Решение № 100 от 18.12.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100524 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ....., чрез пълномощник, против М. А. М., ЕГН **********, с адрес: ....... и С. А. М., ЕГН **********, с адрес: ......

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на договор за дарение ъ на недвижим имот от 31.12.1974 г., обективиран в нотариален акт № 447, том II, дело № 807/1974 г. на Свогенски районен съдия, М. С. М., лично и като майка, и законен представител на малолетния си тогава син – ищецът И. Д. Д., придобиват в режим на обикновена съсобственост правото на собственост върху следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот № IX-156 в кв. 6 от подробния устройствен план (действащ ЗРП) на с. Искрец, общ. Своге, обл.

Софийска, одобрен със заповед № 0-3062 от 28.10.1963 г. на ИК на ОНС София с графично измерена площ от 334 кв. метра. Твърди още, че на ... г.

М.С.М. е починала, и е оставила следните наследници по закон: А.С. М., ЕГН ********** – преживял съпруг, ответникът С. А. М. – син и ищецът И. Д. Д. – син, а на ... г. А. С. М. е починал и е оставил за свои наследници по закон двамата ответници М. А. М.- Н. – дъщеря и С. А. М. – син. Твърди също, че от 1984 г. и до момента упражнява пълна фактическа власт върху целия процесен имот постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено, без противопоставяне от страна на другия съсобственик М. С. М. до смъртта й, а след нейната смърт – без противопоставяне и от страна на другите й законни наследници, като чрез действията си е отблъснал тяхното владение и в негова полза е изтекла десетгодишната придобивна давност, с оглед на което е станал изключителен собственик на имота. По същество се иска съдът да 1 признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на имота.

Исковата молба е редовна. Предявеният с молбата иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника С. А. М. е подаден отговор на исковата молба, с който се признава иска и се заявява становище, че същият като основателен и доказан следва да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника М. А. М. е подаден отговор на исковата молба, с който се признава иска и се заявява становище, че същият като основателен и доказан следва да бъде уважен.

В производството са събрани писмени доказателства, представени от ищеца, неоспорени от страна на ответниците, поради което съдът ги възприема, като автентични и верни, и са разпитани двама свидетели, показанията на които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт № 447, том II, дело № 807/1974 г. на Свогенски районен съдия, по силата на договор за дарение на недвижим имот от 31.12.1974 г., М. С. М., лично и като майка и законен представител на малолетния си тогава син – ищецът И. Д. Д., придобиват в режим на обикновена съсобственост правото на собственост върху процесния недвижим имот. Дяловете на надарените по нотариалния акт от 31.12.1974 г. са равни, тъй като липсват данни за други уговорки между тях.

От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си на ..... г. М.С.М. е оставила следните наследници по закон:

А.С.М. – преживял съпруг, ответникът С. А. М. – син и ищецът И. Д. Д. – син.

След смъртта си на .... г. А. С. М. е оставил за свои наследници по закон двамата ответници М. А. М.- Н. – дъщеря и С. А. М. – син.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че считано от 1984 г. процесният имот е владян изцяло от ищеца, което е било известно на майка му и последната не е имала нищо против до смъртта си на ..... г., след която дата ищецът продължава да владее имота до настоящия момент, като през целия този период от време никой не е оспорвал владението му, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителни установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответниците е налице, тъй като видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници, ответникът С. А. М. е 2 наследник по закон на М. С. М. и на преживелия й съпруг А.С. М., а на последния наследници по закон са двамата ответници.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна намира, че И. Д. Д. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния имот чрез правна сделка (дарение) на 31.12.1974 г., върху 1/6 ид.ч от същия по наследство на 17.12.2014 г., а върху останалата 1/3 ид.ч. – по давност за периода след 1984 г. и по-точно през 1994 г., тъй като са били налице обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт. При това положение искът следва да се уважи изцяло.

Ищецът изрично заявява, чрез процесуалния си представител, че не претендира разноски за производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани, макар да има право на това, с оглед изхода на делото (арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, предявен от И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ...., срещу М. А. М., ЕГН **********, с адрес: ..... и С. А. М., ЕГН **********, с адрес: ....., че И.

Д. Д. е собственик на Урегулиран поземлен имот № IX-156 от кв. 6 от подробния устройствен план (действащ ЗРП) на с. Искрец, общ. Своге, обл.

Софийска, одобрен със заповед № 0-3062 от 28.10.1963 г. на ИК на ОНС – София, с графично измерена площ от 334 кв. метра.

На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3