Решение № 260111 от 09.06.2021, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 711/2020
- Вид
- Решение № 260111
- Подписан
- 09.06.2021
- В сила
- 17.01.2022
- Състав
- ГЕРГАНА ТОЧЕВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.164 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.27 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260111 09.06.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова гражданско дело № 711 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от ищеца А.Н.К., ЕГН ********** ***, против ответниците Д.Д.Щ., ЕГН ********** и А.Д.Щ., ЕГН **********.
С предявения иск в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.27, вр. чл.29 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с който ищецът моли съда да унищожи поради наличие на измама сключената сделка между ищцата и първия ответник обективирана в нот.акт №32, т.1 per.№287, д.30/1.2.19г. Моли съдът да се произнесе и по евентуално обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от ЗЗД, да се прогласи нищожността на сключеният договор за продажба на процесния имот между двамата ответници, обективирана в нот.акт №72 т.1 рег.№563 нот.д,№68 от 27.02.2019 г. сключена при накърняване на добрите нрави или без съгласието на ищцата като собственик или да се признае същата сделка като относително недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши от правото й на защита, сключена между майка и син, като по силата на закона знанието за увреждане се предполагало.
Ищцата твърди, че на 01.02.2019 г. прехвърлила апартамента на първия ответник, а именно: Апартамент №4, находящ се в Димитровград, ул.Б. №*** вх.
***” на етаж втори, ап.4, с идентификатор *** /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и шест, точка, двадесет, точка, девет, точка, осем/, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, със застроена площ от 70.86 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор *** в сграда №9, ведно с избено помещение №4 с площ от 18.62 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи:самостоятелни обекти, на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта *** над обекта няма, построен върху държавна земя.Сделката е обективирана в нот.акт №32, т. 1 рег.№287, д.30/01.02.2019 г. Оказало се прехвърлянето е направено при измамни условия.Дълги години живяла в този блок в ап.1, който бил собственост на майка и П.Р.А, който последната е купила през 1992 г., познавала и ответниците майка и син.Дълги години се разбирали много добре.После ищцата и майка и работили в чужбина, като майка и закупила през 2005 г.нейния апартамент-предмет на настоящия иск, а през 2007 г.още един апартамент в същия блок , апартамент №3 на втория етаж до моя.Майка и се върнала окончателно в България 2018 г.Двете били решили тези два апартамента да ги продадат и купят един по голям в града.Тогава ответникът Д. заявил, че той ще ги купи да не идват чужди хора в блокчето.Пазарили се по 12 000 лева всеки.Майка й прехвърлила апартамент №3 който е съседен на нейния на 20.12,2018 г., като той е заявил, че ще плати за двата апартамента, нейния и на ищцата наведнъж.Тя трябвало да се върне и прехвърли нейния.Направила го на 01.02.2019 г., първият ответник заявил изненадващо, че в момента нямал пари, но М.В.му дължала пари и затова ще прехвърли нейният апартамент, който се намирал в Димитровград на ул.******* апартамента вляво, на нея, вместо плащане, още повече, че и на двете с майка й това им била целта и се съгласили. Майка и заедно с първия ответник са ползвали услугите на адв.К., който изготвил предварителния договор, но той останал в Д.,, той да го пази.Възникнал обаче проблем, М. имала задължения и към банката, трябвало да платят оше 10 000 лева/ разликата в цената, която трябвало да платят по сделката/ предварително, за да се освободи апартамента от тежести.Майка и взела пари назаем, искала да приключи тази сделка, зашото се притеснявала, дори тогава не ми каза как стоят нешата.В един момент поради съмнения се е замислила дали да ги плати, зашото усложненията непрекъснато се натрупвали.Започнали са заплахите от негова страна към нея.Всъщност тогава разбрали , че тази сделка нямало да стане, той през цялото време ги е дължал в заблуждение, защото е знаел каква цел са имали и представи нещата така да ни убеди, че те ще получат апартамент в града, той вече бе получил апартаментите в блокчето, като последния апартамент , там където живеели с майка и-ап.№1, той я е принудил вече със заплаха да го прехвърли на майка му втората ответница.Оказало се, че на 27.02.2019 г.първия ответник е прехвърлил процесния апартамент, предмет на настоящия иск на майка си втората ответница.На същия ден е прехвърлил на майка си и другия апартамент собственост на майката на ищцата, ап.З съседен на нейния.Всъщност тогава разбрали какви са били намеренията му да ги измами, отказвал да даде предварителния договор сключен с М.В.за апартамент на ул.Простор 19-Б-ет.2 ап.вляво.В края на февруари станали ясни неговите намерения, поддържал ги е в заблуждение повече от два месеца, прехвърлили му техните апартаменти без пари поради предстоящата сделка на апартамента в града, платени били още 10 000 хиляди лева за разликата в цената.
Ето защо на основание чл.27 и чл.29 от ЗЗД за ищцата се поражда правен интерес от водене на настояшия иск за унишожаване на договора сключен при измама от страна на първия ответник.
При условията на евентуалност моли да се разгледат и исковете по чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от ЗЗД, които предявява срешу двамата ответници страни по втората сделка на процесния имот, а именно сделката обективирана с нот.акт №72 т. I рег.№563 д.68 от 27.02.2019г, със същия предмет, в която процесния имот е прехвърлен от първия на втория ответник А.Щ., с цел да затрудни защитата на правата и.
Предвид изложеното моли съда, да постанови решение, с което да приеме, че сделката сключена между ищцата и първия ответник обективирана в нот.акт №32, т.1 рег.№287, д.30/01.02.2019 г.е недействителна като унищожаема, сключена при условията на измама и се произнесе по евентуалните искове.
Ако са налице основания за прогласяване унищожаемост на процесната сделка с правно основание чл.27 вр.чл.29 ЗЗД -главният иск, моли съда да се произнесе по евентуалните обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от ЗЗД, като прогласи нищожността на сключеният договор за продажба между двамата ответници, а именно сделката обективирана в нот.акт №72 т.1 per.№563 нот,д.№68 ат 27.02.2019 г. сключена при накърняване на добрите нрави или без съгласието и като собственик или признае същата като относително недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши от правото и на защита, сключена между майка и син, като по силата на закона знанието за увреждане се предполагало.
Ответниците депозират отговори, като изложените твърдения били несъстоятелни, не отговаряли на обективната истина и били плод на измислен сценарий с основна цел, да отмъсти на бившия интимен приятел на майка й, а именно, първия ответник Д.Щ., който не желаел повече да поддържа контакт с нея и се върнал при жената, с която живее на семейни начала.
Нямало спор, че страните по делото са съседи, уважават се, имат си доверие. При завръщането си от Гърция, А.Щ., закупила на синът си Д.Щ. апартамента на ищцата, а преди няколко месеца и съседния апартамент, собственост на нейната майка – П.А. Намеренията й били да устрои битово сина си, който имал семейство и малко дете, още повече апартаментите били в съседния блок. При изповядано на сделката е платена договорената цена на продавача - факт, който изрично е вписан в нотариален акт № 174 том 1 дело № 133/ 01,02,2019 г. на СВ Димитровград. Нито преди, нито по време на сделката, не били договаряни някакви условия. Налице била една класическа правна сделка - покупко-продажба на недвижим имот, при която продавача прехвърля собствеността на имота, а купувача заплаща договорената цена.
След като втората ответница разбрала за интимните отношения между синът й Д. и майката на ищцата, както и за постоянните им посещения по игрални зали и казина, се притеснила, че нещата може да влошат и всичките й спестявания в имотите, да бъдат пропилени по хазартни игри. Това е основния мотив, един месец след като е закупила за сина си процесния апартамент, да иска той да й го продаде.
Оспорват твърдението, че ищцата продавач по сделката, е била въведена в заблуждение - измама, водеща до порок на волята и искането за постановяване на решение за обявяване на сделката за недействителна като унищожаема, на основание чл. 27 и чл.29 от ЗЗД.
Оспорват искането за постановяване на решение с което да се прогласи нищожност на нот.
Акт № 154 том 2 дело № 258/ 27,02,2019 г. на СВ Димитровград, на основание чл.
26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, както и алтернативното искане за обявяване на тази сделка, като относително недействителна по отношение на ищцата - сключена с цел да я увреди и лиши от правото на защита, на основание чл. 135 от ЗЗД.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт №32 т.1 peг.287 н.д.№30 от 2019г. се установява, че на 1.2.2019г. ищцата е прехвърлила с договор за покупко-продажба на първия ответник Д.Щ. Апартамент №4, находящ се в Димитровград, ул.Б. №*** вх. ***” на етаж втори, ап.4, с идентификатор *** /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и шест, точка, двадесет, точка, девет, точка, осем/, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, със застроена площ от 70.86 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор *** в сграда №9, ведно с избено помещение №4 с площ от 18.62 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи:самостоятелни обекти, на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта *** над обекта няма, построен върху държавна земя, за сумата от 5000 лева, която сума е платена напълно и в брой от купувача на продавача преди подписване на договора и която сума била действително уговорената между страните цена на имота, както е описано в нотариалния акт.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетели.
От показанията на св.А.се установи, че първата сделка била през 2018 г. декември месец. Това била сделката с апартамента нейна собственост, по която нямало плащане. Втората сделка на дъщеря и била през 2019 г. към февруари месец. Били се разбрали, след извършване на втората сделка, той да й плати сумата от 25000лева. За процесната сделка били тримата-свидетелката и страните по делото, с нейната кола. Казал, че парите са оставени при някого, излезли от нотариуса, първия ответник изчезнал и повече не се явил. Той знаел нейните цели за апартамент. Тя искала да купия по-голямо жилище за дъщеря си. Ответникът предложил една жена на име Марияна, за която твърдял, че му дължи 23 000 лева и не можела да му върне парите, си продава апартамента и можело да вземат този апартамент.Св. се съгласила. Отишли, видяли апартамента, направили предварителен договор.
Апартаманта се намирал в кв. „Простор“ № 19-Б, ет. 2 - ляв, със спалня, хол кухня, детска, тоалетна и баня. Нямал подобрения нови, просто блока бил саниран. Предварителния договор останал у Д., че той трябвало да го държи.
Трябвало свидетелката да добави още 10 000 лева, защото апартамента струвал повече от 23 000 лева. Тя потърсила помощ и предала парите на Д..
Свидетелят Хасан твърди, че му станало известно, че П.е продала свой имот. Тя каза, че ще купи един по-голям апартамент в центъра. Казала му, че не й стигат парите, ако може да й намери. Тогава се обадил на негов приятел Евгени С. Карабаджаков и той му дал 10 000 лева, а свидетелят ги предоставил на ищцата. Доколкото разбрала не са купили апартамента, останали излъгани. Останали са излъгани от собственика на апартамента, не са могли да купят друг в центъра апартамент. В тази насока са и показанията на св. Шукрие Хасан, която установи пред съда, че сестра и е продала собствено жилище през месец Декември 2018 г. Целта й била да продаде апартамента и да си купи по-голям тук в Димитровград, а да не е там в квартала. Тогава тя потърсила помощ от нея, като й споделила, че има уговорката да купи по-голям апартамент и има нужда да си доплати още 10 000 лева.