Решение № 114 от 23.11.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Враца, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20211400500402 по описа за 2021 година

Въззивното дело е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от П. Ц.

П. от гр.Враца против решение №260343/02.06.2021г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №472/2021г., с което предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК е бил отхвърлен като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и при необоснованост. Поддържа се, че в нарушение на материалния закон районният съд е приел, че влязлата в сила заповед по чл.410 от ГПК е основание за прекъсване на давността. Позовавайки се и на мотивите по т.14 от ТР

№2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят развива доводи, че ако искът по чл.422, ал.1 от ГПК не е бил предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, давността не се счита прекъсната с подаване на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение, а за начало на давностния срок се счета датата, на която вземането е станало изискуемо. Развиват се също доводи, че в разглеждания случай погасителната давност е започнала да тече от датата на падежа на настъпилите анюитетни вноски, съответно от датата на предсрочната изискуемост на кредитите и тъй като не е била прекъсвана с подаването на заявленията и с издаването на заповедите по чл.410 от ГПк, то към 29.12.2020г.тя вече е била изтекла.

1

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Развиват се доводи, че е налице съдебна практика, според която влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което тя е основание за прекъсване на погасителната давност. Сочи си също, че вземанията по издадените заповеди за изпълнение са станали изискуеми с настъпването на крайния падеж на договорите, от които произтичат-съответно 19.03.2015г., 07.02.2017г. и 20.03.2016г., като кредиторът не се е възползвал от възможността да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от П. Ц. П. от гр.Враца против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителни листове, както следва: 1)по изп.лист от 01.10.20219г., изд.по ч.гр.дело №2876/2019г.на РС-Враца; 2)по изп.лист от 30.08.201г., изд.по ч.гр.дело №2877/2019.на РС-Враца; 3) по изп.лист от 30.08.2019г., изд.по ч.гр.дело №2878/0291г.на РС-Враца, за събиране на вземанията по които е образувано изпълнително дело №2020***0401297 на ЧСИ И. Ц..

В исковата молба се твърди, че по силата на издадените 3 бр.изпълнителни листа, ищецът бил осъден да заплати на ответника суми за главници, лихви и разноски, подробно описани молбата, произтичащи от договор за кредитна карта от 19.03.2013г. и договор за цесия от 04.12.2017г.; от договор за банков потребителски кредит от 07.08.2013г. и от договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 20.03.2013г. За събиране на вземанията по трите изпълнителни листа било образувано изп.дело №2020***0401297 на ЧСИ И. Ц.. Както в исковата молба, така и в молба за уточнени ена иска от 19.04.2021г. ищецът поддържа, че от датата на изискуемост на всяко от вземанията до датата на образуване на изпълнителното дело, са изтекли 2 повече от 5 години и вземанията са погасени по давност, като през този период против него не са предприемани действия по принудително изпълнение и погасителната давност не е прекъсвана.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е бил връчен на ответника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София, но от същия не е постъпил отговор. В проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 26.05.2021г. процесуалният представител на ответника е поддържал, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №2876/2019г. действително са погасени по давност, докато давността за вземанията, за които са издадени изпълнителни листове по ч.гр.дело №2878/2019г. и ч.гр.дело №2877/2019г., не е изтекла.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са приложени ч.гр.дело №2876/2019г., ч.гр.дело №2878/2019г. и ч.гр.дело №2877/2019г., въз основа на които с обжалваното решение искът е бил отхвърлен. Изложени са доводи, че издадените заповеди за изпълнение, въз основа на които са издадени и изпълнителните листове, са прекъснали погасителната давност.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело №2876/2019г.по описа на РС-Враца, въз основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София заявление, е издадена заповед №1792 от 19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника П. Ц. П. за следните суми: 580,09 лв. главница по договор за кредитна карта от 19.03.2013г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2017 г.; 314,26 лв. договорна лихва за периода от 19.03.2013 г. до 19.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.07.2019г., до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 25 лв. държавна такса. Договорът за кредитна карта не е приложен към делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на договора е до 19.03.2015г. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение заявителят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София не се позовава на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредитна карта.

С разпореждане №7379 от 01.10.2019г. по ч.гр.д.№ 2876/2019г. по описа на ВРС съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, че в указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 01.10.2019г.

Видно от приложеното ч.гр.дело №2877/2019г.по описа на РС-Враца, въз основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София заявление, е издадена заповед №1780/ 18.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК 3 против длъжника П. Ц. П. за следните суми: 1318,86 лв. - главница, дължима по договор за банков потребителски кредит на физически лица от 07.08.2013г.; 606,17 лв. договорна лихва за периода от 30.12.2015г. до 07.02.2017г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 38,50 лева - държавна такса. Договорът за кредит не е приложен към делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на договора е до 07.02.2017г. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение заявителят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София не се позовава на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.

С разпореждане №6528/30.08.2019г. по ч.гр.д.№ 2877/2019г. по описа на ВРС съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, че в указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 30.08.2019г.

Видно от приложеното ч.гр.дело №2878/2019г.по описа на РС-Враца, въз основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София заявление, е издадена заповед №1781/18.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника П. Ц. П. за следните суми: 1488,05 лв. главница дължима по договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 20.03.2013г.; 647,78 лв. договорна лихва за периода от 01.07.2015 г. до 20.03.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото от 42,72 лв. - държавна такса. Договорът за кредит не е приложен към делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на договора е до 20.03.2016г. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение заявителят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София не се позовава на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.

С разпореждане № 6529 от 30.08.2019г. по ч.гр.д. № 2878/2019 г. по описа на ВРС съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, че в указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 30.08.2019г.

Както това се установява от приетите по делото удостоверение от 25.05.2021г. и съобщение за образувано изпълнително дело от 29.12.2020г., и двете издадени от ЧСИ И. Ц., peг. № ***, по молба на "ЕОС Матрикс" ЕООД с приложени към нея трите изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д №2876/2019г., ч.гр.д № 2877/2019г. и ч.гр.д №2878/2019г. на Врачански районен съд, против длъжника П. Ц. П. е образувано изпълнително дело №2020***0401297 по описа на ЧСИ Ц..

По делото не са представени доказателства дали по образуваното изпълнително дело са предприемани действия по принудително изпълнение.

4

При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Съдът е сезиран с предявен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземанията на ответника, поради погасяването им по давност. Въззивният съд споделя напълно изразеното от районния съд разбиране, че за основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

В тежест на ищеца по иска по чл.439 от ГПК е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване, да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

В разглеждания случай вземанията, за които са издадени заповедите за изпълнение и изпълнителните листове, са станали изискуеми както следва:

1)по договор за кредитна карта от 19.03.2013г., за които са издадени заповед №1792 от 19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 01.10.2019г.по ч.гр.дело №2876/2019г. - на 19.03.2015г., на която дата е крайния срок по договора;