Решение № 409 от 23.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Варна, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20213110202096 по описа за 2021 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от К. СТ. М. чрез адв. Д.В. при АК-Варна против НП № 21-0442-000185/20.04.2021 г. на Началник на сектор към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна , с което на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева.

В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесулните правила и от некомпетентен орган, съотв. наложеното със същото наказание е явно несправедливо. Сочи се, че в НП не са визирани смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които е определено административното наказание, съгласно изискването на чл. 27 ал.2 от ЗАНН. Излага се становище, че посочената в НП фактическа обстановка е крайно лаконична, като липсва подробно описание на извършеното нарушение, съгласно изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Твърди се, че в НП не е посочено кой е инициаторът на проверката, как се е стигнало до тази проверка и какво е наложило да се иска проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. Излага се становище, че е нарушено правото на защита на въззивника, като в АУАН не е посочено пред кой орган може да депозира възражение срещу акта в 3 дневен срок. Излага се становище, че проверката, въз основа на която е установено извършеното 1 нарушение е незаконосъобразна, доколкото е предприета не от автопатрул на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, а от Гранично полицейски наряд на ГПУ Варна към РД „Гранична полиция“ Бургас. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.В., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество се поддържа жалбата с наведените в нея основания. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят разноските сторени от въззивника.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Лукова, в което се твърди, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е законосъобразно и правилно. Излага се становище, че административното нарушение е доказано и е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН към случая. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

На 28.03.2021 г. около 22 ч. въззивникът управлявал л.а. Ауди 80 ТДИ с ДК№ В 3997 ВС в гр.Бяла, по ул. Трифон Милушев. В близост до № 15 същият бил спрян за проверка от дежурен служители на ГД“Гранична полиция“ – МВР, св. М.. Били му изискани документите за самоличност, с оглед идентифицирането на лицето. Същият бил неадекватен, с нарушено равновесие, във видимо нетрезво състояние. С оглед състоянието на лицето св. М. подал сигнал до сектор „ПП“ при ОД на МВР- Варна за съдействие. На място пристигнал дежурен екип, в т.ч. св. В.А. – мл.автоконтрольор към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. Въззивникът отказал проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби и химично лабораторно изследване на концентрация на алкохол в кръвта. Бил му издаден талон за медицинско изследване. Въз основа на така установените факти, св. А. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, 2 въз основа на който е издадено обжалваното НП и е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетели актосъставителя –В.А. и свидетелят по акта – М.М., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят А. потвърждава авторството на АУАН. Споделя, че е е извършил проверка на лицето и въззивникът е отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест. Съдът кредитира неговите показания, доколкото същите се явяват неопровергани от събрания по делото доказателствен материал.

От правна страна :

Жалбата е подадена от надлежна страна процесуално допустима, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

За да презизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, следва да съдържат отнапред определени в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и НП, са посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

3

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалника на 04 РУ на МВР-Варна, упълномощен въз основа на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

При анализа на събраните доказателства, съдът приема, че е доказан по един категоричен начин, фактът, че жалбоподателят К.М. е допуснал описаното в наказателното постановление административно нарушение.

Съдът преценява, че показанията на разпитаните свидетели, изясняващи изцяло конкретната фактическа обстановка се потвърждават и от събраните писмени доказателства.

По делото не са събрани убедителни доказателства, в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за неясна и непълно изяснена фактическа обстановка.

Точно и ясно е определено мястото, на което е констатирано нарушението и факта, че то е допуснато от М. при управление на МПС, по смисъла на ЗДвП.

Видно от събраните доказателства, еднозначно и категорично се доказва, че се касае за нарушение и то такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. К.М. е отказал както изпробването с техническо средство, така и даването на кръвна проба.

Видно от събраните доказателства, служителите на полицията са имали съмнения, че жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, след употреба на алкохол. Това следва и от поведението на самия жалбоподател-според свидетеля М.М., М. завалял думите, лъхал на алкохол и бил видимо в нетрезво състояние.

Действително, както в АУАН, така и в наказателното постановление, 4 наказващия орган подробно е описал цялата фактическа обстановка, като е като правилно в АУАН е посочено нарушението касаещо само отказа за проверка за употреба на алкохол с техническо средство, а именно за допуснато административно нарушение по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

На въззивника е бил издаден талон за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация в кръвта му. Той не се е явил за даване на кръвна проба в указания период от 45 минути след издаване на талона за медицинско изследване, поради което сам се е поставил в невъзможност за определянето й по най-достоверен начин и поради това не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Била е дадена възможност от органите на полицията да бъде приложена и втората хипотеза – чрез кръвно изследване да се определи конц. на алкохол в кръвта, но то не е извършено от въззивника. Наредба № 30/01 е предвидила използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В обстоятелствените части както на акта, така и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което въззивникът е бил привлечен към адм. наказателна отговорност, посочени са дата и място на извършване, както и нарушената законова норма.

Няма и каквото и да било съмнение във волята на АНО, а и от съдържанието на самата жалба явства, че въззивникът ясно е разбрал за какво е наказан.

АНО е дал правилна квалификация на нарушението и е наложил на въззивника наказания в пределите предвидени в закона, а именно глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, като и двете наказания са към максималният размер.

Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма- чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, тъй като именно в нея е 5 предвидена санкция за водач на МПС, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта. Предвидените в тази законова норма наказания са „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство” за срок от 2 години и „глоба” от 2000 лв.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. Налага се изводът, че в случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е управлявал лек автомобил. Той е оказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за управление под въздействие на алкохол и това е обективирано в издаденият АУАН и този факт не е спорен между страните.

Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по делото.