Решение № 433 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пазарджик, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Лина Ат. Грозданова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500590 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2767 по описа за 2023 година е отхвърлен иска на Гаранционен фонд – гр. София, ЕИК 121446665, за осъждането на ответника А. А. А., ЕГН **********, от с. И., общ. П., ул. „Д. и в." №*, да заплати на ищеца сумата 871,95 евро, равностойна на 1705,39 лв., представляваща обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника на 08.06.2017 г. в гр. Б., Р. Ф., при управление на лек автомобил „Ф. Т.“ с рег. номер ** **** **, от което са настъпили имуществени вреди за трето лице – П. Р., с обичайно местопребиваване във Ф., и за което ищецът е възстановил на НББАЗ заплатеното на увреденото лице обезщетение ,поради това, че ответникът е управлявал автомобил без валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „гражданска отговорност“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяването на иска – 28.07.2023 г., до пълното изплащане на сумата.

Присъдени са разноски.

В срок решението е обжалвано от Гаранционен фонд, представляван от адв.М..

1

Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи предявения от Гаранционен фонд иск.

Претендират разноски.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Необосновано било, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - чл, 236, ал.2 ГПК – не били обсъдени всички доказателства по делото и доводите на страните. Съдът формирал изводите си по предмета на спора при нарушение на материалноправни норми.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства била установена основателността на предявените от Гаранционен фонд искове, както и неоснователността на всички възражения на ответника.

Неоснователно било възражението на ответника за погасяване на иска по давност. Погасителната давност започвала да тече от момента, в който вземането стане изискуемо, в случая от датата, на която Гаранционен фонд е изплатил обезщетението на НББАЗ в пълен размер. Установявало се от представеното преводно нареждане №201ЕТРО182438АОО, че сумата по Претенцията на НББАЗ е била изплатена от Гаранционен фонд на 31.08.2018 г.

С подаването на исковата молба в съда – на 27.07.2023 г., давността била прекъсната.

Неоснователно било и възражението на ответника, че управляваният от него автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност". От Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, било установено противното.

Тази справка , до доказване на противното, удостоверявала застрахователя, номера на договора за Задължителна застраховка „Гражданска Отговорност", началната и крайната дата на покритието, регистрационен номер и номер на рама (шаси) на МПС .Документът имал формална и материална доказателствена сила на официален документ, придадена от закона по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК.

По делото била представена и справка, направена на 14.11.2023 г., от която също било видно ,че застраховка липсва.

Ответникът носел доказателствената тежест да докаже твърденията си за наличие на застраховка .

Установявало се от приложеното и прието към доказателствата по делото Нареждане за превод на валута от 27.07.2018 г., че в действителност е било извършено оспореното плащане.

Приложима в конкретния случай била Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите-членкиq относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета 2

(Четвърта директива за автомобилното застраховане).

Въз основа на нея държавите – членки сключили Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове.

Според чл. 4 от това споразумение, компенсационният орган, който изплаща обезщетение на увредено лице /в настоящия случай: френският компенсационен орган/ има право на възстановяване на изплатената като обезщетение сума чрез отправяне на искане до Компенсационния орган в държавата-членка, в която се намира установяването на застрахователното предприятие, с което е сключен застрахователният договор /ако няма валиден застрахователен договор - на държавата членка по местодомуването на автомобила, с който е била причинена щетата - съгласно чл.7 от цитираната Директива/.

Тъй като в конкретния случай нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", компетентният да изплати търсеното от увреденото лице обезщетение, се явявал българският компенсационен орган, по посочения по-горе критерий, а именно - по местодомуването на автомобила, с който е била причинена щетата, без за него да е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност".

Възстановяването включвало следното: „4.1.1. изплатената сума на потърпевшата страна или нейни представители по ликвидацията на имуществени и неимуществени щети;

4.1.2. изплатената сума за външни услуги - като например, хонорари на вещи лица, такси за ползване на правни консултации, здравни разходи присъщи на съдебното и извънсъдебното производство по иска;

4.1.3. таксите за обработка на претенции, покриващи всички други разходи по смисъла на член 4.3.

Съгласно чл. 6 от Директивата 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП, :

„Органът за изплащане на обезщетения, който е обезщетил пострадалото лице в държавата-членка по пребиваването му, има право да претендира за възстановяване на изплатената като обезщетение сума от органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка по установяване на застрахователното предприятие, издало полицата /к.м. ако няма валиден застрахователен договор - на държавата членка по местодомуването на автомобила, с който е била причинена щетата - съгласна чл.7 от цитираната Директива/.

В този случай, последно споменатият орган встъпва в правата на пострадалото лице спрямо лицето, причинило произшествието или спрямо неговото застрахователно предприятие до размера, до който органът за изплащане на обезщетения в държавата-членка по местоживеене на увреденото лице го е обезщетил за претърпените загуби или други вреди.

Всяка държава-членка е длъжна да признае суброгацията, предвидена от друга държава-членка."

3

Съгласно чл. 7 от споменатата директива:

В чл.5, ал.1 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата /респ. клауза 8.4. от Споразумението между компенсационните органи и Гаранционните фондове/ се изброявали реквизитите на искането за реимбурсация, като изрично е предвидено изпращането както на искането, така и на доказателствата, по факс или по електронна поща /т.е. оригиналите на документите остават у компенсационния орган, извършил оценка и плащане на обезщетение на правоимащото лице/.

По силата на чл.105 от КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволено уреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили, и компесационният орган на държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и оценка на компенсациите. НББАЗ, респ. Гаранционен фонд, няма право да прави преценка по същество /чл. 516, ал. 7 от КЗ/, поради което не е негова доказателствената тежест при евентуално оспорване от страна на ответника на писмени доказателства, издадени от чуждестранен компенсационен орган или друг контролен орган по местоизвършване на деликта.

Съгласно разпоредбата на чл. 516, ал. 7 от Кодекса за застраховането:

„Функциите на Компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество." - т.е. българският компенсационен орган възстановява същата сума по размер като тази, която, в настоящия случай - френският компенсационен орган е изплатил на увреденото лице, без да има право на преценка по същество.

За да получи възстановяване на изплатената като обезщетение сума, френският компенсационен орган е изпратил по факс/по имейл сканирани съставените на територията на Ф. документи относно настъпилото ПТП.

Ответникът образувал преписка по щетата и е възстановил претендираното по съответния ред обезщетение.

Ответникът оспорил двустранния констативен протокол за ПТП, като съответно е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. С оригинала на документа ответникът не разполагал.

Съдът неправилно, без да се е произнесъл с определение по чл.183, ал.1 от ГПК, за първи път със съдебното решение изключил протокола от доказателствата по делото. Това било сериозно процесуално нарушение, което е довело до нарушаване на правата на Гаранционен фонд в процеса и до порочност на съдебния акт.

Двустранният протокол за ПТП неправилно бил изключен като доказателство по делото едва със съдебното решение.Съдът е следвало още в 4 производството по чл.183 от ГПК, инициирано от ответника, да се произнесе с определение по чл.183, ал.1 от ГПК.

В случая не било налице бездействие на ответника , за да понесат санкция от него.

Изготвените по делото експертизи - графологическа и автотехническа, установили, че подписът на протокола за ПТП е изпълнен от ответника; механизмът на ПТП и настъпилите вреди са съответни, както и сторените разходи за отстраняване на повредите, причинени от ответника;

Обстоятелството, че вещите лица не са работили по оригинала на протокола, а по заверен препис, не променяло установените от тях факти , преценени наред с останалите доказателства по делото.

Евентуалното искане, направено от пълномощника на ответника в последното по делото открито съдебно заседание, да бъдела уважена само претенцията за 608.95 евро, представляваща заплатеното обезщетение за възстановяване на увреденото от ответника МПС също било неоснователно.

Предявената претенция от Гаранционен фонд била за:

608.95 евро - обезщетение;

240 евро - обработка на щета по фактура 3000008960/31.07.2018 г.

/приета като доказателство по делото/;

23 евро - банкова такса;

Ответникът бил отговорен за заплащане на всички разходи по обработката на щетата, които нямаше да се направят, ако той не беше предизвикал ПТП. Не съществува законово основание имуществената отговорност на деликвента да бъде намалявана така щото той да не плати всички настъпили от неговото неправомерно поведение вреди.

Моли решението да бъде отменено и предявеният иск – уважен.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от А. А. , представляван от адв. П..