Решение № 961 от 18.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100501059 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Т. Р. Т., чрез адв. Даниела Зарева от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 963 от 20.05.2024 г. по гр. д.

№ 324/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което е уважен искът по чл. 30, ал. 1 ЗН на Д. Р. Т. срещу Т. Р. Т. за намаляване на дарение от 21.01.2015 г., обективирано в Нотариален акт № *, том *, рег. № ***, нот. д. № */20** г. на нотариус Иван Кожухаров, рег. № 255 на НК, с район на действие: Районен съд – Бургас, с което Р.Т.Т. е дарил на Т. Р. Т. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.***, ж.к. ***, бл.***, вх.* ет.* ап.* - ***, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 40.0 кв.м., брой на нивата – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор ***, ***, под обекта:

***, над обекта: ***, ведно с избено помещение

№ 38 с площ от 2.52 кв.м., както и 1.869 % ид. ч. от общите части на сградата, 1 като намаляването е със сумата от 16 774,41 лева, необходима за възстановяване на запазената част на Д. Р. Т. от наследството на Р.Т.Т.. С решението е възстановена и запазената част на Д. Р. Т. от наследството на Р.Т.Т. с 16774,41/80800 ид. ч. от гореописания дарен недвижим имот.

Подаден е отговор на въззивната жалба от Д. Р. Т., чрез адв. Мария Стоева от Софийска адвокатска колегия.

Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 ГПК.

Отговорът на въззивната жалба е допустим – подаден е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Въззивницата счита решението за неправилно. Излага твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с осигуряване на правото на ответницата да участва в процеса и да ангажира доказателства. Оспорват се съдържанието на разписката на връчителя, посетил адреса й в гр. ***. Според въззивницата връчителят е оформил документите, без реално да извърши описаните от него действия. Поддържа се, че съдът е следвало да укаже на връчителя, че съществуват и други начини за уведомяване на ответника, включително чрез връчване на пълнолетен член на домакинството или на съсед. Съдът не бил съобразил, че страните са сестри и че ищцата предполагаемо разполага с друга информация за контакт с ответницата, в това число телефон и имейл.

В жалбата се развиват съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че искането за събиране на доказателства, направено в петото съдебно заседание, е преклудирано. Според въззивницата съдът не е съобразил, че особеният представител няма как да представи доказателства относно действителните вътрешни отношения в семейството, защото не разполага с такава информация. Налице била хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК.

В жалбата се сочи, че приключването на делото в разумен срок обезпечава получаването на своевременна и надлежна защита на страните в процеса, но не може да се използва като предпоставка за неприлагане на принципа за установяване на истината по делото, принципа на законност, състезателност и равенство на страните в процеса. Въззивницата счита, че доказателствените й искания са относими към предмета на делото, тъй като с тях се установява, че е налице извършена от наследодателя приживна делба на наследството му.

Въззивницата твърди, че в доклада си съдът не е указал на ответницата, че следва да ангажира доказателства за евентуално разпределение на имуществото от наследодателя и не е изследвал извършените от наследодателя разпоредителни сделки. Поради това съдът неоснователно бил отхвърлил доказателствените искания на въззивницата.

В жалбата се съдържа и оплакване, че съдът неправилно е определил запазената част и разполагаемата част от имуществото на наследодателя. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че запазената част е 2 накърнена. Съдът не бил извършил и дейността по формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН. Според въззивницата запазената й част не е накърнена, защото не е по-облагодетелствана от въззиваемата, а двете са получили равни части от имуществото на баща им.

Въззивницата моли на основание чл. 266, ал. 3 ГПК пред въззивния съд да бъдат разпитани двама свидетели при условията на довеждане: свидетел, който да установи броя на посещенията на връчителя на адреса и липсата на поставено съобщение по чл. 47 ГПК на предвидените в закона места, както и връчителят Атанас Сотиров, който да даде сведения относно връчването.

Въззивницата моли да бъдат допуснат и един свидетел – ***та на страните, която да установи извършената приживна делба от наследодателя, както и да се приемат като писмени доказателства платежни документи за суми, платени в полза на въззиваемата от нейните родители в изпълнение на договора за делба.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивницата сочи, че в хода на делото са събрани достатъчно доказателства – както писмени, така и гласни, от които се вижда, че действително приживе наследодателят на страните е извършил неформална делба на цялото си имущество, като на едната дъщеря е дарил апартаменти, а другата е подпомогнал финансово, като в крайна сметка разпределението на имуществото е поравно. Затова не били основателни твърденията, наведени в исковата молба, че ищцата е ощетена с процесното дарение. Видно от нотариалния акт, дарението било с тежест, която допълнително намалявала стойността на имота. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло иска. Претендират се деловодните разноски.

В отговора на въззивната жалба се излага, че решението на първата инстанция е правилно. Изтъква се, че разписката на връчителя е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща материална сила. Освен това се излага, че ответницата се е явила с адвокат в предпоследното заседание, когато е могла да направи доказателствените си искания. Сочи се, че особеният представител е могъл да поиска да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди с информация относно движението по сметката на наследодателя. Въззиваемата счита, че подобни доказателства умишлено не са събрани, тъй като суми в същите размери са били превеждани и в полза на въззивницата и нямат връзка с процесния недвижим имот.

Поддържа се, че не е налице нарушение на правилото на чл. 147 ГПК, тъй като не са изпълнените законовите предпоставки.

Въззиваемата развива съображения, че съдът правилно е приложил разпоредбите на ЗН при определяне на разполагаемата и запазената част от наследството и правилно е определил квотите на страните, като е заключил, че с процесното дарение са накърнени правата на доверителката. Изтъква се, че мотивите на съда са ясни, непротиворечиви, подкрепени с относима съдебна практика.

Въззиваемата се противопоставя на доказателствените искания на въззивницата. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е приложил 3 процесуалния закон и не е допуснал нарушения във връзка със събирането на доказателствата. Въззиваемата счита, че разпитът на връчителя е недопустим на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ГПК. При условията на евентуалност се иска да й бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди от банка с информация относно движението по сметките на наследодателя.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата сочи, че от събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства се установява, че на Т. е бил прехвърлен изцяло апартамент преди процесния нотариален акт за дарение, а отделно наследодателят е разпределил поравно и суми в размер на 80 000 лв. в полза на всяка от двете дъщери. При това положение въззиваемата счита, че правата й са накърнени, защото тя е получила само 80 000 лв. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират се деловодните разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.

По оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения:

С Определение № 1973 от 29.07.2024 г. по настоящото дело въззивният съд се е произнесъл по оплакванията на въззивницата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и свързаните с тях доказателствени искания.

На първо място, не е налице пропуск на районния съд при изготвяне на доклада по делото. Няма как съдът да укаже на ответницата, че следва да ангажира доказателства за евентуално разпределение на имуществото от наследодателя, тъй като такова твърдение липсва в отговора на исковата молба.

На следващо място, оспорването на доказателствената сила на разписката на връчителя не може да бъде направено за пръв път пред въззивния съд. По отношение на него е настъпила преклузия.

На трето място, настоящият състава е намерил за основателно оплакването на въззивницата за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с исканията й за допускане на писмените и свидетелските доказателства. В случая пред първата инстанция е било налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 147, т. 1 ГПК, тъй като особеният представител, дори при полагане на дължимата грижа, не би могъл да се снабди с информация за вътрешните отношения в семейството на страните. Възможностите на особения представител да се снабдява с доказателства и да ги представя своевременно пред съда са силно ограничени, поради липсата на какъвто и да било контакт с представляваното лице (Решение № 70/21.04.2015 г. по гр.д. № 5100/2014 г. на ВКС, III г.о.). Искането 4 не е преклудирано, защото още в четвъртото заседание по делото ответницата е поискала делото да се отложи, за да може да се запознае с него и да вземе становище. Настоящият състав е преценил, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е допуснал писмените и свидетелските доказателства. Поради това на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е приел като доказателства платежните документи и е допуснал разпит на един свидетел при режим на довеждане.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Р.Т.Т. е починал на 07.12.2022 г. Безспорно е, а и се установява от удостоверението за наследници (л. 8 от първоинстанционното дело), че е оставил четирима наследници: *** му Р.Д. Т. и трите му *** В. Р. Т., Т. Р. Т. и Д. Р. Т..

Приживе на 21.01.2015 г. с Нотариален акт № *, том *, рег. № ***, нот. д.

№ */20** г. на нотариус Иван Кожухаров, рег. № 255 на НК, с район на действие: Районен съд – Бургас (л. 6 от първоинстанционното дело) Р.Т.Т. е дарил на Т. Р. Т. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.

Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.***, ж.к. ***, бл.***, вх.* ет.* ап.* ***, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 40.0 кв.м., брой на нивата – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор