уточнение за размера на адв. възнаграждение, съобразно интереса, пълномощни. Представено е платежно нареждане за заплащане на адвокатски хонорар на 2591.67 лв. Налице са необходимите доказателства за плащането му, поради което тази сума следва да бъде присъдена изцяло с издадената заповед за изпълнение.

Разпореждането на ЧРС, с което дължимото възнаграждение на адвоката е намалено е неправилно и следва да бъде отменено.

Искането за разноски на частния жалбоподател за частното въззивно производство е неоснователно, тъй като в производството за разноски, такива не се присъждат.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2228 от 16.10.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1186/25г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта му за разноските, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК относно претендираната сума 2591.67 лв. – представляваща адв. възнаграждение до размера 1500 лв.

ВРЪЩА делото на РС – Чирпан за издаване на заповед за изпълнение в отменената част на разпореждането.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3