Определение № 28305 от 14.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28305 гр. София, 14.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110110596 по описа за 2023 година

Съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона и предявените искове са процесуално допустими, като възраженията на ответника Х. П. за недопустимост са неоснователни, тъй като спрямо същия не е предявен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, а обусловен от последния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като следва да се посочи, че не се твърди и не се иска установяване на солидарност между длъжника по изпълнителното дело и Х. П.. В случая е налице връзка именно между субективни права, тъй като, ако по обуславящия иск по чл. 440, ал. 1 ГПК бъде установено, че процесният имот, върху който е насочено принудително изпълнение, не е принадлежал на длъжника Д. Й., то ищецът се домогва да докаже, че приобретателят Х. П. не е станал собственик на същия, което би било от значение за изхода по обусловения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Неоснователни са и развитите доводи за недопустимост, поради липса на правен интерес от отрицателен установителен иск и необходимост от предявяването на положителен такъв за собственост. В случая, ищецът е обосновал правния си интерес, като е посочил, че е инициирал нотариално производство за признаване правото му на собственост върху процесния имот чрез обстоятелствена проверка, но в хода на същото било установено, че в КККР като собственици са вписани ответницата Д. Й. и Й.

С., които са се противопоставили и нотариусът е отказал да извърши обстоятелствена проверка, като е приел, че е налице спор за материално право. Следователно, ищецът обосновава правен интерес от предявените искове, тъй като с уважаването на същите би отблъснал чуждите собственически претенции и би отстранил пречките за провеждане на нотариално производството, в хода на което да се установи, че притежава процесния имот. Неоснователен е и направеният от ответницата Д. Й. отвод за недопустимост на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е навел твърдения, че е придобил процесния имот въз основа на давностно владение, като правото му на собственост е засегнато от провеждано принудително изпълнение върху същия, като в хода на настоящия процес ще бъде установено дали в действителност ищецът притежава защитимо право, засегнато от принудителното изпълнение.

Съдът намира, че е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводите на ответниците за производството по делото.

1 недопустимост на

Съставя проект за доклад по делото.

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът М. З. Ц. твърди, че е собственик на следните недвижими имоти, придобити въз основа на давностно владение, осъществено в периода от 01.04.2008 г. до 28.02.2023 г. /датата на исковата молба/ и продължаващо към настоящия момент, а именно: недвижим имот, находящ се в гр.София, общ.Столична, обл.София, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-1869/14.12.20 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ************, с площ от 525 /петстотин двадесет и пет/ кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план ********, при съседи : **************, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор **********.1 с площ от 49 кв.м. и СГРАДА с идентификатор **********.2 с площ от 16 кв.м.

Твърди, че описаният имот бил собственост на М.Г., която починала на 01.04.2008 г., от който момент ищецът твърди да е завладял същия, като започнал да се грижи за него и да засажда домати и чушки, тъй като бил съседен на притежаван от него недвижим имот, като владението продължававало и към настоящия момент. Поддържа, че било съставено завещание, съгласно което М.Г. завещава процесния имот на Й. С., но с влязла в сила присъда от 02.06.2015 г., постановена по НОХД № 2609/2013 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, било установено, че това завещание е неистинско. Излага твърдения, че, възползвайки се от съставеното в нейна полза завещание, на 21.10.2019 г. Й. С. прехвърлила на ответницата Д. Й. 5/7 идеални части от гореописания недвижим имот, като, за събиране на дълг на последната, върху имота било насочено принудително изпълнение в хода на изпълнително дело № 20218380411491 по описа на ЧСИ М.Б., по молба на ответника Т. Д., в качеството му на взискател. Поддържа, че на 13.02.2023 г. и 14.02.2023 г., чрез две последователни сделки, Д. Й. прехвърлила на третия ответник Х. П. собствените си 5/7 ид. ч. от процесния имот. Ищецът счита, че Д. Й. никога не е била собственик на процесните идеални части, тъй като и самата ѝ праводателка Й. С. не е притежавала същите, тъй като извършеното в нейна полза завещание било неистинско, а ответникът Х. П., от своя страна, също придобива права от несобственик, поради което и самият той не бил такъв. Ищецът поддържа, че гореописаните обстоятелства смущават правото му на собственост и му пречат да се снабди с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, тъй като нотариус му отказва да извърши такава, поради оспорване на правата върху процесния имот от Й. С. и ответницата Д. Й.. Счита, че има правен интерес да проведе производство по чл. 440, ал. 1 ГПК, в хода на което да установи, че процесните 5/7 ид. ч. от имота не са принадлежали на ответницата Д.

Й., в качеството й на длъжник по посоченото изпълнително дело, като на основание чл. 440, ал. 2 ГПК насочва претенцията си и срещу ответника Т. Д., в качеството му на взискател по изпълнителното производство и необходим другар в настоящия процес. При уважаване на този иск ищецът Ц. намира, че има правен интерес да бъде установено, че ответникът Х. П. не е собственик на 5/7 ид. ч. от процесния имот, тъй като се легитимира с акт за собственост и пречи на ползването на имота, а праводателката му Д. Й. никога не е притежавала същите. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

Ответникът Д. Р. Й. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Излага подробни доводи за недопустимост на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК. Поддържа, че е придобила процесния имот на валидно правно основание – покупко-продажба, обективирана в нот. акт **, том II, рег. № 1********** г., като е действала в качеството си на купувач и на пълномощник на продавача, упълномощена с надлежно нотариално заверено пълномощно с рег.

№ ******** г. Излага твърдения, че ищецът не е придобил имота по давност, тъй като никога не е владял същия непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение за своене, а тя е осъществявала фактическа власт върху него от закупуването му, без някой да я смущава. Моли производството да бъде прекратено, респективно – искът да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира разноски.

Ответникът Т. В. Д. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Сочи, че като взискател по горепосоченото изпълнително дело, за събиране на 2 свое вземане от Д. Й. е насочил изпълнителни действия върху процесния имот, като собствен на последната. Поддържа, че ищецът не е придобил процесния имот по давност, тъй като не е владял същия в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение за своене, като излага подробни правни аргументи в тази насока. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Ответникът Х. В. П. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Излага подробни доводи за недопустимост на претенциите на ищеца. Оспорва ищцовата страна да притежава право, засегнато от изпълнението, с твърдения, че не е придобил процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност, тъй като не е осъществено владение в продължение на 10 години, което да е непрекъснато, несъмнено, явно и необезпокоявано, а евентуалната фактическа власт върху вещта представлявала единствено държане. Излага доводи, че ищецът е манифестирал намерение за своене на имота и се е позовал на давността едва през 2021 г., когато е инициирал производство по обстоятелствена проверка, след като вече е знаел, че собствеността е придобита от Д. Й.. В тази връзка, навежда съображения, че правото на собственост не се придобива автоматично с изтичане на давностния срок, а е необходимо позоваване на същия от правоимащия, каквото позоваване в случая било направено по-късно, след като имотът вече бил придобит от друго лице. Ответникът твърди, че е придобил процесните идеални части от имота добросъвестно, на годно правно основание, като всички правни и фактически действия, осъществени преди вписване на настоящата искова молба, му били непротивопоставими и ищецът нямал основание да му отнеме собствеността, като развива подробни доводи в тази насока. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен e обуславящ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено между ищеца М. З. Ц., ответникът Т. В. Д. – взискател по изпълнително дело № 20218380411491 по описа на ЧСИ М.Б., и ответницата Д. Р. Й. – длъжник по същото, че Д. Р. Й. не е собственик на 5/7 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.София, общ.Столична, обл.София, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.20 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ************, с площ от 525 /петстотин двадесет и пет/ кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план ********, при съседи : **************, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор **********.1 с площ от 49 кв.м. и СГРАДА с идентификатор **********.2 с площ от 16 кв.м., върху който е насочено принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело № 20218380411491 по описа на ЧСИ М.Б., като придобити от несобственик, обективно кумулативно съединен с обусловен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между ищеца М. З. Ц. и ответника Х. В. П., че последният не е собственик на 5/7 ид. ч. от горепосочения недвижим имот, като придобити от несобственик.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е било съставено завещание, съгласно което М.Г. завещава процесния имот на Й. С.; че М.Г. е починала на 01.04.2008 г.; че Й. С. е прехвърлила на ответницата Д. Й. 5/7 идеални части от спорния недвижим имот, като за събиране на дълг на последната върху имота било насочено принудително изпълнение в хода на изпълнително дело № 20218380411491 по описа на ЧСИ М.Б., по молба на ответника Т. Д., в качеството му на взискател; че на 13.02.2023 г. и 14.02.2023 г., чрез две последователни сделки, Д. Й. прехвърлила на ответника Х. П. 5/7 ид. ч. от процесния имот.

На основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, за следните обстоятелства: дали деянието е извършено, неговата противоправност, както и за виновността на дееца, което, в частност означава, че с влязла в сила на 12.5.2017г. присъда е установено по задължителен по посочения смисъл за гражданския съд, че Й. С. е извършила престъпление по чл.309,ал.1, вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 НК, като за времето от 7.4.2011г.-5.12.2011г., в съучастие като съизвършител с други две лица, представила на 5.12.2011г. саморъчно завещание, на което е придаден вид, че изхожда от М.Г. пред нотариус, за да докаже, че 3 е собственик на имота.