Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 595 от 02.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 857/2025
Вид
Решение № 595
Подписан
02.06.2025
В сила
12.07.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Варна, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500857 по описа за 2025 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Н. В. чрез адвокат Н. С. срещу решение № 657 от 26.02.2025г., постановено по гр.д. № 12548 по описа на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, с което са отхвърлени предявените от въззивика против „ТЕЦ Варна“ ЕАД иск с правно основание член 344 алинея 1 точка 1 от Кодекса на труда /КТ/ за признаване на незаконно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца със заповед № 35 от 11.07.2024г. на изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД и неговата отмяна и иск с правно основание член 344 алинея 1 точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без работа вследствие на незаконно прекратеното му трудово правоотношение, но за не повече от 6 месеца, а именно за периода от 5.08.2024г. до 05.02.2025г., в общ размер 11 166,96 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.10.2024г./ до окончателното изплащане на задължението; както и е осъден В. Н. В. да заплати на „ТЕЦ Варна“ ЕАД сумата от 200 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, включващи юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като по делото не е доказано визираното в заповедта основание – спиране на работа за повече от 15 дни, считано от 01.11.2023г. – защото ищецът не е спирал работа, нито е бил уведомяван за престой в предприятието. Напротив – от събраните по делото гласни доказателства е установено, че ищецът и свидетелите са работили по възложените им от работодателя задачи и не са знаели, че е обявен престой. Иска се да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Н. А. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като подробно е изложила доводите си за правилността и 1 законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от трудов договор № 133 от 31.05.2018 г., сключен между „ТЕЦ Варна“ ЕАД – работодател - и В. Н. В. – работник -, е, че последният е изпълнявал длъжността „монтьор ел.производствено обслужване“ с място на работа в отдел „Електроподдръжка“ и работно време от 8 часа при петдневна работна седмица.

Със заповед № 26-1 от 30.10.2023 г. относно установяване спиране на работата в дружеството за повече от 15 работни дни, считано от 01.11.2023 г., и предприемане на действия от страна на ръководството на „ТЕЦ Варна“ ЕАД във връзка с констатирания престой, изпълнителният директор на дружеството е наредил да се преустанови работата на експлоатационните звена от направление „Производство“, като с точка 4 от заповедта е наредено при текуща нужда от оптимизация на работните процеси да се извърши преценка по звена и работни позиции и да се пристъпи към процедура за съкращаване на персонала по реда на член 328, алинея 1, точка 4 от КТ.

Със заповед № 10-1 от 28.05.2024 г. относно упражняване от работодателя на даденото му право, произтичащо от член 120 от КТ при престой на предприятието да възлага на работниците и служителите без тяхно съгласие да извършват временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност, в случай на престой /докато той продължава/ изпълнителният директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД е наредил в звената, в които е обявен престой, а именно направление „Производство“ и направление „Управление и поддръжка на активите“, да бъде създадена организация по отдели и работни звена за временно възлагане и извършване на друга работа /различна от пряката ангажираност в активна работна среда/ между работниците на различни работни позиции за демонтаж, поддръжка за съхранение и минимално обследване на съоръженията и апаратурата.

Видно от предизвестие за прекратяване на трудов договор изх.№ 169 от 11.07.2024 г., със същото на основание издадената заповед № 26-1 от 30.10.2023 г. работодателят е известил В. Н. В., изпълняващ длъжността „монтьор ел.производствено обслужване“ в отдел „КИП и А“, че във връзка с член 326, алинея 2 от КТ след изтичане на уговорения срок от 30 дни, на основание член 328, алинея 1, точка 4 от КТ /при спиране на работа за повече от 15 работни дни/ ще прекрати трудовото му правоотношение, считано от 11.08.2024 г. С подписа на двама служители е удостоверено, че на 11.07.2024 г. лицето е запознато и отказва да получи предизвестието.

Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 35 от 11.07.2024г. на изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД трудовото правоотношение на В. Н. В., изпълняващ длъжността „монтьор ел.производствено обслужване“ в отдел „КИП и А“, е прекратено, считано от 05.08.2024 г., на основание член 328, алинея 1, точка 4 във връзка с член 326, алинея 2 от КТ и заповед на изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД № 26-1 от 30.10.2023 г., както и връчено му предизвестие с изх.№ 169 от 11.07.2024 г. Наредено е на лицето да се изплатят обезщетения по член 224, алинея 1 от КТ – за неползван годишен отпуск за 2024 г. в размер на 5 работни дни - и по член 220, алинея 1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие. Заповедта е връчена на ищеца на 12.07.2024 г.

Със заповед № 279 от 09.07.2024 г. на изпълнителния директор на дружеството2 работодател на основание член 155 от КТ е разрешено на В. Н. В. ползване на 10 дни редовен платен годишен отпуск, считано от 22.07.2024 г.

От дневник на работа без наряд на отдел „КИП и А“ се установява, че изпълнението на последната работна задача, възложена на В. Н. В. /изпробване на защита и блокировки на ПЕМ в бл.6 и бл.4/ е започнала на 19.06.2024 г. в 8,30 часа и приключила на същата дата в 10,30 часа, като за датата и часа на започване и приключване изпълнителят е положил подпис. Преди тази дата ищецът е изпълнявал възложена задача на 06.06.2024 г. от 08,30 часа до 09,30 часа На 18, 19 и 20 юни 2024 г. друг екип от отдела е извършвал задача: проверка схемата на електрозадвижване в бл.4. На 21, 22 и 23 юни 2024 г. няма отразено извършване на задачи. В периода 24.06.2024 г.-12.08.2024 г. /общо 22 работни дати/ работници от отдела са изпълнявали задача по изолиране на вентилите и демонтиране от импулсните линии на датчици и пресостати в машинна зала на бл.4.

Видно от регистрационна карта ищецът е регистриран в Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“ – Варна на 06.08.2024 г.

Видно от трудовата книжка серия на В. Н. В. последният запис в същата е от дата 05.08.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с „ТЕЦ Варна“ ЕАД на длъжност МЕПО на основание член 328, алинея 1, точка 4 от КТ.

От заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение, изплатено на ищеца за последния оборотен от него пълен месец е в размер на 1 861,16 лева.

В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидидетелите С.Д.С. /воден от ищеца/ и К. Н. Б. и Н.С.П. /водени от ответника/. От показанията на свидетеля Станков се установява, че същият е колега на ищеца приблизително от 6 години, като двамата са работили по поддръжка на защити и блокировки към отдел „КИП и А“; задълженията им били при необходимост да се отзоват със запис или наряд за отстраняване на настъпили аварии, както и периодични проверки и поддръжки на оборудването; извършваната работа се документирала в дневници; разпореждания за извършване на определена работа получавали главния НЕПО и главния механик; от януари до август 2024 г. В. отразявал извършената работа в дневниците, защото той бил старши; на свидетеля не било известно през това време някой да е обявявал престой; когато В. излязъл в отпуск през август, свидетелят, заедно с 5 души от отдела сваляли оборудване от блоковете – основно датчици, периферно оборудване; „ТЕЦ Варна“ ЕАД не произвежда електроенергия от около две години, но техният отдел поддържал оборудването с поддръжка и периодични проверки, най-общо, поддържали техниката в изправност, което се налагало от естеството на съоръженията. В показанията си свидетелят Б. сочи, че работи в „ТЕЦ Варна“ ЕАД от 1981 г. и е механик на цеха; познава ищеца, с когото били колеги; пояснява, че тъй като от 2022 г., когато е била спряна на 31 януари, централата не работи и няма производство на електроенергия; отдел „КИП и А“ към 2024 г. е извършвал само профилактика и поддръжка на съоръженията и няма ремонтна дейност; от края на месец май до октомври започнали демонтаж на съоръженията на блоковете; всеки, за да работи, трябва да има запис, и като механик именно той правил записите, а в негово отсъствие – ръководителят на отдела; направил справка, че през 2024 г. за В. имало по един запис на месец за януари, февруари, март и април, за май нямало запис, а последният бил от 19 юни, когато ищецът бил правил тримесечните проби на питателните помпи на два блока – четвърти и шести; ищецът поддържал защити и сигнализации, но не бил извършвал трудова дейност; имало осем лаборатории, но по един или двама човека; съоръженията работели и ако утре кажели да пуснат централата, щели да я пуснат. Според показанията на свидетелят Платников същият работи като монтьор в отдел „КИП и А“ в ТЕЦ Варна от 1994 г.; централата не произвеждала електроенергия от януари 2022 г., като оттогава до края на май 2024 г. отделът им извършвал основно профилактика на оборудването, а след това започнали да 3 деинсталират оборудването; от януари до юни 2024 г. В. имал по един работен ден в месеца, като свидетелят знае за това от дневника, а и присъствал сутрин на оперативките, когато се определяли задачите за всеки един от персонала; лично на него заповед за престой не е връчвана.

По иска с правна квалификация по член 344, алинея 1, точка 1 от КТ Установено е по делото, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание член 328, алинея 1, точка 4 от КТ – поради обявяване на престой на предприятието със заповед № 26-1 от 30.10.2023 г. и спиране на работа за повече от 15 работни дни. Посочената разпоредбата дава право на работодателя да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в законоопределения срок по член 326, алинея 2 от КТ. Съгласно трайната практика, престой е налице при преустановяване на работата в дадено звено от предприятието на работодателя или определено работно място поради организационно-технически, или икономически причини, свързани с обективни пречки за осъществяване на дейността – извършване на ремонт, недостиг на суровини, липса на договори за реализиране на продукцията и други, които да са с временен характер. Поради отсъствието на необходимите организационнотехнически условия за нейното извършване работата спира, вследствие на което работникът или служителят е в престой и не изпълнява трудовите си задължения.

Поради гореизложеното при спор по член 328, алинея 1, точка 4 от КТ доказателствената тежест е на работодателя, който следва да установи както обективното спиране на работа на предприятието за повече от 15 работни дни, така и че работникът, чието трудово правоотношение е прекратено, фактически е бил в престой, поради което не е изпълнявал задълженията си по трудовия му договор. Пред първоинстанционния съд е установено, че спирането на основната дейност на „ТЕЦ Варна“ ЕАД по производство на електроенергия е настъпило през януари 2022 г., като за това свидетелстват всички призовани в хода на делото свидетели. Със заповед № 26-1 от 30.10.2023 г. е установено спиране на работата в дружеството за повече от 15 работни дни, считано от 01.11.2023 г., и предприемане на действия от страна на ръководството на „ТЕЦ Варна“ ЕАД във връзка с констатирания престой, както и преустановяване на работата на експлоатационните звена от направление „Производство“. Показанията на свидетелите, че не са били уведомени за тази заповед и за обявения престой не може да се тълкува като неприлагане на същата от страна на работодателя, защото в нея изрично е записано да се доведе до знанието на съответните ръководители по звена и отговорните длъжностни лица за нейното изпълнение, а пред съда е установено, че нито един от свидетелите не е бил на ръководна длъжност.