Решение № 12720 от 14.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12720 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ВАСКА Т. И. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело № 20211110157528 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 65912/07.10.2021 г., подадена от М. Д. И., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Г. Н. М. /син/, ЕГН **********, за извършени от него актове на домашно насилие на 06.09.2021 г., изразяващи се в психически и емоционален тормоз.

В молбата се твърди, че на 06.09.2021 г., около 02:00ч. ответникът посетил обитаваното от молителката жилище, находящо се в гр. София, район Възраждане, Зона Б – 19, ул.

„Димитър Петков“, бл. 15-Б, ап. 18, като е последвало от него непрестанно звънене на вратата на жилището с цел упражняване на психически и емоционален тормоз.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата, като твърди, че на процесната дата се е намирал на друго място.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е отделено като безспорно, че молителката М. Д. И., ЕГН ********** е майка на ответника Г. Н. М., ЕГН **********. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на насилие от 06.09.2021 г.

По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетели Р. Й.

Златинова и Полина Д. М.а.

Представени и приети са писмени доказателства – два броя искови молби.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на 1 домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молителката твърди, че на 06.09.2021 г.ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 07.10.2021 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото не се спори, че ответникът е син на молителката, поради което ответникът притежава материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл.

3, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена комуникация в резултат на имуществени спорове относно собствеността върху недвижими имоти, придобити в съсобственост, след смъртта на Никола М. Иванов на 18.05.2019г. – съпруг на молителя и баща на ответника. Това се установява от пространното изложение на молителя в молбата, както и от приложените към молбата и приети от съда писмени доказателства /2 бр. искови молби/.

Показанията на св. Р. Й. З., без родство със страните, се установява, че на 06.09.2021г. молителката и се е обадила по телефона като й казала, че ответникът е идвал в 02:00 ч. през нощта и е звънял на звънеца на входната врата на апартамента.

Установява се още, че молителката е установила това обстоятелство през шпионката на вратата. Свидетелката Златинова посочва, че молителката не му е отворила вратата, както и, че същата била разтревожена от случилото се. Свидетелката посочва, че към датата на твърдяното домашно насилие входната врата на блока се контролирала с чип, което налагало всеки път когато ходи на гости в молителката, последната да слиза за да й отвори вратата.

От показанията на свидетеля Полина Д. М.а, които са относими към делото и макар и косвени следва да бъдат кредитирани изцяло, като съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че на инкриминираната дата е била заедно с ответника в дома им. Установява се още, че между страните има висящ имуществен спор пред гражданския съд. Свидетелката е категорична, че от 2019г. нито тя, нито ответникът, са посещавали дома на молителката, както и, че ответникът никога не е имал ключ за апартамента на майка си, нито чип за входната врата на блока.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като логични, последователни, вътрешноптотиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , която обаче не следва да се ползва с формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Посочената разпоредба разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена стойност. В настоящето производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответникът да е извършил твърдения акт на домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителят следва да проведе пълно и главно доказване. В настоящето производство, въпреки дадените указания, 2 молителят не проведе доказването на твърдението си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата й.

За пълнота следва да се посочи, че само по себе си позвъняване на вратата, макар и в късните часове на денонощето, априори не представлява домашно насилие. Същото може да е било случайно, да се търси помощ или да е предупреждение от социално - битов характер.

Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.

Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, но не е при повърхностни предположения, изведени от твърденията на едната страна по спора или въз основа на косвени доказателства. Процесът обаче, категорично не следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти, какъвто безспорно се доказа, че е налице по делото.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските.

Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника разноски, в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Молителката И. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.

3 ЗЗДН.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 65912/07.10.2021 г., депозирана от М. Д.

И., ЕГН **********, срещу Г. Н. М., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 06.09.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН от М. Д. И., ЕГН **********, да заплати на Г.

Н. М., ЕГН ********** сумата от 400 лв., разноски по делото за адвокатско възнаграждение, ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН от М. Д. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3