Решение № 225 от 22.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Велико Търново, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20244000500289 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №41 от 14.03.2024г. постановено по гр. д. №179/2023г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, съдът е отхвърлил предявеният от А. И. Ю., с ЕГН **********, с адрес в гр.Ловеч, *********, със съдебен адрес гр.София1797, ********-чрез адв.М. П. К.- САК, срещу Н. И. Н.q с ЕГН **********, от гр.Ловеч, ********* и М. Б. П., с ЕГН **********, от гр.Ловеч, ********* ,с адрес за призоваване гр.Ловеч, кв.“Вароша“, ***********, иск правно основание чл.45 и чл.121 от ЗЗД, с цена 56 000 лв.

(частичен иск от 115 239 лв.), представляваща размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и разноски.

Въззивна жалба против решението, в законният срок, е подадена от А. И.

Ю., чрез адв. М. П. К. – САК.

Жалбоподателката обосновава оплаквания в насока, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, дължащи се на обстоятелството, че докладчикът по делото не се е отвел от разглеждането му, въпреки направено искане за отвод на състава. Като основание за отвод се сочи, че съдията е разгледала и се е произнесла по друго дело, а именно по подадена частна жалба пред Окръжен съд - Ловеч по гр.д. № 47 от 2023г. по описа на PCЛовеч, което дело е основание за завеждане на настоящото с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Разглеждането на частната жалба по 1 образуваното гр.д. № 345 от 2023г. по описа на ОС -Ловеч и искът по настоящото дело по чл.45 от ЗЗД били от кръга на тези, обуславящи наличието на основателно съмнение в безпристрастието на съда. Позовавайки се на практика на ВКС, извежда довод, че с отказа си да се отведе от разглеждане на делото, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на обжалваното решение.

Твърди се от жалбоподателя, че искът по чл.45 от ЗЗД бил заведен в резултат на постановените актове по гр.д. № 47 от 2023г. по описа на PC-Ловеч, по която жалба пред Окръжен съд -Ловеч, съдията докладчик била в състава, постановил Определение № 654 от 16.08.2023г. по гр.д. №345 от 2023г. по описа на ОС-Ловеч, което определение билообжалвано пред Апелативен съд Велико Търново, където е образувано ч.гр.д. 523/2023 г.. Към момента делото било висящо пред ВКС, като се претендирала и недопустимост на иска и недопустимост на съдебните актове постановени по него.

Жалбоподателката навежда, че е поискала да бъде спряно настоящото производство до произнасяне по съществото на спора по гр.д. № 47 от 2023г. по описа на PC-Ловеч, по което е издадена първата обезпечителна заповед, предмет на настоящото производство, но съдът неправомерно отказал да спре производството, което било висящо пред ВКС.

Прави оплакване, че първоинстанционният съд не бил изложил мотиви и не бил обсъдил приложените доказателства в тяхната цялост и обвързаност.

Съдът при постановяване на решението си не бил взел предвид направените възражения за вредите, нанесени от ответниците с издадената обезпечителна заповед и „спиране на строителството” и че в резултат на подавани жалби от ответниците и „спиране на строителството”, за период от 17.02.2014г. и най вече за период от юни 2022г. до 16.02.2023г., на издадената обезпечителна заповед- отменена, ищцата не може да реализира инвестиционния си проект, а именно, построяване на къщата, в която да живее. Не бил обсъден и договора за възлагане на строителство с фирма „ДИЕС 2017г.“ ЕООД, съгласно който инвестиционният проект е следвало да се реализира до 06.12.2022г. Ако не била издадена обезпечителната заповед за "спиране на строителството", отменена, то този проект е щял да се реализира, именно до

06.12.2022г.Твърдените вреди били свързани, както с това, че 46 000 лева са платени на фирмата строител, която сума нямало да се върне, поради неустойки, свързани със спиране на строителството, така и с обстоятелството, че строително- монтажните работи за в бъдеще нямало да струват 115 239, 00 лева, а много повече, защото цените на материалите и за труд се били увеличили в пъти, като трябвало да се има предвид и инфлацията. Фирма ДИЕС 2017г. ЕООД подписала договор за възлагане на строителство за сумата от 115 239, 00 лева, но имайки предвид, че цените са се увеличили в пъти, то строителятщял да иска предоговаряне и увеличаване на договорената сума.

Следвало да се има предвид, че договорът за възлагане на строителство бил сключен за срок до 5/пет/ календарни месеца, които били изтекли още на 06.12.2022г. Причината за неизпълнение на договора не била по вина на изпълнителя - строителя, а на ответниците, които спрели строителството, като обезпечителната заповед била издадена и на името на Фирма ДИЕС 2017г.

2

ЕООД, без да е страна в производството.Ищцата и семейството живеели в Белгия, желаела да се завърнат в България, и действията по спирането на строителните работи и създадените пречки от страна на ответниците да се изгради одобрената сграда с влязлото в сила разрешение за строеж, довели до имуществените вреди, за които претендира.

Жалбоподателката твърди, че по делото са доказани имуществените вреди както по вид, така и по размер, доколкото са представени договор и авансово внесените суми, за които са представени съответните фактури. В стойността на фактурите от 46 000 лева се твърди, че е включена и сумата от 8 000 лева с ДДС, която била внесена в бюджета на държавата. Били доказани и противоправните действия на ответниците М. Б. и Н. И., тъй като същите целели да се възползват от предоставената им възможност единствено и само да накърнят, да затруднят възможността на ищцата да реализира инвестиционният си проект, след като не успели да спрат строителството пред административния орган. В резултат на жалбите още от 2014-2016г. както и образуваното гр.д. № 1813/2022г. по описа на PC-Ловеч, по което дело съдът издалобезпечителна заповед за „спиране строителните дейности“, която обезпечителна заповед билаотменена от Окръжен съд- Ловеч, с Определение №139 от 16.02.2023г., постановено по ч.гр.д. № 35 по описа на 2023г., ищцата А. И. Ю. била претърпяла вреди от тези действия на ответниците.

Отправено е с въззивната жалба искане за отмяна на атакуваното решение, постановено от Окръжен съд - Ловеч, като се върне делото за разглеждане от друг състав, алтернативно - въззивният съд да уважи предявеният от А. И. частичен иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 56 000 лева - за виновно причинените на ищцата имуществени вреди вследствие на спрените строителни дейности от общонанесените такива вреди в размер на 115 239 лева, както и иск по чл.86,вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение за вреди, считано от деня на увреждането - от издаването на обезпечителната заповед през 2022г. до окончателното плащане.

Желае да и се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. И. Н. и от М.

Б. П., действащи чрез пълномощника си адвокат С. Пенчева С., в който излага съображения за нейната неоснователност. В провелото се съдебно заседание по делото, процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа изложените с писмения отговор възражения срещу постъпилата въззивна жалба.

Претендират сторени разноски в производството.

Във въззивното производство са събрани гласни доказателства за жалбоподателя, чрез разпита на един свидетел. Въззивният съд е оставил без уважение направеното от него искане за спиране на производството по чл. 229, ал.1,т.4 ГПКдо приключване на производството по гр. д. № 47/2023 г. – като неоснователно.

3

Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си състав, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането и, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на Окръжен съд – Ловеч е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

По същество на въззивната жалба:

Разгледан е от първата инстанция иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД – по претенция за обезщетение за имуществени вреди, причинени от злоупотреба с право.

Ищцата, с уточнителна молба с п.кл. от 23.05.2023 г. е отправила искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъдат осъдени ответниците Н. И. Н. и М. Б. П. да и заплатят солидарно обезщетение за претърпените от нея вреди от непозволено увреждане /изразяващо се в подаване на жалби и спиране на строителните дейности за период от 17.02.2014г. до 16.02.2023г., по които има постановени влезли в сила Решение №12606/22.11.2016г.на ВАС,във връзка с подадена жалба срещу законосъобразността на Заповед №167/17.02.2014г.на Кмета на Община Ловеч, с което е одобрено изменение на ПУП-ПЗ за имота на ищеца, както и влязлото в сила Определение №139/16.02.2023г.на ОС- Ловеч, с което се отменя Определение №1195/21.12.2022г. на РС-Ловеч и отхвърля искането за обезпечение на иска по чл.109 от ЗС на ответниците / от спиране на строителните дейности, за сумата от 56 000лв., представляващ частичен иск от 115 239лв.,ведно със законната лихва за забава от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата и направените разноски.

С нова молба до съда от 22.06.2023 г., се пояснява, че вредите, които е претърпяла са имуществени,като сумата от 56 000лв. включва претърпени вреди както следва:сума от 46 000лв. - изплатената на ангажиранстроител„ДИЕС 2017г.“ЕООД, която няма да й се върне, поради спирането на строежа и договорени неустойки със строителя и сума от 10 000 лв. - формирана от направените от нея разходи за консултации-вкл.и с пълномощника иадв.К., пътни, командировъчни, изготвени жалби и отговори към институции, 4

Община Ловеч, Областен управител, РДНСК, КП КОМПИ и др.,свързани с проблемите, които ответниците са и създали при реализиране на инвестиционния и проект.

С исковата молба и уточнителни такива са изложени твърдения в какво се изразява според ищцата виновното ипротивоправно поведение на ответниците, което е причинило вредоносните иимуществени последици и в какво се изразяват вреди по частичния иск, а именно в претърпени загуби от : заплащане на сумата от 46 000 лв. на строителя, с който е в договорни отношения и която сума няма да и се върне поради санкция от договорена неустойка, с оглед спирането на строителството и други разходи от 10 000 лв.

– за изготвяне на жалби и връзки с институции, пътни, командировъчни.

Ищцата е навела твърдения, че: е собственик на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 63кв.м., намиращ се в гр.Ловеч,с неуредени регулационни отношения, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба №160,т.V, рег.№6446, д.№804/28.12.2001г.на Нотариус с рег.№ 139 в НК и район на действие РС-Ловеч. Със Заповед №167/17.02.2014г.на кмета на Община Ловеч било допуснато изменение на подробния устройствен планплан за застрояване(ПУП-ПЗ) за УПИ VII,пл.№2772 в кв.323 по плана на АИР кв. „Вароша“-гр.Ловеч. Заповедта била обжалвана от ответниците,като с Решение №12606/22.11.2016г.,пост.по адм.д. №3367/2016г.на ВАС, била оставена в сила. С Разрешение за строеж № 58/30.07.2019г. на гл.архитект на Община Ловеч, на А. Ю. била разрешена „Адаптация с разширение на жилищна сграда“ и бил одобрен инвестиционният проект.