Решение № 68 от 18.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Перник, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20241720201131 по описа за 2024 година за да се произнесе, след ползвания отпуск за временна неработоспособност, счита от 05.11.2024г. до 17.02.2025г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1158-001694 от 02.07.2024г. (НП), издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Перник, с което на Б. К. Б., ЕГН ********** на основание чл.175, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) кумулативно са наложени административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец за нарушаване на чл.140, ал.1 от същия закон.

Жалбоподателят Б. К. Б., чрез пълномощника си адв. И. М. от ПАК, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че предната регистрационна табела на управлявания автомобил се е намирала в купето на моторното превозно средство, тъй като е паднала в резултат на пропадане в дупка на пътното платно на колата по време на движение, поради което се счита, че не е осъществен състава на вмененото нарушение.

Алтернативно се излагат съображения за нарушение на материалния закон, тъй като се счита, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В хода на съдебното производство жалбоподателят Б. К. Б. не участва лично. Представлява се от пълномощника си адв. И. М., която ангажира събирането на гласни доказателства – разпит на свидетел. Не оспорва 1 констатациите в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като поддържа изложените в жалбата съображения.

Претендира за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник - редовно призован, не изпраща представител. В придрwжителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда, е застъпено становище за потвърждаване на оспореното НП.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 11.06.2024г. свидетелите М. Р. З. и К. Г. М. - и двамата на длъжност „мл.автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник изпълнявали служебните си задължения в района на кв. „Изток“ в гр. Перник. Около 11:35 часа възприели движещия се по ул. „Калинин“ лек автомобил „Ситроен Ц 4“, на който отпред нямало поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място. При извършената проверка установили, че същата се намира в купето на колата, която се управлява от Б. К. Б.. На място бил съставен на жалбоподателя АУАН серия GA № 1304196, с който неговата отговорност била ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателят вписал, че няма възражения по отразената констатация.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Б. К. Б. депозирал допълнителни писмени възражения, в които посочил, че поради пропадане на колата в дупка на пътното платно предната регистрационна табела е била паднала. Обяснил, че той я е поставил в купето на автомобила, след което потеглил към сервиз, за да я монтират.

В рамките на правомощията си А.К.Р. - началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал на 02.07.2024г. обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Б., с оглед визираното в АУАН нарушение, за което което основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП му наложил кумулативни административни наказания глоба в размер на 50 лв (петдесет 2 лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 19.07.2024г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите писмените доказателства:

АУАН серия GA № 1304196 от 11.06.2024г., ведно с два броя снимки към него, възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН с рег. № 5694 от 11.06.2024г. и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, доказваща компетентността на съответните длъжностни лица да съставят и издават АУАН и НП.

Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите М. Р. З. и К. Г. М. поддържат констатираните в АУАН обстоятелства, които не се и оспорват от наказаното лице.

По искане на пълномощника на жалбоподателя, съдът допусна и разпита като свидетел П.Б.М., който заявява, че поради ремонт на пътното платно предната регистрационна табела на управлsваното от Б. Б. моторно превозно средство е паднала. Свидетелят сочи, че жалбоподателят му се е обадил по телефона с молба да му помогне да прикрепи регистрационkата табела на определеното място, тъй като трябвало да достави поръчка на клиент. Изяснява, че при пристигане на указаното място е възприел полицаите, за които Б. споделил, че са му съставили АУАН. П.М. свидетелства, че с изолирбанд са прикрепили предната регистрационна табела на определеното място, след което жалбоподателя потеглил за изпълнение на поръчката.

От правна страна:

Не се спори, че на 11.06.2024г. Б. К. Б. е управлявал лек автомобил „Ситроен Ц 4“, чиято предна табела с регистрационен номер е липсвала на определеното за това място, тъй като се е намирала в купето на моторното превозно средство. С това свое действие жалбоподателят не е изпълнил задължението, което му е вменено с разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като липсата дори само на предна регистрационна табела се субсумира от състава на посоченото административно нарушение. Същата не е била трайно и сигурно прикрепена на съответното, предвидено за това място, съгласно регламентирания ред в Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.

В случая категорично не се касае за незнание на факт от обективната действителносj, а именно изпадане на табелата при управление на автомобила на самата дата на установяване на нарушението и преди жалбоподателят да е 3 възприел това обстоятелство, а напротив, налице са категорични доказателства за съзнаването на този факт, което се потвърждава от поставянето на регистрационната табела в купето на автомобила, което не се отрича и от самото санкционирано лице.

Безспорно Б. Б. е бил длъжен да предприеме необходимите мерки, за да постави табелата на определеното за целта място, след като е установил, че същата е паднала при попадането на автомобила в дупка на пътното платно. За жалбоподателя са били налице достатъчно възможности да приведе състоянието на управлявания от него автомобил в съответствие с разпоредбите на закона далеч преди момента на установяване на процесното наруtение. В действителност това той е сторил непосредствено след като нарушението е било констатирано от контролните органи, в каквато насока са показанията на неговия колега - св. П.Б.М., с чиято помощ предната регистрационна табела на лекия автомобил „Ситроен Ц 4“ е била прикрепена на определеното за това място. Соченото от св. М. обстоятелство, че Б. е трябвало да достави поръчка на клиент, по характера си не е такова, изключващо обществената опасност на конкретното деяние и съответно отговорността на дееца.

Предвид изложеното съдът прие за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършеното от жалбоподателя нарушение, тъй като същият не е спазил изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е формално, т.е. на просто извършване и за осъществяването му не се изисква да са настъпили някакви вредни последици. Налице е пълно съотвеjствие между описанието на нарушението от фактическа страна и посочената като нарушена законова разпоредба, а приложената от АНО санкционна норма съотвеjства на установеното нарушение.

По вида и размера на наказанието:

За посоченото нарушение – управление на моторно превозно средство, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда кумулативно глоба от 50 до 200 лв и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един до шест месеца. В случая, наказващият орган е определил размера на наложените на жалбоподателя наказания към минималния такъв, а именно лишаване от правоуправление за срок от 1 (един) месец и глоба в размер на 50 (петдесет) лева, които не подлежат на редуциране съгласно чл.27, ал. 5 от ЗАНН.

Относно маловажност на нарушението:

С разпоредбата на чл.189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и последната е неприложима съгласно чл.28, ал.7 от ЗАНН.

Предвид изложеното обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло.

4

По разноските:

Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила относно разноските от страна на свидетели, се прилагат разпоредбите на НПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/84г. на ОСНК производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производстlо, като за разноските в това производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, т.е. ако НП бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. на ВАС.

Предвид горецитираните тълкувателни решения и по силата на субсидиарно приложимата норма на чл.189, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът отчитайки, че в настоящото съдебно производство има сторени разноски в размер на 9.20 лв – пътни пари, изплатени от бюджета на Районен съд Перник на явилия се в с.з. на 23.10.2024г. св. М. З., намира, че с оглед изхода на правния спор, същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, който да ги заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник.

Претендираните от страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение се явяват неоснователни, предвид потвърждаването на оспореното НП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1158-001694 от 02.07.2024г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с което на Б. К. Б., ЕГН ********** на основание чл.175, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата кумулативно са наложени административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец за нарушаване на чл.140, ал.1 от същия закон.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН ОСЪЖДА Б. К.

Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник сумата от 9.20 лв (девет лева и двадесет стотинки), представляваща сторени в съдебното производство разноски за изплащане на пътни парии на свидетел.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.