Решение № 533 от 24.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500289 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260373/27.02.2023 г., по гр. д. № 8513/2018 г. по описа на СГС, ГО, І – 1 с-в, е отхвърлен предявеният от А. Б. М. против М. С. Ж., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 3 ГПК - за осъждане и да заплати на ищцата сумата от 220 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от проведена публична продан на 1/2 ид. ч. от апартамент № 21, находящ се в жилищна сграда в *** и ищцата е осъдена за разноски.

В жалбата са изложени подробни доводи за порочност на първоинстанционното решение, като жалбоподателката М. твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно. Излага доводи, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, установяващи основателността на предявената претенция.

Ищцата поддържа, че в случая е налице неоснователно обогатяване на ответницата с претендираната сума. Неправилно съдът не е възприел твърденията на ищцата за обоснованост и основателност на иска, изложени в писмените й бележки, респ. съдът е изключил нововъзникналите факти, обстоятелства и доказателства не само за виновност, но и за безспорна противоправност. Излага подробни доводи, че 15 години се налага да се „бори" срещу бруталната лъжа за наличие на задължения от нейна страна по запис на заповед и срещу осъдително решение, постановено по една нередовна искова молба от 24.09.20007 г. В жалбата поддържа множество съображения относно спора възникнал между страните по повод посочената искова молба. Счита, че първоистанционният съд е пропуснал да обсъди, че записа на заповед от 27.02.2007 г. за сума от 130 100 евро, по който тя е длъжник, е нередовен от външна страна тъй 1 като липса на падеж, поради което издадения изпълнителен лист е обезсилен и производството по делото е прекратено. Счита, че е безспорно обстоятелството, че липсва дълг, поради което е допусната злоупотреба на наследодателката на ответницата с право. Счита, че липсата на извод за непредяваване на ценната книга за плащане от страна на първоистанциониния съд представлява съществено процесуално нарушение, довело до неправилен извод за изискуемост на вземането по записа на заповед, а при липсва на предявяване вземането по ценната книга не се дължи. Освен това твърди, че СГС е приложил неправилно относимия материален закон. Счита, че съдът е следвало да се произнесе и по искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55 ЗЗД, по които делото не е прекратено. Поддържа, че е налице привидно проведен исков процес срещу личността й, по който липсва валидно възникнало, процесуално право за съдене по невалиден запис на заповед, който се укрива 15 години. Излага и подробни доводи, че липсва валидно възникнала сила на присъдено нещо по приключилите дела между страните по повод записа на заповед. По тези и допълнителни съображения, жалбоподателката моли да се обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и нищожно, а при условията на евентуалност - да се отмени изцяло, като се уважи предявения иск по същество, респективно делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да установи фактическата обстановка по делото. Възразява изцяло срещу присъждането на разноски на насрещната страна.

Ответната страна М. С. Ж., чрез представителя си оспорва изцяло жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Счита, че обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Въззивната жалба е неоснователна и изцяло бланкетна - тя не съдържа ясно изложение в какво се състои порочността на атакувания съдебен акт. Съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран в това производство - по чл.

45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 220 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от публична продан на 1/2 ид. ч. от апартамент № 21, находящ се в ***, насочен срещу М. С. Ж., правоприемник на починалия в хода на процеса ответник И. Г. Ж.. Счита, че доводи, изложени във въззивната жалба, са изцяло неотносими към предмета на правния спор. Поддържа, че в атакуваното решение, в съответствие с нормата на чл. 298 ГПК, съставът на СГС е изложил мотиви защо не е възможно да преразглежда направените отново искания и твърдения на М.. Съдът основателно е приел, че по тези твърдения и възражения на ищцата вече е формирана сила на присъдено нещо, с влязъл в сила съдебен акт.

Съдебният състав е обсъдил много подробно фактологията на спора между страните и актовете по инстанционен контрол, включително извънредния способ за контрол от страна на ВКС по реда на отмяната на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК.

Правилно съдът е приел, че вземането на наследодателката на ответницата за сумата от 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007 г., е установено с влязло в сила съдебно решение, с формирана по чл. 298 от ГПК сила на присъдено нещо, поради което то съществува и подлежи на изпълнение. Сочи, че фактът, че има обезсилване на издаден изпълнителен лист, в производство по стария ГПК, в което процесният запис на заповед е ползван като извънсъдебно изпълнително основание, не води до порок на развилия се впоследствие общ исков процес. Причината за този процес е била именно обезсилването на изпълнителния лист, издаден в производство по гр. д. № 9393/2007 г. на СГС по чл. 237 ГПК (отм). Относно възраженията на ищцата за „нищожност“ на решенията, които служат на съда, като основание за отхвърляне на исковете поддържа, че по тези доводи се е развило и производство между страните с правно основание чл.

2

270, ал. 2 ГПК за нищожност на решение, което е разгледано в гр. д. №28995/2017 г., на СГС, 48 с-в, по което е постановено решение № 516828/25.10.2018 г., с което исковете за нищожност са отхвърлени. Актът на съда по този въпрос е влязъл в законна сила на 13.07.2021 г., след проведен и приключил инстанционен контрол.

Счита също, че след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, СГС правилно е приел, че в процеса не се установяват предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата за обезщетение за вреди – не е налице противоправно деяние, осъществено от страна на първоначалния ответник И. Ж., спрямо ищцата А. М.. Извършените от Ж. действия са свързани с реализиране на признати със съдебен акт права, в рамките на иницииран изпълнителен процес, при съблюдаване нормата на закона. Освен това е обоснован извода, че в процеса не се доказва да са настъпили вреди за ищцата, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, след преценка доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

В случая въззивният състав приема, че решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка.

От фактическа страна не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по молба на И. Г. Ж. е образувано гр. д. № 9393/2007г. по описа на СГС, 54 с-в, по реда на чл. 237 ГПК (отм.). По това дело, с определение от 09.05.2007 г. А.

М. е осъдена да заплати 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007 г. и е издаден изпълнителен лист.

Определението е отменено и изпълнителният лист обезсилен от СГС с определение от 14.08.2007 г. по ч. гр. д. № 3134/2007 г. с мотиви, че записът на заповед не е бил предявен за плащане, поради което не може да служи като извънсъдебно изпълнително основание.

На 24.09.2007 г. И. Ж. е подала искова молба срещу А. М., в която е предявила осъдителен иск за паричната сума, произтичаща от същия запис на заповед и за лихви за забава, по която е образувано гр. д. № 3641/2007г. по описа на СГС, І-1 с - в.

Първоначално искът е заявен като частичен за 50 100 евро, като впоследствие, по искане на ищцата Ж., е допуснато увеличение до пълния размер 130 100 евро.

С определение № 879/04.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1986/2008 г. на САС е допуснато обезпечение на иска чрез налагане възбрана върху няколко имота на М., в тази част върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 21 в ***.

С решение № 891/05.03.200 9г. по гр. д. № 3641/2007 г. по описа на СГС, І-1 с в, исковете на И. Ж. са уважени изцяло. В решението съдът е приел, че каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден менителничният ефект - запис на заповед, е договор за заем. Това решение е обезсилено с решение от 10.10.2009 г. по гр. д. № 1804/2009 г. на САС по съображения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и делото върнато за разглеждане от друг състав на СГС с указания.

След отмяната е образувано е гр. д. № 12957/2009 г. на СГС, І-13 с-в, по което с решение № 746/24.02.2020 г. исковете са уважени, като ищцата в настоящото 3 производство осъдена да заплати на Ж. 130 100 евро по записа на заповед и мораторна лихва от 8 291. 64 евро за периода 12.04.2007 г. - 24.09.2007 г.

Решението по това дело е оставено в сила с решение № 525/19.03.2013 г. по гр. д. № 4012/2011 г. на САС.

С определение № 484/25.07.2014 г. по т. д. № 3186/2013г. на ВКС, II т. о. решението на САС не е допуснато до касационно обжалване по отношение основната дължима сума по записа на заповед в размер на 130 100 евро, в която част решението е влязло в сила още на 25.07.2014 г.

С посочената определение на ВКС е допуснато касационно обжалване само по отношение лихвите за забава. С Решение № 24/12.05.2016г. по т. д. № 3135/2013г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, решението на САС в останалата част, т. е. и по отношение лихвата за забава, е оставено в сила. Следователно решението, с което окончателно е разрешен спора за дължимост на сумите по записа на заповед от 27.02.2007 г. изцяло е влязло в сила на 12.05.2016 г.

С решение № 250/11.02.2019 г., по т. д. № 2043/2018 г. на ВКС, I т. о., е оставена без уважение молбата на А. М. по чл. 303 ГПК - за отмяна на влязлото в сила решение на САС от 19.03.2013 г. по гр. д. № 4012/2011 г., с което е потвърдено решението по гр. д. № 12957/2009 г. на СГС, І -13 с-в.

С определение от 24.07.2018 г., по гр. д. № 12957/2009 г. на СГС, по молба на А.

М . е отменено по реда на чл. 402 ГПК допуснато обезпечение с определения от 17.10.2007 г. по гр. д. № 3641/2007г. на СГС, І - 1 с - в, и от 04.11.2018 г. по гр. д. № 1986/2008 г. на САС, за налагане възбрани върху идеални части от недвижими имоти.

Това определение обаче е отменено, с определение № 2649/02.08.2019 г. от САС и вместо това молбата по чл. 402 ГПК е оставена без уважение.

По делото се установява същ, че в полза на И. Ж. (наследодателката на ответницата) е издаден изпълнителен лист на 22.12.2014 г. за сумата от 130 100 евро по записа на заповед, ведно със законната лихва от 24.09.2007 г. до изплащането.

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2015 8490400711 на ЧСИ А. П., с район на действие СГС. Изпълнението е насочено върху няколко имота на ищцата, в това число върху 1/2 ид. ч. от процесния апартамент № 21 в ***, 1/2 ид. ч. от гараж № 5 *** и 1/2 ид. ч. от Гараж № 7 в ***.

След проведена публична продан с постановление от 01.12.2017 г. на ЧСИ посочената 1/2 ид. ч. от апартамента е възложена на *** срещу цена от 115 300 лв.

В качеството си на длъжник А. М. е подавала жалби по чл. 435, ал. 2 ГПК против действията на съдебния изпълнител свързани с публичната продан и възлагането на имота, в които, наред с други наведени твърдения за незаконосъобразност, е поддържала несеквестируемост на апартамент № 21 по чл. 444, т. 7 ГПК.