Определение № 770 от 30.09.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. София, 27.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно частно гражданско дело № 20241800500558 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С Определение № 169 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 667 / 2022 г. по описа на РС – Своге, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционното решение е било изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на ищеца К. К. К. разноски са били намалени от 1370 лв. на 1070 лв. в резултат от намаляване на адвокатските възнаграждения от по 500 лв. за осъществена защита по всеки от двата уважени иска до размери от по 350 лв.

Определението е обжалвано от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, който излага съображения за неправилно определяне на материалния интерес по делото, върху който е било определено възнаграждението, както и за наличие на основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли общият размер на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален до 200 лв. При условията на евентуалност (в случай, че въззивният съд не присъди едно общо възнаграждение по двата обективно съединени иска) моли за намаляване на определеното възнаграждение до размер от по 200 лв.

В срока за отговор ищецът К. К. К. оспорва жалбата.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното:

1

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 667 / 2022 г. по описа на РС – Своге е образувано по искова молба подадена от К. К. К., чрез пълномощника му адв. Б. З., против „Ф.Б.“ ЕООД за признаване за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство № 4016071 от 29.12.2020 г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 793,88 лева, платена без основание по нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В първоинстанционното производство е бил представен договор за правна защита и съдействие, според който адвокатското възнаграждение е било договорено на 1000 лв. (по 500 лв. за всеки иск). Сумата е била платена в брой при подписването на договора.

С постановеното по делото Решение № 18 / 05.03.2024 предявените от ищеца искове са били уважени, като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1370 лева, от които по 500 лева за всеки уважен иск за адвокатско възнаграждение. С молба по чл.

248, ал. 1 от ГПК ответникът от „Ф.Б.“ ЕООД е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като е поддържал, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е намалил адвокатското възнаграждение на 350 лева за всеки уважен иск вместо първоначално присъдените 500 лева.

Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. В настоящия случай следва да се направи преценка каква част от тази разноски следва да бъде възстановена на ищеца съобразно изхода на делото и при наведено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. В отговора на исковата молба, в който е наведено възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и в депозираната молба по чл. 248 ГПК, ответникът е поддържал, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определено именно в размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение 2 в размер на 350 лв. за осъществената защита по иска за нищожност на договорна клауза не е прекомерно. Делото не се отличава с особено висока фактическа и правна сложност, но процесуалният представител на ищеца е положил труд, оценим на такава стойност. Той е подготвил делото, като се е запознал с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти и въз основа на това е изготвил исковата молба. Възнаграждение в размер на 350 лв. е справедливо и съответно на извършената работа, като няма основание за допълнителното му намаляване.

По иска за връщане на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума, макар същото да е било определено под минимума по НМРАВ, въззивният съд намира, че е налице прекомерност.

Уважаването на този иск и присъждането на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума е пряк резултат от осъществената защита по обуславящия иск за нищожност на тази клауза. Основната част от защитата по този иск е била осъществена със самия факт на успешно проведената защита по обуславящия иск за нищожност на клаузата, по която е извършено плащането. Поради това следва да се приеме, че за защита по обусловения иск се дължи възнаграждение в размер, значително по-нисък и от минималния по НМРАВ, като съдът има право да присъди такъв съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г. на СЕС и съобразената с него национална съдебна практика. Ето защо и с оглед диспозитивното начало намаляването следва да бъде до посочения от самия жалбоподател размер в наведеното при условията на евентуалност негово искане в частната жалба, а именно 200 лв.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него – да се постанови друго, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение бъде намалено до общ размер от 550 лв., а общият размер на всички присъдени в негова полза разноски бъдат намалени до общ размер от 920 лв.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 169 от 19.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 667 / 2022 г. по описа на РС – Своге, с което присъдените в полза на ищеца К. К. К. разноски в първоинстанционното производство са били намалени от 1370 на 1070 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 18 от 05.03.2024 г., 3 постановено по гр.д. № 667 / 2022 по описа на РС – Своге, като ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на К. К. К. с ЕГН ********** разноски в първоинстанционното производство в общ размер на 920 лв. вместо присъдените с решението 1370 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4