Решение № 77 от 18.04.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бяла, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100449 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител и небитов клиент на електрическа енергия в обект на адрес: с.Н., обл.Р., ул.„П.“ № ***, с абонатен номер ****, кодов номер ***** и клиентски номер **********. Твърди, че помежду им е сключен договор за доставка на ел.енергия от 27.04.2021 г., който урежда отношенията между страните, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от ответника суми за мрежови услуги. Сочи, че независимо от реалното ползване на електрическа енергия, клиентът дължи цена за достъп, отразяваща правото и възможността във всеки един момент да се ползва предоставената мощност и реципрочното задължение на „Електроразпределение Север“ АД да осигурява тази мощност без оглед на потенциалните искания от други клиенти, като за обекти с предоставена мощност над 100 кВт клиентът дължи и надбавка върху стойността на активната електрическа енергия. Твърди, че договорената/резервираната мощност за обекта за периода април 2022 г. - октомври 2022 г. е 468 кВт.

Твърди, че дължимата от ответника за този период цена на мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа за обекта е на обща стойност 2383,24 лв., за което сочи, че в периода 13.05.2022 г. - 15.11.2022 г. са издадени седем броя фактури, задълженията по които не са заплатени. Ищецът счита, че поради неизпълнение на задължението в срок, ответникът дължи и сумата 131,98 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на всяка фактура до 24.02.2023 г. Сочи, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, издадена по ч.гр.дело № 190/2023 г. на РС-Бяла, срещу която длъжникът възразил, с което обосновава правния си интерес от инициирате на настоящото исково 1 производство.

При тези твърдения ищецът претендира да се признае за установено съществуването на вземания от ответника за сумата от 2383,24 лв. - главница, представляваща неплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителна мрежа за периода месец април 2022 г. - месец октомври 2022 г., за което са издадени фактури в периода 13.05.2022 г. – 15.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 131,98 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура от падежа ù до 24.02.2023 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 190/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла. Претендират се и разноски, включително за заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмена молба поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Възразява, че е технически невъзможно да има две партиди, както и че втората партида няма измервателен уред.

Съдът, след съобразяване на твърденията и възраженията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 190/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на подадено по пощата на 02.03.2023 г. заявление от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД е издадена Заповед № 65/07.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата 2383,24 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 131,98 лв. мораторна лихва за периода 23.05.2022 г. до 24.02.2023 г.; сумата 50,30 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вземането си заявителят е обосновал на договори за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, като е посочил, че главницата представлява цена на незаплатена мрежова услуга за обекти с абонатен номер ****и абонатен номер ***** на адрес с.Н., ул.“П.“ ***, за което в периода 13.05.2022 г. – 15.11.2022 г. са издадени седем броя фактури подробно посочени в табличен вид с номер и дата, падеж, сума, период за който се отнася, както и начислена мораторна лихва от падежа на фактурата до 24.02.2023 г. Твърденията на заявителя са уточнени в хода на исковото производството, доколкото исканата заповед за изпълнение е издадена от заповедния съд при непълнота относно обстоятелствата, на които се основава претенцията, в това число индивидуализиране на договорите за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция и посочване на съществените условия, обосноваващи възникването, съществуването и изискуемостта на вземанията, както и при неяснота каква част от общо 2 заявените суми за главница и мораторна лихва се претендира за отделните обекти на потребление, респективно по всеки отделен договор /чл.410, ал.2 вр.чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК/.

Препис от заповедта е връчен на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК /едномесечен срок от връчване на заповедта/ е постъпило възражение от длъжника /ответника/ срещу издадената заповед за изпълнение, във връзка с което на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. За указанията заявителят е уведомен на 09.05.2023 г., като на 09.06.2023 г. по пощата е изпратена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение, като исковете са насочени срещу ответник (длъжника в заповедното производство), който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

В подаденото по реда и в сроковете по чл.414 от ГПК възражение по заповедното производство ответникът е възразил срещу дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение. За оспорването е навел възражение, че токът в имота е спрян от месец януари 2022 г. Съгласно приетото в т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и в Определение 442/20.10.2016г. по ч.гр.дело № 1593/2016г. на I TO на ВКС, възражението по чл.414 от ГПК, съдържащо мотивирани оспорвания на вземането на кредитора, може да бъде третирано като отговор на искова молба и тези съображения на длъжника следва да бъдат разгледани в производството по чл.422 от ГПК.

Принципът на доказването в гражданският процес, залегнал в чл.154, ал.1 от ГПК, е че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, които са благоприятни за нея и на които основава своите искания и възражения, като доказването следва да бъде пълно и главно – да създаде абсолютна достоверност и несъмненост в твърдените положителни факти и обстоятелства. Ето защо и с оглед наведените от ищеца твърдения и възраженията на ответника, с доклада на съда по чл.146, ал.1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е възложено да установи съществуването на договорно правоотношение между него и ответника по доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за периода април 2022 г. - октомври 2022 г. в обект на адрес: с.Новград, обл.Р., ул.„П.“ № ***, с абонатен номер ***, кодов номер ****** и клиентски номер **********, с твърдяните параметри, в това число реда и сроковете за заплащане на ползваните мрежови услуги, както и че ответникът е небитов клиент; количеството на договорената/резервираната мощност в обекта за исковия период; че в исковия период процесният обект е бил свързан към електроразпределителната мрежа и количеството на предоставената мощност; че за исковия период в обекта са предоставяни мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа; размера на вземането за мрежови услуги за процесния период; период и размер на обезщетението за забава. По реда на чл.146, ал.2 от ГПК съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за 3 твърденията си, че договорената/резервираната мощност в процесния обект за периода април 2022 г. - октомври 2022 г. е 468 кВтч.

Ангажираните от ищеца по делото доказателства са само писмени такива, като с оглед направените в исковото производство уточнения /че претенцията на ищеца касае единствено и само обект с абонатен номер **** и уникален идентификационен номер ******/, поради неотносимост към предмета на делото съдът не е допуснал събирането като писмени доказателства по делото на договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за обект с абонатен номер ****и уникален идентификационен номер ****; договор, сключен въз основа на подадено заявление с вх.№ 5735825/27.04.2021 г., за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Север АД, за обект с местонахождение: с.Новград, общ.Ценово, абонатен номер 2141027, с уговорка за предоставена мощност 468 kW; констативен протокол от 09.06.2021 г. за извършена проверка на измервателна група и подмяна на електромер за абонатен номер ****; както и справка за потребление за абонатен номер *****.

По правилото на чл.91, ал.1 вр.чл.92, т.4 и чл.83, ал.1, т.6 вр.ал.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от Комисията за енергийно и водно регулиране цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и потребителят - краен клиент. Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, като цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на електрическа енергия, операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел.енергия за покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл.119, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗЕ /какъвто настоящият не е/, а редът, условията и съотношението в заплащането на цените от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия /чл.104 от ЗЕ/. Съгласно разпоредбите на чл.104а от ЗЕ, крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, като разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. С измененията на Закона за енергетиката с ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 01.10.2020 г. се предвиди, че небитовите клиенти следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл.91, ал.2 от ЗЕ /чл.95 вр.чл.94а от ЗЕ/, защото крайният снабдител осигурява снабдяване на ел.енергия само за обекти на битови абонати.