Решение № 1176 от 15.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000501253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 340 от 17.01.2025 г. по гр.д. 4783/2024 г. на СГС, Първо ГО 11 състав, с което О. О. М. е осъден да заплати на М. К. Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на виновно нанесена тежка телесна повреда, за което има влязло в сила определение от 20.06.2023 г., с което е одобрено постигнатото споразумение между подсъдимия О. О. М. и Софийска Районна прокуратура по НОХД №3062/23 г. по описа на СРС, НО, 137 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 60000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв.

В жалбата на ищеца чрез адв. Е. П. се съдържа искане за отмяна на решението в отхвърлителната част с твърдение, че обезщетението е занижено.

В жалбата на ответника чрез адв. А. Т. се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната част поради наличие и на друг извършител на деянието, завишен размер на обезщетението и наличие на принос на пострадалия.

Подадени са отговори на въззивните жалби.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили доказателствени искания.

Гражданският съд е обвързан от споразумението, одобрено от СРС, НО, 137 с ъ с т а в с определение от 20.06.2023 г. по НОХД №3062/23 г., според което 1 подсъдиямият се признава за виновен в това, че че на 18.12.2019 г. в гр. София, ж.к.

„Филиповци“, в близост до бл. 75, като извършител, в съучастие с О. С. М., съизвършител, чрез нанасяне на удар със стол и удар с бухалка в областта на главата на М. К. Б., му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка открита черепно-мозъчна травма с белези на мозъчно притискане; разкъсно контузна рана в дясната теменна област на главата; голям подкожен хематом вдясно слепоочно теменно; многофрагментно счупване на места с депресионен характер на костите на черепа в дясно слепоочно теменно; контузия на главния мозък в дясно слепоочно теменно; разкъсно контузна рана в лявата теменно тилна област на главата; контузия на меките тъкани; линейно счупване в ляво слепоочно, с ход към черепната основа; разкъсване на артерия менингея медия; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно теменно; остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво; мозъчна контузия, която е причинила на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота- престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. , ал. 2, вр, ал. 1 от НК, като деянието е извършено виновно - при наличието на пряк умисъл.

Спорно пред въззивната инстанция е справедливият размер на обезщетение, следва ли да се отчете участието и на другия съизвършител за настъпване на вредите, както и има ли принос на ищеца за побоя.

По повод въпроса за справедливия размер на обезщетението от значение са уврежданията на ищеца, причинени от деянието, установени от приложените медицински документи, изслушаната съдебно-медицинска експертиза и разпитаните свидетели.

Свидетелката Р. Д. М., съпруга на вуйчото на М., разказва, че през декември месец 2019 г. разбрали, че нейният син и синът на М. Б. са били бити след свада с децата на втория свидетел по делото. След като разбрали, свидетелката и съпруга й и М. Б. отишли в кафене, близо до домовете им, за да установят на място какво се е случило с децата им, като синът на свидетелката бил намерен целия в кръв, а сина на М. Б. бил изваден от нещо като шахта. При прибирането им, били нападнати от лица, препречващи пътя им. Нападателите започнали да крещят: „Ето ги, ето ги, ето ги“.

Определя ответника като „стария О.“, а О. С. М. като „младия О.“. Заявява, че стария О. пресрещнал М., без последния да го е провокирал, със стол през лицето, като го ударил фронтално и след като се замаял, младия О. го ударил с бухалка. М. се свлякъл на земята пред свидетелката, която изпаднала в паника и започнала да вика за помощ.

М. бил целия в кръв. След първия удар от стария О. със стола, М. загубил равновесие, но не паднал на земята, паднал след втория удар. Вторият удар бил от дясно на главата. Заявява, че между двата удара имало секунди отстояние, било станало много бързо. Били свидетелкта, съпруга й, жената на М., М. и децата, като никой от тях не бил въоръжен, а другата група носели кирки и лопати. Нямало друг път по който да се приберат, освен този покрай къщата на ответника. Заявява, че О. О. М. е много агресивен човек. Дошла жандармерия, линейката не можела да влезе в квартала, М. бил в безсъзнание и само пъшкал, поради което го занесли до линейката. Съпругът й бил в линейката с М. и му казали да му говори през цялото време, за да не загуби съзнание. Видели М. след седем дни, в болницата - той не ги познавал, не реагирал, само очите му се движели, бил с памперс и сонда за дишане. Ръцете и краката му били вързани, защото не разбирал, че може да си извади сондата, през която се извършвали вливания. Всеки ден му правили масажи и го раздвижвали. При него имало постоянно близък или роднина, за да полага грижи за него. Пуснали го от болницата, когато започнал да разпознава съпругата и децата си. Когато се прибрал, след престоя си в болницата, вкъщи лежал, говорел малко, не си спомнял за случая, бил объркан – в един момент казвал, че много го боли, а в следващия си мислел, че 2 нищо му няма. Когато се прибрал вкъщи, имал нужда от помощ – съпругата му му помагала, свидетелката ги посещавала, за да му слага инжекциите за разреждане на кръвта, когато личната лекарка не можела. Не се сещал сам да си поиска храна или да върши нещо друго. Бил като малко дете, което трябва да се учи да се храни, да ходи, да ходи до тоалетна. Започнал да се обслужва сам след около три месеца. Преди инцидента се занимавал със строителство, но вече не работел, а си стоял вкъщи, пенсионирал се е. Променил се характерът му, станал непостоянен и непредвидим.

Оплаквал се от главоболие и световъртеж, пиел лекарства срещу припадъци, за да не получи епилепсия. Не можело да се каже, че се е възстановил така, както е бил преди.

Показанията на свидетелката за уврежданията и възстановителния период съдът кредитира изцяло, тъй като са в синхрон с медицинската документация, заключението на СМЕ, последователни и вътрешно непротиворечиви.

По делото е разпитан и Р. К. М.,зет на О. М. - женен за негова племенничка, чийто показания кога е видял М. след боя в работни дрехи са неуточнени и поради противоречието им с останалите доказателства не могат да бъде кредитирани.

Видно от заключението на д-р П. С. П., неврохирург –невротравматолог, работил по медицинските документи и след преглед на ищеца, последният е получил следните увреждания при побоя от 18.12.2019 г.

1.Черепно-мозъчна травма състояща се от тежка по степен на тежест мозъчна контузия; остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ в лява слепоочно-теменна област на главата с максимална щирина 24 мм.;

Остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ в лява слепоочно-теменна област на главата; Остър пеленовиден кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с максимална ширина 6мм. в дясна слепоочно-теменна област на главата; Изразен компресионно-дислокационен синдром; Мозъчен едем;

Малки контузионно-кръвоизливни огнища в левия слепоочен дял на мозъка; Малки контузионно-кръвоизливни огнища в десните слепоочен и теменен дялове на мозъка;

Многофрагментно счупване на десните слепоочна и теменна кости на черепа,част от тях с депресионна характеристика; Линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа спускаща се към основата на черепа установена при операцията; Навлизане на въздух в черепната кухина-пневмоцефалия; Счупване на основата на черепа в зоната на лява средна черепна ямка; Контузия с травматичен подкожен кръвоизлив и разкъсно[1]контузна рана в дясна слепоочно-теменна-тилна област на главата;

Разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата. 2.Лицево-челюстна травма изразяваша се в счупване на дясната ябълчена /зигоматична кост/ на лицето без фрагменти и травматичен кръвоизлив в десния горно[1]челюстен /максиларен/ синус.

Съгласно заключението при черепно-мозъчните травми настъпва нарушаване на функциите на главния мозък с или без морфологични промени под въздействие на притежаващ достатъчно количество енергия външен фактор най-често механичен. При инцидента от 18.12.2019 г. М. К. Б. е получил тежка мозъчна контузия по клинични и компютъртомографски данни, реализирана по контактен механизъм - при него главата се удря или бива ударена в даден обект независимо дали удара предизвиква главата да се движи след това. По своя вид и тежест получените травматични увреждания от ищеца, според вещото лице, имат следната медико[1]биологична характеристика: черепно-мозъчната травма в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето опасно за живота. Опасността за живота на ищеца е била реална и без спешна неврохирургична помощ фаталния изход е бил неизбежен. Образувалите се травматични кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ в резултат от счупването на лявата слепоочна кост и разкъсване на менингеалната артерия и травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка 3

/субдурален хематом/ са обемен процес който води до повишаване на интракраниалното налягане. В тясна връзка с повишеното интракраниално налягане са дислокациите и навлизане на части от мозъка в нормално съществуващи отвори на твърдата мозъчна обвивки[1]мозъчни херниации. Образувалите се травматични кръвоизливи /епидурален и субдурален/ хематоми вляво са странично разположени и те с обема си и повишеното интракраниално налягане предизвикват изместване на срединните мозъчни структури /компресионно-дислокационен синдром/ и последващо херниране на слепоочния дял в тенториалната изрезка с притискане на мозъчния ствол и фатален изход. Спешната и по витални индикации оперативна интервенция е предотвратила развитието на този процес. Счупването на основата на черепа с навлизане на въздух е проникващо нараняване. Създадената комуникация с външната среда е предпоставка за развитие на възпалителен процес-менингит или енцефалит.

Опасността е преодоляна с проведеното антибиотично лечение. Лицево-челюстната травма състояща се от счупване на дясната ябълчена /зигоматична кост/ на лицето без фрагменти и травматичния кръвоизлив в десния горно-челюстен /максиларен/ синус е реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травматичният кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ представлява колекция от кръв, разположена между твърдата мозъчна обвивка и вътрешната повърхност на черепните кости. Контузионните огнища могат да нарастват в първите 12-72 часа с възможно развитие на мозъчен едем, причиняваш значително повишаване на интракраниалното налягане. При М. К. Б. те не са показали тенденция към нарастване при контролното компютъртомографско изследване и развитие на компресионно-дислокационен синдром. След период от седмици или месеци в зависимост от големината им макрофаги разграждат некротичната тъкан. На мястото на контузионното огнище остава зона на хиподенсност поради тъканната загуба и фокална мозъчна атрофия.

След инцидента Б. е транспортиран с екип на Център за спешна медицинска помощ град София до спешния центьр на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като при постъпването в противошокова зала е оценен по Глазгоу кома скала на 15 т.

/максимален брой/, поради бърза прогресия на количествените промени в съзнаниесомнолентност-сопор към кома е интубиран. Направени са изследвания и с оглед установените увреждания е извършена оперативна интервенция по спешност и витални индикации - осъществена е левостранна челно-слепоочно-теменна кранитомия. Попаднало се на линейно счупване на слепоочната кост, отиващо базално с разкъсване на менингеалната артерия и остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/, костното ламбо не е върнато с декомпресивна цел. След операцията е настанен в реанимационното отделение на клиниката по неврохирургия интубиран, седиран на изкуствена белодробна вентилация до 24.12.2019 г., когато е екстубиран. Провеждана е рехабилитация поради установена сензо-моторна афазия /неразбиране и трудно произнасяне на думи и изречения/.