Решение № 225 от 16.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Кюстендил, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500602 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№6068/26.07.2022г. о т Е. И. Г. , с ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: гр.Р., ул. **** № **, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв.Ю. П. от САК, насочена срещу решение №315 от 30.06.2022г., постановено по гр.д.№29/2022г. по описа на РС – Дупница.

С оспорвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е прогласил за нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, клаузата за неустойка в размер на половината от стойността на извършени СМР на обща стойност от 10 760 лева, уговорена в чл.13 от договор за изпълнение на СМР от 13.08.2021г., сключен между Е. И. Г. и И. Е. Ш. ; отхвърлил е предявения от Е. И. Г. срещу И. Е. Ш. иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че й дължи сумата в размер на 5 380 лева, представляваща неустойка в размер на половината от стойността на извършени СМР на обща стойност от 10 760 лева, уговорена в чл.13 от договор за изпълнение на СМР от 13.08.2021г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва до момента на изплащането й, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №2410/2021г. по описа на ДнРС, като неоснователен; отхвърлил е предявения от И. Е. Ш. срещу Е. И. Г. иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 970.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, която сума представлява стойност на СМР, като неоснователен; намалил е, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на ответника по първоначалния иск от 1 200 на 950.00 лева; осъдил е, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, Е. И. Г. да заплати на 1

И. Е. Ш. сумата в размер на 1 100 лева, представляваща сторените по делото разноски; осъдил е И. Е. Ш. да заплати на Е. И. Г. сумата в размер на 1 100 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Въззивницата Г. обжалва така постановеното решение в частта му, в която районният съд е отхвърлил като неоснователни иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД, както и иска за законната лихва върху сумата от 5 380 лева, като навежда съображения за неговата недопустимост, алтернативно неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.

Счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на районния съд за нищожност на уговорената неустойка поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.13 от процесния договор, не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че съдът неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД е приел, че договорената неустойка между страните, преценена към момента на сключване на договора, има за цел обезпечаване само на една единствена форма на изпълнение – качествено изпълнение, и подчертава, че същата е предвидена при неизпълнение във всичките му форми, без да е налице конкретизация на договора в тази насока, като самата клауза е достатъчно ясна и ненуждаеща се от тълкуване, каквото първоинстанционният съд бил направил в атакуваната част на решението. Допълва, че с исковата молба ищцата е посочила изрично, че е налице частично неизпълнение с подробно изброяване на видовете и количество дейности, неизпълнени от ответника по договора. Конкретизира, че съпоставена с размера на задължението, чието изпълнение обезпечава /10 760 лева/, неустойката в размер 5 380 лева не излиза извън обезщетителната функция, тъй като обезщетява едва половината от стойността на договора, като договорена по този начин същата е съразмерна и с оглед евентуалните вреди от неизпълнението на поетите от страните задължения. Аргументира се в насока неправилност и неоснователност на констатациите на решаващия състав, че неустойката в конкретния случай предпоставяла отнапред недопустимо обогатяване на възложителя за сметка на изпълнителя, като същевременно акцентира върху наличието на по-висок риск за ищцата по договора в сравнение с този за изпълнителя. Твърди, че районният съд е следвало да съобрази разпоредбата на чл.20 от ЗЗД /сочи съдебна практика на ВКС/ и да отчете авансово платената сума от ищцата, към момента на подписване на договора, както и всички други фактори, ведно с обстоятелството, че същата е изправна страна по договора, изпълнила същия в срок като заплатила в цялост предвидената в него сума от 10 000 лева, задържайки единствено предвиденото последно плащане от 760 лева, дължимо след окончателното изпълнение от страна на Ш. на всички СМР за обекта, респ. след изтичане на срока го поканила да изпълни неизпълнените СМР.

Твърди, че районният съд в противоречие с ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, е приел наличие на нищожност на неустоечната клауза поради прекомерносттта й, без да съобрази посоченото в същото решение, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, а същата се преценява към момента на неизпълнение чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди.

Счита, че с извода си за прекомерност на неустоечната клауза първоинстанционният съд недопустимо е въвел нови обстоятелства едва в съдебното решение, лишавайки ищцата от възможността за защита в тази насока, като решението в обжалваната му част е в ясно противоречие с ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Подчертава, че уговорената в чл.13 от договора неустойка е предвидена освен за обезщетяване на ищеца в случай на неизпълнение във всичките му форми, така и на ответника при неизпълнение на задължението на ищеца за заплащане на договорената цена, респ. налице са равни условия спрямо страните при наличие на пълна еквивалентност на 2 престациите. Допълва, че съгласно практиката на ВКС, не всяка нееквивалентност на престациите е нарушение на добрите нрави като основание за нищожност, а само значителната и явна такава, и в този смисъл твърди, че в процесния случай неустойката е в пълно съответствие с принципа за справедливост и добросъвестност, респ. не е налице противоречие с добрите нрави.

Счита, че районният съд немотивирано е приел извода за нищожност на неустоечната клауза, без да извърши дължимата преценка за нищожността, съобразно задължителните указания на ВКС и да съобрази примерно изброени от въззивницата критерии /естеството и размер на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението се обезпечава с други правни способи и т.н./, както и събраните по делото доказателства и направени доводи. В допълнение акцентира върху наличието на вече издадена заповед за изпълнение като гаранция за съответствие на договора и в частност клаузата за неустойка с добрите нрави.

Сочи допуснати от страна на районния съд процесуални нарушения – бланкетен доклад, несъответстващ на изискванията на чл.146 ал.1 от ГПК, липса на произнасяне по направени възражения с отговора на насрещната искова молба, допускане на неотносими към предмета на спора доказателствени искания.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна

Постъпила е насрещна въззивна жалба вх.№7582/26.09.2022г. от И. Е. Ш., чрез пълномощника му адв.И. А. със служебен адрес: гр.Д., ул. ***** № ***, насочена срещу първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от И. Е. Ш. срещу Е. И. Г. насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сума от 4 970 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването му.

Въззивникът Ш. твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон.

Счита, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на СТЕ заедно с поясненията и отговорите на вещото лице в с.з., доказват претенцията на ищеца по насрещния иск. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените насрещни искове в пълен размер. Претендират се разноските по делото.

С насрещната въззивна жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от насрещната страна Е. И. Г., чрез пълномощника й адв. Ю. П., в който се излага становище за неоснователност на депозираната жалба, а първоинстанционното решение се счита за правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Навеждат се подробни съображения за неоснователност и недоказаност на насрещните претенции на Ш..

Иска се отхвърляне на насрещната въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се разноските по делото.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба, насрещна въззивна жалба и отговор, намери, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

От приобщените доказателства в хода на първоинстанционното производство, 3 преценявани в контекста на оплакванията на жалбоподателите, както и от приетия във въззивното производство договор за изпълнение на строително монтажни /ремонтни/ работи от 30.06.2022г., чието приемане е обосновано с обстоятелството, че същият представлява новонастъпил – след приключване на устните състезания пред първата инстанция – факт, и по аргумент от чл.260 т.5 и т.6 от ГПК е допустимо, въззивният съд намира за установено следното от фактическа страна:

Не е било спорно, видно е и от представения договор, че на 13.08.2021г. между Е. И.

Г., от една страна, като възложител, и И. Е. Ш., от друга, като изпълнител, е бил сключен договор за изпълнение на строително монтажни (ремонтни) работа, с който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши строително-ремонтни дейности на обект едноетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** (стар номер по КВС 080059), обл.К., общ. Р., гр. Р., м./ул. " ********", включващи: 1.1.

Външни стени, включващи следните дейности: лепене на каменна вата; дюбелиране; полагане на мрежа; шпакловане; полагане на грунд; полагане на мазилка; монтиране на декоративни елементи. 1. 2. Таван, включващ следните дейности: полагане на каменна вата; коване на гипс картон; шпакловане; боядисване; 1. 3. Вътрешни стени, включваща следите дейност: монтиране на конструкция за полагане на гипс-картон; полагане на минерална вата; коване на гипс-картон; шпакловане/фугиране; полагане на грунд; боядисване; монтиране на декоративни елементи; 1.4. Под, включващ следните дейности: замазка с мрежа (теракол, дюбелиране); полагане на фибран. Съгласно чл.2 от договора, посочените строително – монтажни работи (СМР) следвало да се извършат до 08.11.2021г. Според чл.4 от сключения договор, цената за изпълнение е в размер на сумата от 10 760 лева, от които 7 000 лева - платени на изпълнителя при подписване на договора, който служи за разписка за получаване на същите, а последната сума от 1 000 лева е договорено да бъде заплатена на изпълнителя след окончателното завършване на обекта. В чл.13 от договора страните са предвидили, че при неизпълнение неизправната страна ще дължи неустойка на изправната в размер на половината от договорената цена.

Не е спорно, установява се и от доказателствата по делото, че изпълнение на сключения договор е осъществявано и от двете страни. От страна на възложителя Г., видно от представените от същата разписки, удостоверяващи получени от И. Ш. суми, което същият е удостоверил с подписа си, са заплатени в изпълнение на сключения писмен договор (според изричното посочване в самите разписки) следните суми: на 08.10.2021г. – 1 000 лева; на 15.10.2021г. – 1 000 лева и на 23.10.2021г. – 1 000 лева. Така, платените от възложителя по договора суми, ведно с авансово заплатените, възлизат общо на 10 000 лева, с последно плащане – 23.10.2021г., при краен срок за изпълнение на СМР – 08.11.2021г.