Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 13.02.2026, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Административно наказателно дело 78/2025
Вид
Решение № 3
Подписан
13.02.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Елица Денчева Бояджиева Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Исперих, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Административно наказателно дело № 20253310200078 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. Ш. Ю., ЕГН: ********** с. И. Ш., обл. Р., ул. М.

№.. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2024380 / 27.03.2025 на Директор на РДГ-Р., с което за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите изразяващо се в съхранение на дърва немаркирани с контролна горска марка на лицето е наложена санкция – Глоба в размер на 500.00лв. на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7, във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и е постановено жалбоподателят да заплати парична равностойносст на липсващите вещи предмет на нарушението: 4 пр. куб метра от вида "орех", 1 пр. куб. м от вида "ябълка" и 6 пр. куб. м от вида "слива" в размер на 843.55 лв /осемстотин четиридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ в приход на Регионална дирекция по горите Р., по сметка BG32 UNCR 7630 3100 1136 50, BIC:UNCRBGSF на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите..

М. Ю. счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло. Твърди, че не е извършил описаното в НП административно нарушение. Освен това НП било издадено от некомпетентен орган. Според жалбоподателят лицата, които му съставили АУАН били некомпетентни в случая да го актуват. Липсвали каквито и да е доказателства, от къде е сечена дървесината и дали тя е държавна собственост или общинска собственост, за да го актуват горски служители.

На първо място административният орган не бил изследвал въпроса, от къде са били изсечени въпросните дървета и чия собствеността са, тъй като 1 този въпрос бил от значение за определяне на компетентността на органа, който ще актува и в последствие наказва, ако се установи, че е налице някакво нарушение извършено от жалбоподателя.

Когато дошли актосъставителите, М. Ю. изрично им казал, че ябълковите трупи били от ябълка, която била в наследствената градина от дядо му по бащина линия, която градина била долепена до имота на баща му на ул. М. № .. в с. И. Ш.. Ябълката била над 100 годишно дърво, на което започнали да изсъхват клоните и станала опасна. Поканил ги да дойдат да видят, от къде е отрязал ябълката, но проверяващите заявили, че въобще не ги интересуват тези неща. Ябълката я секли с баща му през месец февруари 2024 година.

После с баща му и с негов приятел В. А. преместили дървесината от ябълката в имота, където живеел с баща си и той бил долепен до градината и били на видно място, не ги били крили, защото не считали, че са направили нещо нередно.

Орехите били трупи и вършина, а сливите само вършина, които отсекли от овощната градина на далечен роднина на бащата на жалбоподателя, който се казвал Ю. Е.. Тази овощна градина се намирала между с. И. Ш. и с. В., в близост до асфалтовия път между двете села. Една част от орехите, около два кубика им ги донесъл самия Ю. от овощната си градина, с трактора си, още през пролетта на 2023 година. Другите 2 кубика, по настояване на Ю., ги изсекли жалбоподателя и негови помощници от неговата градина, през пролетта на 2024 година, а Ю. с трактора си ги донесъл в тях. Изкоренените в последствие пънове още били в началото на овощната градина, до пътя и можело да се видят при желание.

М. Ю. казал на актосъставителите, да ги закара да видят от къде са орехите, понеже пъновете с корените, стояли още извадени и нахвърлени покрай пътя, но те отказали с думите, че не искат да им показва нищо.

Сливите, за които ставало въпрос в НП представлявали само вършина. Това били сливи - дивачки, които Ю. ги бил засял също в овощната си градина, в един ред, като защитен пояс за орехите си. Ю. им казал да отрежат и тях, като самият той дошъл и им помагал. Те нямали дебели стъбла, били вършини. Ю. искал да изчисти градината, за да я даде под аренда на собственикът на кравефермата до с. В.. Собственикът на кравефермата също знаел, че жалбоподателя и близките му изсекли част от орехите и сливите - дивачки от овощната градина, след което неговият служител с багер, който се казвал Петър и бил от с. Р., извадил корените им.

Дървесината не била държавна собственост и не следвало жалбоподателя да плаща каквато и да е сума по сметка на Изпълнителна агенция по горите. В случая НП било опит да бъде облагодетелствана една институция, за нещо, което не било държавна собственост. Ако някой имал право да търси обезщетение за щети, това бил собственикът на овощната градина Ю. Е. за част от орехите и сливите дивачки, както и бащата на жалбоподателя за изсечената ябълка от градината на дядо му. Но както станало ясно, въпросната дървесина, описана в НП била изсечена със съгласието и действията на собствениците им и пренесена в имота на ул. М. №.., който имот също бил наследствен на бащата на М. Ю. от дядо му. Понеже имота, от който са изсечени овошките бил частна собственост на Ю. Е., АУАН не можело да бъде съставян от горски служители, защото те не са компетентни в случая. Опазването на селскостопанското имущество било регламентирано в 2 чл. 32 и чл. 33 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, а наказващите органи били регламентирани в чл. 44 от същия закон и това не бил Директора на РУГ - Р., нито горските служители били компетентни актосъставители.

По тези съображения жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.

Въззиваемия Директора на РДГР. не се явява в съдебно заседание и не заявява становище. Негов процесуален представител оспорва жалбата.

За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 15.08.2024 г. служители на въззиваемият актосъставителя Е. И. и свидетеля С.

К. посетили имот на ул.М. №.. в с.И. Ш., където констатирали наличието на съхранение на дърва без необходимите абревиатури. Не били маркирани с контролна горска марка, производствена или общинска горска марка, както трябвало да бъде по изискванията. Дървесината не била придружена с превозен билет. За установените нарушения били съставени два акта на жалбоподателя М. Ш. Ю.. За част от дървата жалбоподателят казал, че са от орехова градина, а друга част от дървата, че били част от почистването на пътищата и били транспортирани до въпросния имот. Те също нямали превозен билет и нямали контролна горска марка. Дори да не били от горски имот, дървата трябвало да имат горска марка. Нямало значение откъде са дърветата, пак трябвало да са с общинска горска марка, която се поставяла от упълномощено лице от общината.

Свидетелят К. в показанията дадени пред съда сочи, че собственикът на градината – жалбоподателя Ю. е заявил, че дървата са негови. Пуснали ги вътре да влязат в присъствие на жалбоподателя и близките му, видели дървесината. Дървесината, която съхранявали, не била маркирана с контролна горска марка или общинска и не представили превозни билети. Казали, че дървата са от някаква овощна градина, а в Б. по закон за преместването на една дървесина от едно на друго място се пишела молба до общината. Там имало такъв човек, който имал марка, имал и превозни билети. Идвал на място и издавал превозен билет от една овощна градина към друга овощна градина.

Свидетелят Ш. Ш. А. разузнавач в участък З. към ОДМВР-Р. бил свидетел и положил подпис за това, че дървесината нямала контролна горска марка и жалбоподателят нямал документи за произход.

Свидетелят Ю. Ч., разпитан по искане на жалбоподателят, в своите показания сочи, че има орехова градина, от с.И. Ш. към с.В. в дясната страна.

Едната градина била 4.5 дка, другата била 19 дка. Когато дали земята тогава сели орехи. Двадесет и пет декара сели. Изкоренили градината през 2023г., защото я дали на М. да работи земята. М. бил шефа на кравефермата в село В..

Свидетелят имал машина, имал трактори, имал всичко. Той закарал на жалбоподателя 4 кубика от своите орехи. После сливи имало 1 кубик. Те били накрая на градината, по дължина на градината. Когато имало вятър да пазят орехите, затова ги сели, но нищо не могли да вземат от орехите. Затова свидетелят ги изсякъл. Спрели да дават орехи. Свидетелят закарал орехите на 3

М. с трактора в с.И. Ш., не знае улицата. Имотът се намирал близо до българските гробища. От неговата градина до адреса било разстояние 2 км.

Това станало през 2023г. есента. Като сякъл тези орехи, свидетелят не бил вземал документи от общината, защото дърветата били негови. Като ги превозил до М. Ю., не бил взимал документ. Около 4 кубика им закарал.

Другите орехи ги раздал на други хора. Корените закарал в дома си. С резачката минал. Всичко което било на снимките в момента било изкоренено и се ползвал като нива имота в момента.

Показанията на свидетеля Ч. се потвърждават от показанията на свидетеля Ш. А. – баща на жалбоподателя, които също сочи че намерените при проверката отсечени дървета са закарани в имота на жалбоподателя от свидетеля Ч..

От разпита на свидетелите като фактическа обстановка съдът установява, че: неизвестно лице е подало сигнал на тел.112 за съхранявана дървесина в имота на жалбоподателя М. Ю. в с.И. Ш.. Служителите на въззиваемият са установили на място, че дървесината е без контролна горска марка и превозен билет и са съставили АУАН на жалбоподателя М. Ю.. В процеса са ангажирани гласни доказателства от жалбоподателя, които установяват, че дървесината е докарана в имота на жалбоподателя от друго лице, като произхода на дървесината е от частен имот находящ се в с.И. Ш. посока към с.В. в дясната страна. От горските служители не е установено знаел ли е М.

Ю., че следва да съхранява дървесина само с поставена контролна горска марка, както и превозен билет за транспортиране на дървесината до неговия дом респ. градина, където дървесината е установена. Така също не е установено дали е знаел свидетеля Ю. Ч., че при транспортиране на дървесина от неговия имот до друг частен имот трябва първо да извикат служител от общината, който да маркира дървесината и да му издаде превозен билет и едва тогава дърветата да бъдат превозени.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.

Съдът счита наказателното постановление за частично законосъобразно.

В хода на процеса не се събраха безспорни доказателства за виновно осъществено административно нарушение от жалбоподателя М. Ш. Ю. по чл.

213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Още на място при проверката не е установено по безспорен и несъмнен начин от къде намерената дървесина е транспортирана до имота на жалбоподателя, той сам ли я е транспортирал и подредил за съхранение или дървесината му е докарана от друго лице и оставена в имота. Не е установено това друго лице, което се установява по делото, че е откарало дървесината до имота на М. Ю., знаело ли е, че има задължение преди да транспортира дървесината да извика представител на общината, да я маркира и да получи и превозен билет за транспортирането. В случая факта на изпълнителното деяние „съхранение“ на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите е предопределен от действията на друго лице, което е следвало да се погрижи дървесината да бъде маркирана преди нейното транспортиране до дома на М. Ю.. В този смисъл съдът приема, че у 4 жалбоподателят не е имало умисъл за извършване на вмененото нарушение по Закона за горите, но т.к. нарушението е на формално извършване т.е. не е необходимо да има умисъл, то факта че друг е превозил и оставил на съхранение дървесината в имота на жалбоподателя не може да го освободи от отговорност. Нормата на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите регламентира абсолютна забрана и при констатиране на нейното нарушаване това предпоставя ангажирането на административно – наказателната отговорност.