Решение № 259 от 28.08.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2445/2024
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 28.08.2025
- В сила
- 28.08.2025
- Състав
- Росица Божилова, Татяна Костадинова, Анна Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 147, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 259 гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Анна Ненова
Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20248002902445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 968/25.03.2025 г. е допуснато касационно обжалване н а Решение № 498/25.04.2024 г. по в.гр.д. № 2601/2023 г. на АС–София в частта, с която е потвърдено Решение № 313/01.06.2023 г. по гр.д. № 589/2021 г. на ОС-Благоевград за отхвърляне на предявения от Д. Г. К. срещу „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 80 000 лв. до 160 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й, настъпила от пътно-транспортно произшествие.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда се оплакване, че въззивният съд погрешно е разгледал неконкретизирано възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и неправилно е оценил поведението на пострадалия и отражението му върху вредоносния резултат, без да изследва в съвкупност всички факти, нито възприетия от автотехническата експертиза механизъм на пътнотранспортното произшествие, но пък при кредитиране на показанията на заинтересован свидетел. По този начин според касатора е възприето допринасяне без доказано конкретно противоправно поведение на пострадалия, което да е в причинна връзка с произшествието. Допълва се, че определената степен на допринасяне не съответства на единственото нарушение от страна на пострадалия, което съдът, макар и необосновано, е намерил за установено. Освен това, сочи касаторът, при изключително нисък принос на пострадалия съдът не е длъжен да го отчете, каквато възможност дава разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, използвайки израза „може да намали“.
При тези съображения касаторът моли за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска до обжалвания размер. Претендира разноски и възразява по 1 чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „БУЛ ИНС“ АД оспорва жалбата. Заявява, че възражението за допринасяне е конкретизирано съобразно данните в исковата молба и че не е задължен да го квалифицира правно. Поддържа, че степента на допринасяне е правилно определена с оглед доказаните нарушения на ЗДвП, извършени от починалия велосипедист. Въз основа на изложеното моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и възразява за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от касатора срещу „БУЛ ИНС“ АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от 180 000 лв. (след допуснато увеличение по чл.
214 ГПК) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца Г. К., настъпила в причинна връзка с реализирано на 21.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до погасяването.
В отговора ответникът е направил възражение за допринасяне от пострадалия поради управление на велосипеда след употреба на алкохол и поради неадекватно и несъобразено с останалите участници в движението поведение, като е поискал продължаване на срока за конкретизиране на възражението до попълване на делото с доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило събитието. В етапа на устните състезания, проведен в заседанието, в което са изслушани свидетелят, пътувал в увреждащия автомобил, и вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, възражението е допълнително конкретизирано.
Първоинстанционният съд е установил, че на процесната дата между автомобил, управляван от застрахован при касатора по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, и бащата на ищеца като велосипедист, е настъпило пътно произшествие, в резултат от което велосипедистът е починал. Зачел е постановената в хода на процеса присъда срещу автомобилиста, според която той, имайки видимост към извършващия маневра „завиване наляво“ от същата лента за движение велосипедист, не е предприел технически възможното спиране на автомобила, а го е отклонил също наляво – в насрещната лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за колоездача. Въз основа на установените от свидетелски показания изключително близки отношения на ищеца с починалия му баща съдът е счел, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер от 160 000 лв.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД първоинстанционният съд е приел за доказано противоправно поведение на починалия, изразяващо се в движение в нарушение на чл. 80, т. 2 ЗДвП, неподаване на сигнал за предстоящата маневра и несъобразяване с движението, посоката и скоростта на движещия се след него автомобил съгласно изискването на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Поради това съдът е намалил определеното обезщетение до сумата от 80 000 лв., която е присъдил ведно със законна лихва от 28.10.2020 г.
Въззивният съд, сезиран с жалба от ищеца срещу отхвърлителната част на решението до сумата от 160 000 лв. и с жалба от ответника срещу 2 уважаването на иска за сумата над 60 000 лв. и относно законната лихва, е възприел вече установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правната му преценка за виновност и противоправност на поведението на застрахования при касатора водач и за причинна връзка между деянието и смъртта на бащата на ищеца. Споделен е и изводът относно справедливия размер на обезщетението от 160 000 лв. По възражението за допринасяне съдът е счел, че същото не е напълно конкретизирано, но че дължи да го разгледа. По същество е приел за доказано, че велосипедистът се е движил вдясно на пътното платно според изискването на чл. 80, т. 2 ЗДП, но не е подал сигнал за предстоящата маневра съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДП, нито се е убедил, че с нея няма да създаде опасност за участниците в движението зад него, съобразявайки тяхното положение и скорост съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДП. Така съдът е заключил, че приносът на пострадалия от 50 % е правилно определен, и е потвърдил първоинстанционното решение в частта за главницата. Относно законната лихва е постановил дължимостта й, считано от 18.02.2021 г.
По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване.
Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по следния въпрос: При какви процесуалноправни и материалноправни предпоставки може да бъде отчетено допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и как се определя степента му?
По процесуалните предпоставки:
Според актуалната константна практика на ВКС (например Решение № 168/30.06.2025 г. по к.т.д. № 1071/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.) допринасянето от увредения за реализиране на противоправното събитие или за увеличаване на вредоносния му резултат се разглежда от съда, сезиран с гражданските последици на деликта, при три предпоставки: да е направено такова защитно възражение, същото да е конкретизирано и да е заявено в срок.
Условието за конкретизиране на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД ще бъде изпълнено, когато допринасящото деяние е очертано от обективна страна с общите си признаци (време, място и начин на извършване). Възразилият обаче не е длъжен да квалифицира правно възражението си, както и пострадалият няма такова задължение спрямо деликтното деяние – правната квалификация и на увреждащото, и на допринасящото деяние е в изключително правомощие на съда.
Изискването за конкретизация не е самоцелно, а произтича от принципа за равенство на страните в процеса: изпълнението му освобождава пострадалия от необходимостта да опровергава всяко свое възможно противоправно поведение, така както конкретното описание на деликта в исковата молба фокусира защитата на ответника само върху точно определени факти от неговото поведение. Същевременно обаче трябва да се отчете, че не пострадалият, а делинквентът носи тежест на доказване на фактите по възражението и поради това липсата на по-детайлна конкретизация на допринасящото деяние извън посочване на общите му признаци не накърнява правото на защита на пострадалия - за успешното му упражняване ще е достатъчно да се проведе насрещно доказване само за фактите, за чието главно установяване възразилият е предприел действия, независимо дали те изчерпват всички относими детайли от допринасящото деяние.
3
Като правонамаляващо, възражението по чл. 51, ал. 2 ГПК следва да бъде заявено в срока за отговор. Възможно е обаче фактите, на които то се основава, бъдат узнати от ответника по-късно (напр. в резултат от събрани в хода на процеса доказателства), още повече когато той е трето за събитието лице, каквото е застрахователят. В този случай съдебната практика допуска релевирането на възражението за допринасяне да бъде извършено и след срока за отговор при условията на чл. 147, т. 1 ГПК (Решение № 69/15.03.2017 г. по к.т.д. № 60171/2016 г. на ВКС, ГК, ІV отд.).
По материалните предпоставки:
За да бъде отчетено допринасяне, е необходимо при условията на пълно доказване възразилият да е доказал такова деяние на пострадалия, което да е противоправно и да е в причинна връзка с увреждането (било като е въздействало върху самото настъпване на увреждащото събитие, било като е довело до увеличаване на вредоносните му последици). В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в мотивите на т. 7 на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и др. При положителен извод за наличие на допринасящо деяние съдът трябва да изследва в каква степен е допринесло то, като оцени неговата каузалност спрямо поведението на делинквента (Решение № 183/08.07.2025 г. по к.т.д. № 1355/2024 г. на ВКС, ТК, І отд.).
В обобщение може да се отговори, че за да бъде разгледан въпросът за допринасянето по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо в срока за отговор на исковата молба или по-късно – при условията на чл. 147, т. 1 ГПК, да е направено правонамаляващо възражение, съдържащо позоваване на деяние, описано с общите си признаци (време, място, начин на извършване), а за да бъде отчетено допринасянето, трябва ответникът да докаже противоправно поведение на пострадалия, което да е в причинна връзка с настъпване на събитието или с вредоносните му последици. Съобразимите критерии при определяне на степента на допринасяне са видът, броят и начинът на извършване на нарушенията от делинквента и от пострадалия, дали някое от тях може да се окачестви като първопричина, както и дали поведението на пострадалия е допринесло за настъпване на самото събитие или само за увеличаване на неговия вредоносен резултат.
По съществото на касационната жалба:
С оглед наведените касационни оплаквания (а и с оглед влизане в сила на решението, с което искът е отхвърлен за разликата над приетата от съда база от 160 000 лв. до 180 000 лв.) касационната проверка е ограничена единствено до въпроса относно правилното приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК.
Спорни са три аспекта: надлежно ли е въведено възражението за допринасяне, доказано ли е и обосновава ли то (и в каква степен) намаляване на определеното справедливо обезщетение.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че с цел да избегне процесуална преклузия възразява за допринасяне от увредения, който е управлявал велосипеда в нарушение на правилата на ЗДвП – бил е силно алкохолно повлиян, поведението му на пътното платно е било неадекватно и несъобразено с останалите участници в движението. Тъй като исковата молба не е съдържала достатъчно описание на механизма на събитието, нито с нея са били представени доказателства в тази насока, ответникът е поискал да бъде продължен срокът за допълнително конкретизиране на възражението до 4 събиране на доказателствата относно настъпване на произшествието.
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1835f54-d941-43a0-b5c4-be3b9c92be3b