Решение № 959 от 11.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. ***, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630100631 по описа за 2024 година

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, район ***, бул. „***” № 258, *** ***, кула Г, представлявано от Я.Д. и П.С.С. – членове на управителния съвет, с пълномощник адв. Б.Г. от ШАК, срещу „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, обл.

***, ул. „***“ № 4, представлявано от управителя Д.И.Д. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2653 по описа на ШРС за 2023 г.

Вземането на дружеството за продажба на електроенергия касаело неплатени суми по фактури относно неплатена ел. енергия и мрежови услуги, в размер на 4983,50 лв. главница, 426,15 лв. мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 17.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2023 до окончателното плащане, както и направените разноски по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но длъжникът подал възражение срещу нея. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че в хода на 1 настоящото производство са събрани достатъчно доказателства, че мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ никога не е била прекъсвана, количествата били съобразени със сключения между страните договор и утвърдените от ДКЕВР цени.

Поддържа, че основното перо, което претендират е цена за мрежова услуга, но също и стойността на потребена и незаплатена ел. енергия, след като по молба на ответника захранването на обекта било възстановено.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който исковете са оспорени по основание и размер. В отговора ответникът твърди, че подаването на електроенергия за обекта е било спряно още на 21.10.2020 г. От тази дата и до момента на обекта няма доставяна ел. енергия. По тази причина твърди, че не се дължат и суми за ел. енергия и мрежова услуга по процесните фактури, които са издадени след датата, на която е прекъснато електроподаването за обекта. При условията на евентуалност – в случай, че се окаже, че процесните фактури касаят суми за по-стари задължения, които са били сторнирани във фактури с по-скорошна дата – прави възражение за настъпила погасителна давност.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника се явява и заявява, че по делото било установено, че в обекта няма захранване и не е имало от години. Счита, че предвид това е неоснователна претенцията на ищеца за стойността на потребена ел. енергия, но освен това и за мрежова услуга. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите на т. 8 от ДР на ПТЕЕ, приети от ДКЕВР, обн. ДВ бр. 66 от 26.07.2013 г.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, а и по делото няма спор между страните, че ответното дружество „***“ ЕООД има сключен договор на 25.07.2018 г. с „***” АД, гр. ***, относно доставка на ел. енергия и мрежови услуги за обект, намиращ се на адрес с. ***, ул. „***” № 4, представляващ мелница, с кл. № 7300000638 и кодов № (УИН) 32Z430016731009B. Съгласно Глава II „Предмет на договора, срок на действие и цени“, Раздел I „Предмет на договора“ в чл. 4 изрично е посочено, че сключеният между страните договор представлява договор за комбинирани услуги. Според посочената в Глава I „Общи положение“, Раздел II „Понятия и определения“, чл. 2, т. 3 от сключения между страните договор понятието „договор за комбинирани услуги“ представлява договор свързан с продажбата на електрическа енергия и плащането на всички използвани от крайния клиент услуги: „достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, и/или затворената електроразпределителна мрежа“, „пренос на електрическа енергия през електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, и/или затворената електроразпределителна мрежа“ и „отговорност за балансиране“, като урежда отношенията във връзка с плащането на дължимите суми за мрежови услуги за съответния ценови период.

На 21.10.2020 г. по искане на клиента електроподаването за процесния обект било прекъснато. Отново по искане на „***“ ЕООД на 02.12.2022 г. електроподаването било възстановено. Видно от заключението на вещото лице по приетата и кредитирана от съда СТЕ за периода от 21.10.2020 г. до 02.12.2022 г. не е била прекъсвана услугата „достъп до 2 електроразпределителната мрежа средно/ниско напрежение (предоставена мощност по брой дни)“. Прекъсната била само услугата „пренос и разпределение на ел. енергия“. Съдът не кредитира показанията на свид. Красен Методиев в частта относно това, че в обекта е нямало подаване на ел. енергия в последните 5-6 години, тъй като по делото има представени писмени доказателства и заключение по СТЕ, които оборват показанията му. За същия този период дружеството е фактурирало следните стойности за предоставени мрежови услуги по ФП № 0330572666 от 13.12.2022 г. – 2810,12 лв.

След възстановяването на подаването на ел. енергия доставчикът е фактурирал следните стойности за доставена ел. енергия и мрежови услуги:

ФП № 0331731386 от 13.01.2023 г. – 207,73 лв., включващи стойност на ел. енергия и мрежови услуги;

ФП № 0332888670 от 14.02.2023 г. – 214,71 лв., включващи стойност на ел. енергия и мрежови услуги;

ФП № 0334047452 от 14.03.2023 г. – 193,62 лв., включващи стойност на ел. енергия и мрежови услуги;

ФП № 0335232154 от 12.04.2023 г. – 214,07 лв., включваща само стойност на мрежови услуги;

ФП № 0336367055 от 15.05.2023 г. – 207,16 лв., включваща само стойност на мрежови услуги;

ФП № 0337560647 от 14.06.2023 г. – 214,07 лв., включваща само стойност на мрежови услуги;

ФП № 0338688848 от 13.07.2023 г. – 180,76 лв., включваща само стойност на мрежови услуги;

ФП № 0339852479 от 14.08.2023 г. – 149,44 лв., включваща само стойност на мрежови услуги;

ФП № 0341016578 от 14.09.2023 г. – 149,44 лв., включваща само стойност на мрежови услуги;

ФП № 0342180568 от 13.10.2023 г. – 91,58 лв., включваща само стойност на мрежови услуги.

Според заключението на вещото лице по СТЕ изчислените стойности за мрежовите услуги са вярно произведение на количеството предоставена мощност и единичните цени на мрежовите услуги, утвърдени от ДКЕВР. Цената на фактурираната ел. енергия по ФП № 0331731386 от 13.01.2023 г. касаела потребена ел. енергия в периода 01.12.2022 г. – 31.12.2022 г., тази по ФП № 0332888670 от 14.02.2023 г. – периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г., а тази по ФП № 0334047452 от 14.03.2023 г. – отчетния период 01.02.2023 г. – 28.02.2023 г. Общата стойност на задълженията за ел. енергия и мрежови услуги по всички фактури възлизала на 4983,50 лв.

Според кредитираното изцяло заключение на вещото лице по назначената ССчЕ лихвата за забава върху тези фактури, считано от датата на падежа на всяка една от тях, до 17.11.2023 г. възлиза на общо 426,15 лв.

Ищецът на 01.12.2023 г. подал заявление по чл. 410 от ГПК за заплащането на 3 посочените суми. По образуваното ч.гр.д. № 2653/2023 г. на ШРС съдът издал заповед за изпълнение № 1205 от 04.12.2023 г., за процесните суми – главница и мораторна лихва, както и за разноските по заповедното производство. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2653/2023 г. на ШРС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.

От доказателствата по делото се установи, а и ответникът не оспорва, че е абонат на „***” АД, гр. *** за продажбата на ел. енергия и предоставяне на мрежови услуги относно обекта, касателно който е сключен договорът за доставка на електрическа енергия, а именно обект, намиращ се на адрес с. ***, ул. „***” № 4, представляващ мелница, с кл. № 7300000638 и кодов № (УИН) 32Z430016731009B.

По делото се установи, че „***” АД, гр. *** правилно е отчело, изчислило стойността и фактурирало стойностите за ел. енергия и мрежови услуги, които се претендират в настоящото производство. В периода след 02.12.2022 г. подаването на ел. енергия в обекта е възстановено, което оборва твърденията на ответника, изложени в отговора, че от 21.10.2020 г. в обекта няма подаване на електроенергия. Установи се и че фактурираната с ФП № 0331731386 от 13.01.2023 г., ФП № 0332888670 от 14.02.2023 г. и ФП № 0334047452 от 14.03.2023 г. стойност на ел. енергия не касае по-ранен период, а такава, която е потребена и отчетена в периода от 01.12.2022 г. до 28.02.2023 г., което съвпада с периода след възстановяването на енергоподаването в обекта на ответника. Предвид това съдът счита, че претендираните задължения за ел. енергия са основателни и искът в тази част следва да бъде уважен.

За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че стойност на мрежови услуги не се дължи, когато няма пренос на ел. енергия. Видно от § 1, т. 8 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) „мрежови услуги“ са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа, достъп до затворена електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през затворена електроразпределителна мрежа и други услуги по мрежите, определени в нормативен акт. Според заключението на вещото лице не е прекъсвано през целия процесен период предоставянето на услугата „достъп до 4 електроразпределителната мрежа средно/ниско напрежение (предоставена мощност по брой дни)“. Това е вид мрежова услуга, която може да се предоставя самостоятелно без услугата пренос и разпределение на електрическа енергия. Това се установява на първо място от съдържанието на дефиницията на понятието „договор за комбинирани услуги“, съгласно сключения между страните договор – първата посочена в него мрежова услуга е „достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, и/или затворената електроразпределителна мрежа“. Тази договорна дефиниция повторя почти дословно и законовата дефиниция за „договор за комбинирани услуги, посочен в чл. 20, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно който предмет на договорите по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ (договор за комбинирани услуги) са продажбата на електрическа енергия и плащането на всички използвани от крайния клиент услуги: „достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, и/или затворената електроразпределителна мрежа“, „пренос на електрическа енергия през електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, и/или затворената електроразпределителна мрежа“ и „отговорност за балансиране“, а в случаите по чл. 27, ал.

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d189c7aa-6464-4306-b14e-caa036184471