Решение № 549 от 04.11.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 549

03.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Плевен

ІІ въз. граждански състав

На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Весела Л. Сахатчиева

Рени М. Спартанска

Жанета Д. Георгиева

Д.Н.Б. като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско дело № 20204400500689 по описа за 2020 година

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,ХІІІ-ти гр.с.№786 от 06.07.

2020г.,постановено по гр.д.№40/2020г.по описа на същия съд на основание чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 ЗМВР ОД на МВР Плевен,гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3 е осъдена да заплати на М. И. П.,ЕГН *** от гр.Плевен,*** сумата 2 327,76 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 07.01.2017г.до 07.01.2020г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното ѝ изплащане.Със същото решение на ПРС на основание чл.86 ЗЗД ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати на М. И. П. от гр.Плевен,гор.а.сумата 343 лв. представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд ,вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 07.01.2017г.-07.01.2020г. С решението на ПРС на основание чл.78, ал.6 ГПК ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати по сметка Плевенски Районен съд разноски в размер на 100лв.за изготвената счетоводна експертиза и ДТ в размер на 118,08лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР Плевен,представлявана от в.и.д.директор В. В. чрез юрисконсулт Г.А. ,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/. За процесния период за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като главница за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния коефициент са действали няколко наредби за 1 реда , организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/ 25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г./ и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.

Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г.От 29.07.2016 г. до 02. 08. 2016г.,когато е обнародвана последващата Наредба е действала Наредбата от 2014 г.,но само за четири дни. В нарушение на материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен период,съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба.Въззивникът счита за неправилни изводите на ПРС, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.В жалбата се излагат доводи, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР.Твърди се,че съгласно разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от лицата, работещи по трудово правоотношение и държавните служители по ЗДСл.,за които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд,поради което коефициентът 1,143 не може да се приложи спрямо служителите на МВР,за които съотношението е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд ,равно на 1. Изложени са доводи,че ОД на МВР своевременно е заплащала на ищеца всеки положен час нощен труд с допълнително възнаграждение по 0,25лв. на час,че ако се приложи този коефициент от 1,143 ще има дублирано заплащане на положените часове нощен труд, веднъж като допълнително възнаграждение по 0,25лв.на час и още веднъж с оглед направената трансформация,като сумата неоснователно ще бъде завишена с 50 % за извънреден труд.Твърди се,че по делото не са събрани доказателства ищецът да е работил над рамките на установеното за него работно време по график и не му се дължи заплащане на извънреден труд с 50 % увеличение.В тази насока относно неприложимостта на гражданското законодателство и на НСОРЗ е посочена практика на районни и окръжни съдилища в страната.Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, като главница и лихви, поради което моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като неправилно и необосновано и вместо него постанови друго,с което предявения от М. И. П. иск бъде отхвърлен изцяло или частично като неоснователен .Претендират се и направените по делото разноски. В съд.заседание на 07.10.2020г.не се е явил представител на ОД на МВР Плевен,като е депозирана молба от юрисконсулт Г.А. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ОД на МВР.Със същата се поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемият М. И. П. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.За съдебното заседание на 07.10.2020г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество е депозирана молба от въззиваемия чрез неговия пълномощник адвокат И.А. от ПАК за разглеждане на делото в отсъствие на пълномощника. Представено е писмено становище,в което са изложени подробни съображения по съществото на спора.Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

2

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно между страните е,че за процесния период 07.01.2017г.-07.01. 2020г. ищецът М.

И. П. е заемал длъжността „Оперативен дежурен група ОДЧ“ при ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд, както следва: за 2017 г. -592 часа нощен труд, за 2018г.- 536 часа нощен труд,за 2019г.-576 часа нощен труд и за 2020г.-16 часа нощен труд .От общо положените 1 720 часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, които възлизат на 1965,96 часа , съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 245,96 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1721,72 лв.за периода 07.01.2017г.-07.01.2020г., ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-07.01.2020г. до окончателното й изплащане.С ИМ на осн.чл.86 ЗЗД ищецът претендира и лихва за забава в размер на 200лв.върху главницата за процесния период.

В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице П.В. ,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови смени,в т.ч.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно.Съгласно експертизата за периода от 07.01.2017 г. до 07.01.2020г. ищецът е положил общо 1 704 часа нощен труд,който не е преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Установено е от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час.,като за целия период за положените 1704 часа нощен труд на ищеца е изплатено възнаграждение в размер на 426лв.ВЛ е установило, че за процесния период за положения от ищеца нощен труд не е извършвано преобразуване в дневен ,съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 947,672 часа,като за разликата от 244 часа е изчислено възнаграждение за извънреден труд в размер на 2 327,76лв. при средна часова ставка 6,36лв.,формирана на база месечните основни работни заплати плюс увеличение 50% за извънреден труд или в размер на 9,54лв. Съгласно експертизата размерът на мораторната лихва за процесния период до завеждане на ИМ-07.01.2020г.е 343лв. По реда на чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на 3 предявените искове,съответно за главницата до размер на 2 327,76лв.,а за мораторната лихва до размер на 343лв.,което е допуснато от ПРС в съд. заседание на 08.06.2020г.

ПРС е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Независимо от обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143.

Изложените от ПРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната инстанция.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.

Както се посочва и във въззивната жалба и в мотивите на РС за процесния период са действали няколко наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични, се предвижда, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно което при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен 4 труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Към настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по адм.д.№8601/2019г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.