Решение № 75 от 12.02.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Несебър, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина В. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100979 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от ***, с пълномощник гл.юрк. *** против ***, гражданка на ***, родена на ***г., ***, гражданин на ***, роден на ***г. и ***, гражданка на ***, родена на ***г., всички с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ ***, находящ се в ***, със заведена партида в базата данни с аб. № ***. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственици на водоснабдявания обект от момента на придобиването му.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикувани на интернет - страницата на водния 1 оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл.25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Акцентира се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, като съобразно чл.44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че била издадена фактура № *** от 25.08.2022г. на стойност 3410.14 лева, върху която ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадената фактура от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 1250.72 лева, считано от 25.09.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 05.08.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ***, *** и *** да заплатят на „*** разделно сумата в размер на 3410.14 лева, дължима по издадена фактура от 25.08.2022, с отчетен период по фактура от 24.08.2019г. до 02.08.2022г., в следните квоти: сумата от 3069.12 лева, представляваща 90 % от дълга и съответстваща на притежаваните от *** идеални части от имота, сумата от 170.50 лева, представляваща 5 % от дълга и съответстваща на притежаваните от *** идеални части от имота и сумата от 170.50 лева, представляваща 5 % от дълга и съответстваща на притежаваните от *** идеални 2 части от имота. Наред с горното се моли съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца разделно сумата в размер на 1250.72 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 25.09.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 05.08.2025г. в следните квоти: сумата от 1125.64 лева, представляваща 90 % от дълга и съответстваща на притежаваните от *** идеални части от имота, сумата от 62.53 лева, представляваща 5 % от дълга и съответстваща на притежаваните от *** идеални части от имота и сумата от 62.53 лева, представляваща 5 % от дълга и съответстваща на притежаваните от *** идеални части от имота, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба д о окончателното изплащане на задължението. Претендират присъждане на латите по делото разноски. Представят писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител, с който исковата молба се оспорва, като недоказана.

Оспорват се твърденията, че ответниците са ползвали ВиК услуги за процесните периоди, както и представената фактура. С тези доводи се моли от съда да отхвърли предявените искове.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират писмено становище, с което заявяват, че поддържат исковата молба.

Излагат допълнителни доводи в подкрепа на същата и възражения по подадения писмен отговор от особения представител на ответниците. Излагат становище по същество, с което молят да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Назначеният на ответниците особен представител в съдебно заседание поддържа подадения отговор на исковата молба и изразеното в него становище.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си, а именно: че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ - Апартамент, находят се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: ***, с идентификатор ***, със зведена партида в базата данни с аб.№ ***. На следващо място, ищецът следва да докаже, че през процесният период ответниците са имали качеството „потребители“ по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 1162 от 3

01.11.2025г., постановено по настоящото дело.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр...

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответниците са собственици на водоснабдения имот, находящ се в ***, с идентификатор ***, е представен и приет като доказателство по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** по описа на Нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие – Районен съд – Несебър /л.15-17 вкл./. Видно от същия, ответниците са закупили процесния имот на 14.04.2010г. Като собственици същите притежават качеството „потребители“ на ВиК услуги. С оглед на това, съдът приема съществуването на облигационна връзка между страните.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че през процесният период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство /л.11/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № *** с титуляр: ***. Очевидно за процесният апартамент е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.

32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на 4 потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.

Както се установява от представената по делото справка-извлечение, отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ***, който лично е видял водомера при посещението на имота /л.10/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.

Съдът намира за неоснователно възражението на назначения на ответниците особен представител относно неползването на ВиК услуги в процесния обект.

Ответниците по спора не са ангажирали доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД в претендирания размер общо в размер на 3410.14 лева, платим съобразно притежаваните от ответниците идеални части от процесния имот, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението.