Решение № 4217 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4217 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100508290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2276 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 17897/2023 г. Софийски районен съд, 27 състав отхвърлил предявените искове с правно основание чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД от В. Д. К., ЕГН **********, и Л. К., ЕГН **********, за осъждане на ЧАСТНО УЧИЛИЩЕ „АМЕРИКАНСКИ КОЛЕЖ“, код по БУЛСТАТ 000678379, да заплати сумата от 30 000 лв., от които 6 000 лв. представляващи имуществени вреди в размер на платени такси за обучение в Американския колеж за първи срок, 10 000 лв. представляващи неимуществени вреди, причинени на В. Д. К. в периода м. 11.2017 г. – м.

06.2018 г., както и 14 000 лв., представляващи неимуществени вреди, причинени на Л. К. в периода м. 11.2017 г. – м. 06.2018 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 5 040 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците В. Д. К. и Л. К., които го обжалват изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението било 1 постановено без да са взети предвид фактите и обстоятелствата в тяхната цялост и в разрез с приетите доказателства. Първоинстанционният съд приложил материалния закон неправилно и не извършил правилна оценка на причинноследствените зависимости по казуса. Съдът не взел предвид законовата рамка, която обвързвала регистрирано и регулирано съгласно българското законодателство учебно заведение и така не постигнал правилно съгласно материалния закон решение, касаещо отговорността в случаи на лишаване на дете на 14 години от достъп до образование. Действията на ответника освен незаконни били и в разрез с моралните норми. Приемането от районния съд на представената от ответника вътрешна училищна кореспонденция (частни документи, за които не било сигурно, че не са съставени специално за нуждите на процеса) било нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се и че съдът не приел съществени, допустими и относими поискани от ищците доказателства, без да се правят доказателствени искания пред въззивния съд. В жалбата се излага фактическата обстановка по спора, така както е установена според въззивниците. Съдът следвало да цени показанията на св. А.Г., която е в трудово правоотношение с ответника, по реда на чл. 172 ГПК. Показанията на тази свидетелка противоречали на изнесеното от нея в приетия доклад, изпратен по електронен път до ръководството на въззиваемия на 04.12.2017 г.

Учудващо било, че след като д-р Г. е имала съмнение за наличие на вътречерепен кръвоизлив, не е повикала незабавно спешна медицинска помощ, а чак 40 минути след като започнал прегледът. При този преглед не била оказана медицинска помощ, а голяма част от доклада съставлявал преразказ на проведен разпит на ученика, който към момента на подаване на сигнала на тел. 112, съгласно диспечерския фиш, бил със зеници, които не реагират на светлина. Според въззивниците твърденията в доклада били направени от д-р Г. в стремеж да докаже, че „Ксанакс“ не е приет на територията на училището. Ученикът бил доведен в кабинета й в 13:30 ч. в състояние, което го категоризирало като „спешен пациент“ по смисъла на Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.), още повече че и от заключението на СМЕ станало ясно, че д-р Г. не е могла с прост оглед и без наличие на специална апаратура да установи дали се касае за вътречерепен кръвоизлив или за подкожен хематом. От доклада можело да се заключи и че 2 д-р Г. дори не е открила подкожния хематом на главата на ученика. Лекарят дори не проверил главата на ученика за хематома и не открил контузия и подкожен хематом в тилната област, установени в „Пирогов“. Д-р Г. записала в доклада си, че „физическият преглед не показа особености“. Екипът на Спешна помощ установил хематома, УМБАЛСМ „Пирогов“ документирала хематома, но д-р Г. и в открито съдебно заседание при разпита й настоявала, че такъв не е установен от нея и твърдяла, че и УМБАЛСМ „Пирогов“ не го установила. От приетия фиш за спешна медицинска помощ № 126896 от 30.11.2017 г. било видно, че линейката е повикана в 14:11 ч. и пристигнала на територията на училището в 14:25 ч., като отпътувала с въззивника едва в 14:55 ч. (половин час след пристигането на екипа). Посочената анамнеза във фиша била „Вчера паднал и си ударил главата. Днес е станал забавен, дезориентиран“, която анамнеза била подадената информация за пациента.

Очевидно д-р Г. не била предала нищо от водените с ученика разговори относно приета 1/4 таблетка „Ксанакс“. С поведението си, като не потърсила спешна медицинска помощ за ученика незабавно, д-р Г. работела в нарушение на установения медицински стандарт. Училищният лекар действал противоправно и като не споделил с медицинския екип от ЦСМП за това, че ученикът е приел ПАВ. По този начин вероятно лекарят се стремял да запази репутацията на училището. Районният съд не взел предвид твърденията на ищците, доказани по делото и подкрепени от изрично изтъкнат общодържавен медицински стандарт, не взел предвид и общодържавните образователни стандарти. В жалбата се излагат нови твърдения за противоправно поведение на служители на въззиваемата страна, изразяващо се в нарушение на посочени в жалбата конкретни разпоредби на ЗПУВ, Наредба за приобщаващото образование и ЗЗДет. Веднага след изписване на въззивника от болничното заведение била проведена среща, при която ученикът бил отстранен за два дни от училище, а към родителите били отправени напълно несъстоятелни обвинения, че са допуснали синът им да стане „наркозависим“. Считали за доказано, че въззиваемият, с цел да прикрие фактическата обстановка около инцидента, направил предложение договорът за обучение да бъде прекратен „по взаимно съгласие“. Представената електронна кореспонденция на въззивницата с въззиваемия еднозначно сочела, че въззивникът незаконосъобразно бил изключен от училището и оставен без възможност да продължи образованието си в друго. Районният съд неправилно приел, че 3 договорът между въззивниците и въззиваемата страна бил прекратен „по взаимно съгласие“. За първи път с жалбата се поддържа, че прекратяването на договора за обучение по взаимно съгласие било само привидно и прикривало истинското основание за прекратяване на договора — изключване на въззивника. Сигналът от въззивницата до въззиваемия не бил подаден месеци след инцидента, а на 08.01.2018 г., след като узнала информацията за съобщенията в социалните мрежи и уведомила въззиваемия за разпространение на ПАВ, но последният оставил сигнала без последствия, поради което въззивницата била принудена сама да подаде сигнал до СГП и 07 РУ-СДВР на 12.04.2018 г. Въззиваемият не направил нищо, за да защити здравето на другите деца в училището и така било доказано, че е действал, неглижирайки здравето и правата на учениците в училището, което било налице и към момента на инцидента с въззивника. Въз основа на подадения от въззивницата сигнал била извършена проверка на територията на Американския колеж и не било установено разпространение на наркотични вещества, но у едно от посочените в сигнала лица били намерени такива вещества, било образувано досъдебно производство и по образуваното НОХД, изискано по делото, с решение от 27.09.2018 г. А..И.М. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.

Развиват се съображения, че обвинение не било повдигнато по правилния член от НК. Сигналът на въззивницата не бил приобщен по досъдебното производство. С бездействието си след сигналите на въззивницата, длъжностните лица на въззиваемата страна прикривали престъпната дейност на лицето А.М.. Излагат се и подробни доводи във връзка с приетата преписка на 07 РПУ-СДВР, заведена по сигнал с вх. № 338200-7664/2018 г., подаден от въззиваемата страна срещу въззивника, който сигнал бил подаден преднамерено и недобросъвестно, с единствената цел да се упражни психически натиск и тормоз върху въззивника и въззивницата. Съобщението на въззивника във фейсбук не представлявало заплашително писмо, а само шега, английският израз Battle Royale бил име на жанр в популярната онлайн видео и компютърна игра Fortnite, в която присъствало и оръжието, споменато в „заплашителното съобщение“. По делото били установени всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което въззивниците молят съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират разноски 4 за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съображения излагат в писмена защита от 28.05.2025 г.

Въззиваемата страна ЧАСТНО УЧИЛИЩЕ „АМЕРИКАНСКИ КОЛЕЖ“ с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 28.05.2025 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молба от 09.02.2023 г. и с молба от 29.10.2024 г. (след дадени от въззивния съд указания за отстраняване на нередовности), съдът е сезиран със субективно активно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като ищецът Л. К. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв., а ищцата В. Д. К. – обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 000 лв., представляваща заплатена такса за първи срок на учебната 2017/2018 г. по договор за обучение от 08.06.2017 г., и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

В исковата молба се твърди, че след изпит на 19.03.2017 г. ищецът Л. К. бил приет в Американския колеж в София, като на 08.06.2017 г. семейство К. подписало договор за обучение с ответника. До 15.09.2017 г. Л. (тогава на 14 години) нямал съприкосновение с психоактивни вещества (ПАВ) и започнал учебната година напълно здрав. След като посетил парти на ученици от Американския колеж на 13.10.2017 г. споделил вкъщи за деца, които споделили, че вземат наркотици – ЛСД. Към средата на месец ноември 2017 г.

Л. започнал да ходи на училище без желание. Впоследствие, в разговор със семейството си през 2018 г. споделил, че в средата на м. 11 започнал да бъде 5 търсен от дилъри на ПАВ в Американския колеж и затова се чувствал некомфортно и под заплаха. Твърдят още, че на 30.11.2017 г. около 13:00 ч. семейството било информирано, че синът им е в безпомощно и объркано състояние в лекарския кабинет на гимназията и В. К. била попитана дали тя вземала „Ксанакс“ и вярно ли е, че синът й си е ударил главата. Ищцата настоявала да бъде повикана незабавно „Спешна помощ“ и синът й да бъде транспортиран незабавно в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, но по неизвестни причини нямало незабавно обаждане до „Спешна помощ“. Ищцата тръгнала от Перник за София, като неколкократно настоявала да бъде извикана линейка. Ищецът бил приет в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД в 17:15 ч. съгласно епикризата.

Лабораторните изследвания доказвали наличие на бензодиазепини в кръвта на ищеца, който бил настанен в детската токсикологична клиника. На 06.12.2017 г. сем. К., вкл. Л., имали среща в училището, на която присъствали психологът на училището и г-н С.С., на която Л. получил 2-дневно отстраняване от училището. На срещата училището направило изявление, че е възможно ищецът да има проблем с комуникиране на сексуалната си ориентация, задавали се въпроси дали е обмислял и дали е правил опит за самоубийство, изразило се учудване, че Л. бил наркозависим, без родителите да разберат. На 12.12.2017 г. на академичен съвет ищецът потвърдил, че е взимал ПАВ, но не разкрил, че това било станало в училището. На същия ден ищцата била информирана, че синът й е изключен от Американския колеж. Отправена била покана да подпише споразумение за прекратяване на договора за обучение по взаимно съгласие.