Решение № 3438 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3438 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110124366 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против Е. П. М. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ , чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 047,57 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № 240220, 298,85 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г., 35,31 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 4,67 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 14.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед № 3490 от 01.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответницата е ползвател на имота на основание учредено пожизнено вещно право на ползване. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от 1 фирмата за дялово разпределение в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата М. не е погасила в срок дължимите суми за главница в размер от 2 047,57 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 35,31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сумата от 298,85 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г. и сумата от 4,67 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 14.01.2022 г. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Е. М., чрез пълномощника си адв. Р. Р., оспорва предявените искови с довод, че същата не притежава качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот.

Наред с това намира, че задължение за заплащане на ½ част от претендираните суми следва да имат наследниците по закон на втория ползвател на имота С.Д.М., чието право на ползване се е погасило след смъртта му. Намира част от процесните вземания за недължими като погасени по давност. Счита, че начислените суми за услугата дялово разпределение са определени произволно от [фирма], като липсват доказателства, че ищцовото дружество ги е заплатило на фирмата за дялово разпределение. Посочва, претенциите за лихва за забава са недоказани по основание и размер, като по делото е установено публикуването на процесните Общи условия на интернет – страницата на продавача, при което ответната страна не е изпаднала в забава. Твърди, че клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от същите, задължаваща потребителите да разполагат със специално техническо средство с възможност за достъп до интернет, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, доколкото противоречи на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че не оспорва количеството на доставената до имота топлинна енергия, съответно осчетоводяването на процесните фактури. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, удостоверени в същата, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за 2 процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл са е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за дарение на недвижим имот от 03.07.2015 г., обективиран в Нотариален акт № 90, том II, рег. № ****, дело № 162/2015 г. по описа на помощник – нотариус по заместване Д.Д. при нотариус П.Т. с рег. № 056 на НК и с район на действие Софийски районен съд, третото за процеса лице С.Д.М. и Е. П. М. (ответницата по делото), в качеството си на дарители, даряват на своя внук Я.Я.М., в качеството му на дарен, представляван в нотариалното производство от своята майка и законен представител, следния свой недвижим имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност – апартамент № 88, находящ се на адрес: [адрес] със застроена площ от 65,48 кв. м., заедно с избено помещение № 2 с полезна площ от 3,86 кв. м. и с 3,582 % идеални части от общите части на вход Д на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото. В договора е удостоверено, че дарителите си запазват заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения недвижим имот. Посочено е, че сред документите, представени пред нотариуса, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, са нотариален акт за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.12.1985 г. и удостоверение за сключен граждански брак на дарителите с № ***** от 26.04.1973 г., издадено от Благоевски РНС София.

В Приложение към протоколно решение на Общото събрание на етажните собственици от адрес: [адрес] за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата топлинно счетоводство – чрез индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и 3 вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и за издаване на обща и индивидуални сметки, под номер 1 е вписано лицето С.Д.М. с посочен абонатен № 240220. В списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда – блок 374, [адрес], изготвен от председателя на домсъвета, под № 2 е вписано лицето С.М.. Същият е отразил, че е живущ в апартамент № 88, ет. 1 с обем на жилището 159,75 м3 .

Данните, следващи от извършената справка по реда на Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението - национална база данни "Население", въз основа на уважено доказателствено искане на ищцовото дружество, сочат, а и страните не спорят, че лицето С.Д.М. е починало на 07.03.2020 г.

По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.

Ето защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на третото за процеса лице Я.Я.М., чийто права произтичат от транслативния характер на договора за дарение от 03.07.2015 г.

Същевременно се установи, че с този договор дарителите – третото за процеса лице С.Д.М. и съпругата му – ответницата по делото Е. П. М. са си запазили вещното право на ползване върху дарения имот. След смъртта на единия ползвател – С.М. на 07.03.2020 г. учреденото в негова полза вещно право се е погасило по силата на закона на основание чл.