Определение № 1924 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1924 гр. София, 21.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500498 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

С решение № 4718/ 07.08.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 5627/2024 г. по описа на СГС, е оставена без разглеждане жалба с вх. № 00509/30.04.2024 г. на ЧСИ К. П., подадена от Е. Л. Ч. и Т. Ч. в частта, с която е обжалвано разпореждане от 23.04.2024 г. на ЧСИ К. П. по изпълнително дело № 8/2023 г., с което е отказано да бъде отменена насрочената публична продан и е потвърдено постановление от 11.04.2024 г. същия съдия изпълнител по същото дело за разноските по изпълнението, направени след 09.03.2024 г. и в частта за възнаграждението за един адвокат в (присъдени са 3600 лева).

Недоволни от решението са длъжниците– Е. Л. Ч. и Т. Ч.. Относно частта от решението, с която е потвърдено постановлението за разноските в частност относно възнаграждението за един адвокат в размер на 3600 лева, се твърди, че съдът не е съобразил решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022. Сочат, че съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК длъжникът в изпълнителното производство може чрез възражение да релевира възражение за несъразмерност между наложените обезпечителни мерки и предстоящото изпълнение. Поддържат, че на длъжника в изпълнителното производство не може да бъде отречено правото да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да спре 1 или да прекрати предприетия изпълнителен способ поради несъразмерност в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК. Длъжниците твърдят още, че в случая е налице нововъзникнало обстоятелство – по сметка на ЧСИ П. е постъпила сумата от 34 027.70 лв. на 22.03.2024 г.; налице е ново възражение по чл. 442а ГПК; нов размер на обявената начална цена, поради което ЧСИ има задължение да извърши нова проверка по направеното възражение. Твърдят, че при тези нововъзникнали обстоятелства продължаването на принудителното изпълнение върху недвижими имоти, собственост на трети лица, е явно несъразмерно. Молят да бъде отменено възлагането на разноски и същите да бъдат намалени в обжалваната част, а в останалата част пледират за отмяна поради неправилност.

Ответната страна настоява да се потвърди обжалваното решение.

Частната жалба е процесуално допустима – тя е подадена от легитимирана страна, имаща интерес да обжалва и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:

От фактическа страна:

Производството по изпълнително дело № 8/2023 г. по описа на ЧСИ К.

П. е образувано по молба от А. А. В. и Т. Н. В. от 18.01.2023 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2023 г. по в. гр. д. № 815/2022 г. по описа на САС, с който Е. Л. Ч. и Т. Ч. са осъдени да заплатят на А. В. и Т. В. сумата от 158 667 лв. - увеличена стойност от подобрения в периода от 01.07.2015 г. до 10.04.2017 г. в следния недвижим имот: УПИ с площ от 420 кв. м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, одобрен със Заповед № РД02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел XXVII-603 в кв. 70 по плана на в. з. Банкя и който имот съобразно действащата ККР на район Банкя, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.02.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-1367/18.02.2016 г. на Началник на СГКК-София представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 415 кв. м. и сграда с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплатят на основание чл. 72, ал. 2 от ЗС сумата от 1900 лв., разноски за запазване на имота, ведно със 2 законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 59 от ЗЗД да заплатят сумата от 136 лв. - данъци за 2017 г. към СО, район Банкя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С поредна молба по изпълнителното дело от 02.04.2024 г. Е. Л. Ч. и Т. Ч. отправили искане за прекратяване на публичната продан, прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на възбраните върху процесния недвижим имот, като са въвели и ново твърдение за постъпила по сметката на ЧСИ К. П. сума в размер от 33 950 лева за „чужд дълг“ на А. Д. и И. Д. по процесното изпълнително дело. С Разпореждане от 03.04.2024 г. ЧСИ К. П. отказал да прекрати изпълнителното производство и насрочената публична продан, както и да приложи разпоредбата на чл. 448 ГПК, поради липса на основания.

Видно от Удостоверение по изпълнителното дело с изх. № 00295/17.04.2024 г. ЧСИ К. П. потвърдил, че на 22.03.2024 г. по сметката му е постъпила сума в размер на 34 027.70 лева от наредител „М N. H.” с посочено основание „плащане чужд дълг“ от А. Д. и И. Д. и за което е изложено, че са предприети действия за установяване на идентичността и волята на платеца и волята на лицата, посочени в основанието за плащане.

С молба вх. № 423/22.04.2024 г. до ЧСИ К. длъжниците са възразили срещу насрочената за времето от 22.03.24 до 22.04.2024 г. публична продан на недвижим имот с твърдения за несъразмерност по чл. 442а ГПК, отново са посочили плащането по сметката на ЧСИ в размер на 34 027.70 лева с основание „чужд дълг“ на А. Д. и И. Д. и са направили искане за отмяна на публичната продан.

В Молба вх. № 0043/22.04.2024 г. до ЧСИ К. П. А. Д. и И. Д. са заявили, че не познават лицето M N. H. и не признават направеното плащане от него да е за погасяване на тяхно задължение, тъй като същите не били длъжници по изпълнителното дело, а единствено трети лица, собственици на възбранен имот, поради което наложената възбрана е противопоставима на тях до размера на вземането, което обезпечава.

С Протокол от 23.04.2024 г. по изп.д.№8/2023 г. ЧСИ К. П. констатира 3 неставането на публичната продан, обявена за времето от 22.03.2024 г. до 22.04.2024 г., поради липса на наддавателни предложения.

С Разпореждане от 23.04.2024 г. ЧСИ К. П. е постановил отказ за отмяна на публичната продан на недвижимия имот във връзка с възражението за несъразмерност, с мотивите, че провежданото изпълнение върху недвижимия имот не е несъразмерно, тъй като приобритателите на имота отговарят до размера на всички вземания на обезпечените взискатели, предявени по изпълнителното дело, а не само до размера, за който е вписана възбраната, което е потвърдено с влязло в сила Решение № 4677/28.08.2023 г. по ч. гр. д. № 6727/2023 г. на СГС.

При така установените факти, първоинстанционният съд с обжалвания съдебен акт е приел, че процесуалното действие- отказ за отмяна на публичната продан на недвижимия имот във връзка с възражението за несъразмерност не е измежду изчерпателно изброените в чл.435, ал.2 ГПК актове на ЧСИ, поради което е оставил без разглеждане жалбата на длъжниците като процесуално недопустима.

С молба от 04.04.2024 г. с вх. № 384/05.04.2024 г. по изпълнителното дело от А. В. и Т. В. до ЧСИ К. П. (л. 322) взискателите поискали въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист да бъде присъединено вземането по него към вземането по вече образуваното изпълнително дело и да бъдат извършени съответни изпълнителни действия, както и да бъдат събрани допълнителните разходи за процесуално представителство във връзка с присъединяването на вземането в размер на 3600 лева с ДДС. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 03.04.2024 г., с който взискателите и упълномощеният адвокат А. П. са уговорили адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело във връзка със събирането на допълнително присъдени суми, обективирани в изпълнителен лист от 26.03.2024 г. Възнаграждението е уговорено в размер от 3600 лева с ДДС, платени от взискателите към датата на сключване на договора.

С постановление от 11.04.2024 г. ЧСИ К. П. на основание чл. 79 ГПК е определил разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжниците, включително и сумата 3600 лева, възнаграждение за един адвокат, за което е получено съобщение от длъжниците на 14.04.2024 г. За определяне на 4 дължимото адвокатско възнаграждение съдът е посочил, че съобразява с предимство правото на Европейския съд (решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.) и отказва прилагане на норма от вътрешното право, която й противоречи, но съобразява разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в частта, според която адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

САС приема, че въззивният съд правилно е посочил, че в нормата на чл.

435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, както и основанията, на които това обжалване е допустимо. Отказът на съдебния изпълнител да отмени публичната продан по изпълнителното производство не е действие подлежащо на обжалване от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което правилно частната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима. Този извод не се променя от изложените в частната жалба съображения по приложението на чл. 442а ГПК. Това е така, защото с разпоредбата на чл. 441, ал. 2 от ГПК явната несъразмерност на наложените обезпечения е предвидена като основание да се търси от съдебния изпълнител отговорност за вреди. С разпоредбата на чл. 442а, ал. 2 ГПК е предвидено, че по възражение на длъжника съдебният изпълнител може да вдигне наложените обезпечения, ако същите са несъразмерни, но не е предвидена възможност отказът на съдебния изпълнител да бъде обжалван от длъжника.

Относно частта от решението, с която се потвърждава постановлението за разноски от 11.04.2024 г., настоящият състав приема извода за правилен, съобразен с доказателствата по делото – представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2024 г. във връзка със събирането на допълнително присъдени суми, извършеното плащане от взискателите на наетия адвокат, усложнената фактическа страна, в резултат на поведението на длъжниците, изразяващо се в подаването на искания със сходни основания срещу насрочваните публични продажби и на жалби срещу актовете за отказ на частния съдебен изпълнител по делото.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.

5

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4718 от 07.08.2024 г., постановено по в.гр.д.№5627/2024 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6