Решение № 3629 от 16.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3629 гр. Варна, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С.ка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110102767 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, след отвод на предходния съдия-докладчик и след като с решение № 256******2025 г., постановено по възз. гр. д. № 536/2024 г. е обезсилено изцяло решение № 221*****2024 г., постановено по гр. д. № 2767/2022 г. по описа на ВРС, 16 състав, като недопустимо, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане на ВРС на действително предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и иск с правно основание чл. 109 ЗС, съгласно мотивите на настоящото решение.

Предявени са от П. Г. Н. срещу А. Х. А. обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. иск за собственост с правно основание чл.

54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик въз основа на нотариален акт № ******2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот на реална част от имот с идентификатор ******72, с площ 15 кв. м., повдигната в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, при граници на тази част – на запад: останалата част от имот ******72, на изток: имот ******135, на юг: имот № ******1652, като е допусната грешка в отразяването на границите между имот с идентификатор ******135 и ******72, изразяваща се в неправилно заснемане на процесните 15 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор ******72 вместо в границите на ПИ с идентификатор ******135; 2. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия, като премахне извършения в нейния имот ******72 незаконен строеж – видима част (покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72 /пристройка към сграда ******72.1, представляваща тоалетна/, висока над терена (в ПИ ******135) около 70 см. и дълга около 2.40 м. по посока на общата граница, 1 навлизаща в ПИ ******135 с около 1,35 кв. м., обозначена в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, както и двете външни климатични тела, обслужващи жилищна сграда ******72.1 в ПИ ******72, но разположени в границите на ПИ ******135.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищцата П. Г. Н. твърди, че е собственик на имот с идентификатор ******135 и построените в него сгради, находящ се в гр. Варна, ******, съгласно документ за собственост – нотариален акт № *****2011 г. Праводателите й се легитимират за собственици с нотариален акт № ******1971 г. и нотариален акт № ******1990 г. Излага, че ответницата е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор ******72 и сграда с идентификатор ******1 въз основа на съдебно-спогодителен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 26.08.1995 г. по гр. д. № 2280/1985 г. по описа на ВРС, 7 състав. Поддържа, че ответницата е навлязла в собствения й поземлен имот, монтирайки две външни климатични тела извън своя имот по спорната обща граница, а също така е изпълнил незаконен строеж на баня-тоалет в нарушение на издаденото разрешително за строеж, също навлизащ в имота й, като по този начин я препятства да реализира пълния обем вещни права върху притежавания от нея недвижим имот. Посочва, че поставените климатични тела й създават шумов дискомфорт, както и че отпадъчната вода, която те генерират, създава предпоставки за увреждане конструкцията на сградите в имота й. Излага, че е възложила на правоспособно лице изготвянето на Проект за изменение на кадастралната карта на границата между двата съседни имота. В обяснителната записка на този проект е посочено, че границата между имотите не е вярно отразена в кадастралната карта, като липсва съответствие с предходния кадастрален план на ж. к. ****** от 1977 г. и материализираната на място граница. Поддържа, че началникът на СГКК – Варна е одобрил предложеното от нея изменение в КККР и е издал заповед № ******2019 г., която била отменена в хода на адм. д. № ******2020 г. по описа на АдмС – Варна, тъй като ответницата не е била уведомена за производството по издаването й и не е могла да заяви, че съществува материалноправен спор. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

Ответницата А. Х. А., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. Г. Х.-А.. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, местност ******, съгласно нотариален акт № *****1986 г. за собственост на недвижим имот на основание съдебно решение – съдебна спогодба по гр. д. № 2280/1985 г. по описа на ВРС, 7 състав, а именно на масивна жилищна сграда, построена върху 71.53 кв. м., състояща се от входно антре, две стаи, кухня, тоалет-баня и второстепенна постройка, заедно с дворно място, цялото с площ 835 кв. м. Посочва, че ищцата не представя никакви актове за собственост на претендираните 15 кв. м. от нейния имот, от които да е видно на какво правно основание се увеличава правото й на собственост от притежаваните 1000 кв. м. /по документи за собственост/ на 1022 кв. м. Поддържа, че в КП от 1936 г. на м. ******, с отразена регулация от 1937 г., е видно, че имотът на ищцата все още не съществува като самостоятелен имот. Твърди, че в хода на адм. д. № ******2020 г. по описа на АдмС – Варна е установено, че имотът на ищцата попада в обхвата на регулацията на ж. к. ******, одобрена със Заповед № ******1993 г. и не се 2 съхраняват документи, от които да е видно, че регулацията е приложена спрямо същия. Твърди, че се касае за грешно отразяване на спорната имотна граница, без да има доказателства за приложена регулация. Тази грешка е допусната при съставянето на КП от 1977 г. и впоследствие възпроизведена в плана за регулация от 1993 г. Оспорва като невярно твърдението, че собствената й тоалетна-кабина представлява незаконен строеж. Поддържа, че същата е изградена въз основа на издаден позволителен билет от 1971 г., за което е дадено и съгласието на тогавашния собственик на ПИ 135 – П.Д..

Счита за неоснователно твърдението, че този строеж и двете външни климатични тела, поставени от нея, навлизат в имота на ищцата. Оспорва и твърденията за причиняването на шумов дискомфорт на ищцата. Излага, че отпадъчната вода, която генерират външните климатични тела, се оттича в долната част на ската, където са основите на собствената й жилищна сграда с идентификатор ******72.1. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 17.09.2025 г. открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители, които поддържат становищата си. В предоставения от съда срок ответницата, чрез адв. Г. Х.-А., представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 109 ЗС.

По иска за собственост съдът намира следното:

Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******2011 г. се установява, че ищцата е придобила собствеността върху имот с идентификатор ******135 по КККР – гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ******, ж. к. „******“, местност ******, целият с площ 1007 кв. м. по скица, а по нотариален акт – с площ 1000 кв. м.

Не е спорно, а и от представените нотариални актове за дарение на недвижим имот № ******1971 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******1990 г. се установява, че праводателят на ищцата – М.П.Н. /на лично основание и по наследяване от своя баща П.Д. К./ се е легитимирала като собственик на недвижим имот, представляващ хавра /дворно място/ с пространство 1000 кв. м., находяща се в м. ****** /по-късно ******/, както и на построената в имота жилищна сграда /към настоящия момент с идентификатор ******135.1/.

Не е спорно, а видно и от нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание съдебно решение от 04.04.1986 г. и Протокол от 26.08.1985 г., с който е одобрена постигнатата спогодба по гр. д. № 2280/1985 г. по описа на ВРС, 7 състав, ответницата е собственик на реална част с площ 835 кв. м. от съседния имот с идентификатор ******72, целият с площ по скица 1624 кв. м., а по документ за собственост /нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 188/26.11.1958 г./ - 1670 кв. м. и тогавашна скица – 1635 кв. м., както и на сграда, построена върху 71.53 кв. м., състояща се от входно антре, две стаи, кухня, тоалет-баня и второстепенна постройка /А. Х. А. е получила така описания дял втори, съгласно заключението на 3 вещото лице по посоченото дело/.

При първото разглеждане на делото от ВРС е изслушано и прието заключението на вещото лице инж. Г. Т. по допуснатата СТЕ, съгласно което и след извършен от вещото лице оглед на място се установява, че видимият и фактически реален разделител на двата имота са сградите, построени плътно една до друга, а именно – ******72.1 /сградата на ответницата/ и сгради ******135.2 и ******135.3 /сградите в имота на ищцата/, както и видимия покрив на подземна част от сграда 1 от ПИ 72, с височина над терена в ПИ 135 от около 70 см.

При анализ на предходните планове и документите за собственост, представени по делото, вещото лице открива съответствие в границите на УПИ ХII-1107, кв. 148 /имота на ответницата/ по регулационния план на предградие ****** от 1936 г. и ПИ 72 по действащата КККР.

На Приложение № 2 към заключението експертът е комбинирал плана за регулация по Заповед № ******1993 г. с границите по КККР преди и след изменението /от 2008 г. и от 2019 г., като последното изменение е направено по искане на ищцата и отменено с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № ******2020 г. по описа на АдмС – Варна, което обстоятелство не е спорно между страните, а е изложено ясно от ищцата в исковата молба/. Вещото лице посочва, че регулацията по този план по-скоро съвпада с границата след изменението, тоест, че съвпада със стената на сградата в ПИ 72, като не се наблюдават чупки или изкривявания по тази граница.

При огледа на място, въпреки доста натрупаните клони и шума в ПИ 135, вещото лице е констатирало, че в зоната на откоса има съществуващи 5 бр. едростъблени /диаметър над 20 см. на ствола/ дървета. В стъблата на поне две от тях имало парчета от тръби, за които личало, че са били срязани с машина /тип ъглошлайф/. Поради диаметъра на тръбите около 5-6 см. и това, че са били плътно прилепени до дърветата, вещото лице смята, че би могло да се направи извод, че те са служили за слагане на ограда. Линията на тръбите /съответно и на дърветата/ приблизително съвпада с тази на откоса, който съществува на място. Същият откос е бил означаван и на редица планове, както кадастрални, така и регулационни, но не е показвал граница, по която да е преминавала регулационна линия, тоест да е приеман за имотна граница.

Както е показано на Приложение № 1 към заключението, процесните 15 кв. м. /отразени в плътен жълт цвят/ са влизали в границите на ПИ 72 при влизане в сила на КККР по Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. По РП от 1993 г. те са били част от УПИ VII-981, кв. 17, който съответства на ПИ 135.

В обясненията си, дадени в проведеното на 18.10.2023 г. открито съдебно заседание, вещото лице Т. посочва, че въпросният шкарп /показан в черна защрихована линия на Комбинирана скица – Приложение № 1/ е наличен в предходните кадастрални планове. Експертът обаче не може да заключи дали същият е имал имотообразуващо значение.

В производството пред въззивната инстанция, с цел изясняване на спорни моменти от предмета на доказване, служебно е допусната СТЕ, с формулирани от съда въпроси.

Съгласно заключението на вещото лице инж. С. К., което съдът цени като компетентно и обективно дадено, потвърждаващо, допълващо и уточняващо и коментираното вече заключение на вещото лице инж. Т., за територията, в която са разположени имотите на страните, са изработвани и 4 действали следните кадастрални и регулационни планове: 1. КП на м. ****** от 1936 г. в М 1:2000 и РП на Предградие ****** от 1937 г. в М 1:2000; 2.