Решение № 302 от 19.07.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Горна Оряховица , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. НиколоваПетрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20214120100441 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Ищецът ПЛ. М. Б. с ЕГН , с адрес: град Г.О., ул..., чрез пълномощник – адвокат Л.И. от ВТАК, със съдебен адрес и адрес за призоваване : град Г.О., ул... , твърди в исковата си молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по см. на §1,т.42 от ЗЕ, за имот с административен адрес : село Ч., ул... клиентски номер: ... Сочи, че отчитането на ползваната ел. енергия се осъществявало посредством монтиран СТИ/електромер, който бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което за ищеца възникнало задължението да заплаща използваната и отчетена ел. енергия на ответното дружество.

Твърди, че на 13.11.2020г. ответникът издал фактура № 0301372188 за сумата от 51,66 лв., за консумирана ел. енергия за периода от 23.09.2020г. до 22.10.2020г., от които данъчна основа - 42,80 лв., ДДС в размер на 20% -8,56 лв. и неустойка - 0,30 лв. Сочи, че срокът за плащане бил 29.12.2020г., но Б. не е извършил плащане в срок и захранването с ел. енергия за имота било преустановено. Заявява, че на 19.01.2021г. ищецът заплатил на ответното дружество сумата от 19,00 лв. за „възстановяване на захранването“, на обект с аб. № 0564318040 и кл.

№ 1500011291, за което му е издадена фактура № 3301614158 от същата дата. Пояснява, че към момента на плащането ПЛ. М. Б. все още имал валидно сключен договор за доставка на ел. енергия с ответното дружество.

1

Твърди, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 19,00 лв., заплатена му на посоченото по-горе основание, каквото не съществува, тъй като ответникът не е извършвал разходи за възстановяване на ел. захранването. Заявява, че така определената такса е в противоречие на разпоредбите на чл.122-124 от ЗЕ, които не предвиждат такси за възстановяване на ел. захранване. Твърди, че с така начислената такса от 19,00 лв. е въведено неравноправие/неравнопоставеност между потребител и доставчик на ел. енергия по смисъла на разпоредбите на ЗЗП, както и че липсва индивидуално договаряне на условията с потребителя, поради което клаузата от Общите условия за вреди, въз основа на която е начислена посочената сума, е нищожна. Твърди, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е получило сумата от 19,00 лв. без основание.

Счита, че съгласно чл.7,ал.3 от ГПК съдът служебно следва да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител, какъвто твърди, че е този сключен между ответното дружество и ищеца. Твърди, че в Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД за продажба на електрическа енергия на ответното дружество има норми, които са нищожни, тъй като уговарят неравноправни клаузи. Пояснява, че към датата на предявяване на исковата молба и към датата на прекъсване подаването на ел. енергия действат ОУПЕЕ одобрени с Решение ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, тъй като с Решение № 595/17.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, понастоящем КЕВР, с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД (с настоящо фирмено наименование „Електроразпределение Север“ АД), влезли в сила на 07.09.2014г. Посочва, че с Решение № 798/20.01.2017г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго- Про Продажби“ АД, влезли в сила на 07.09.2014г. Сочи, че съгласно чл.21,ал.1 от тези ОУПЕЕ от 2007 година: „„Енерго-Про Продажби" АД изисква от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Енерго-Про Продажби" АД и „Електроразпределение Север" АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.“ Твърди, че цитираната клауза противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, тъй като така предвиденото в ОУПЕЕ изискване на „компенсиране от потребителя на разходите“ за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗИ. Заявява, че съгласно чл.123,ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, обществения доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на ел. енергия имат правото да преустановят временно снабдяването с ел. енергия на крайните потребители при неизпълнение на задължението по договора за продажба на тази ел. енергия, напр. неизпълнение на задължението за плащане в срок на всички суми във връзка с това доставяне, вкл. и потребената ел. енергия, а според чл.124 от ЗЕ, енергийното 2 предприятие възобновява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието-ответник има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи други условия за възстановяването, освен отстраняването на причините за преустановяване на електроснабдяването по чл.123,ал.1 от ЗЕ. Поради това счита, че клаузата е неравнопоставена по см. на чл.143,т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Заявява, че при наличието на договорни отношения между две страни и претенция на едната от тях - в случая доставчика, че от страна на потребителя има виновно неизпълнение на договорно задължение, следва да се докажат по вид и размер разходите, които доставчикът е претърпял. Сочи, че горната клауза от ОУПЕЕ допуска и реално позволява на доставчика да изисква предварително заплащане на тези суми, като в същото време определя едностранно и техния размер, т.е. доставчикът сам определя обезщетението за претърпените от него вреди поради включване и изключване на снабдяването с ел. енергия към потребителя.

Твърди, че това я прави неравноправна по смисъла на чл.143,т.18 и т.19 от ЗЗП.

Твърди, че не може ответното дружество да събира суми като такси за дейности, които то реално не извършва, а те се извършват от трето лице - в случая „ЕРП Север“ АД, разписано в чл.20,ал.1 от ОУДПЕЕ. Счита, че ответникът не е направил и няма как да направи разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването с ел. енергия и такива не му се дължат. Сочи, че сумата от 19,00 лева е получена при липса на основание от ответника и той дължи нейното възстановяване. Заявява, че тази сума е събрана и в нарушаване на собствените ОУ на „Енерго- Про Продажби“ АД, тъй като съгласно чл.20,ал.2, дружеството е следвало да изпрати до ищеца писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в ОУПЕЕ (десет дни) не последва изпълнение или допуснато нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия, а такова писмено предупреждение до ПЛ. М. Б. не е достигало.

Посочва, че с Решение № 125/07.08.2015г. по ТД № 990/2015г., ВКС е приел, че аналогичната клауза на тази по чл.21,ал.1 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие, е неравноправна по см. на чл.143 от ЗЗП клауза, а доколкото не е говорено индивидуално, същата се явява и нищожна на осн. Чл.146 от ЗЗП.

Заявява, че плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без основание и обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство, с което претендира осъждането на ответното дружество да върне тази сума, ведно с направените от нас разноски.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на ПЛ. М. Б. сумата от 19,00 лв., представляваща недължимо изискана и заплатена такса на 19.01.2021г. за възстановяване преноса на ел. енергия на обект с аб. № и кл. № , за адрес на потребление: село Ч., за което е издадена фактура № 3301614158 от 19.01.2021г., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане. Претендира и всички направени на 3 инстанцията разноски, за които прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния си представител – адв. Л.И. от ВТАК, депозира писмено становище, с които поддържа исковата молба. Признава фактите, че след образуване на настоящото съдебно производство – на 12.04.2021г. ответникът е възстановил на ищеца процесната сума.

Заявява, че с поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото и дължи в полза на ищеца сторените от него разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение в пълния му размер. Излага съображения. Моли съда да се произнесе в този смисъл.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от ПЛ. СТ. СТ., Я.М.Д. и Д.К.Д., депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. АН. М. от ВТАК, със съдебен адрес: гр. В.Т., ул...Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен изцяло. Твърди, че не дължи заплащане на процесната сума в размер на 19.00 лв., тъй като тя е върната своевременно на ищеца.

Заявява, че ПЛ. М. Б. е потребител на ел.енергия за обект в с. Ч., ул.... Посочва, че на 13.11.2020г. от ответното дружество е издадена фактура на стойност 51,36 лв. за ползвана, измерена с годно средство за измерване, и отчетена електрическа енергия, за обекта в с. Ч., като срокът за плащане на фактурата е 29.12.2020г. Заявява, че стойността на фактурата не е платена в срок, поради което ответното дружество е предприело действия за прекъсване на захранването на обекта. Не оспорва факта, че снабдяването с електрическа енергия действително е било прекъснато за процесния обект. Твърди, че сумата по просрочената фактура е заплатена от абоната след падежа, когато са заплатени и 19 лв. - такса за възстановяване на подаването на електрическа енергия, като абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което е и извършено.

Посочва, че претенцията на ищеца за заплащане на сума в размер на 19 лв. се основава на разпоредбата на чл.55,ал.1,предложение 1 от ЗЗД, като се твърди, че тази сума е получена от ответника при начална липса на основание, поради което и подлежи на връщане. Заявява, че вземането, основано на тази разпоредба, възниква от момента на престирането /на даването на нещо/ без основание, от който момент започва да тече и давността /чл.114,ал.1 от ЗЗД/. Сочи, че задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в хипотеза на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД обаче е безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение, като такъв няма определен и в закона. Твърди, че за да е налице неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисква покана на кредитора - чл.84,ал.2 от ЗЗД, като 4 изключение от това правило изрично е предвидено в чл.84,ал.3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана. Счита, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага /чл.69,ал.1 от ЗЗД/, тъй като то възниква от момента на даване на недължимото, но автоматично не определя падежа на задължението и не води до забава на длъжника. Заявява, че за да настъпи падежа на безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД, като именно от този момент може да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава.