Определение № 15764 от 22.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15764 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506109 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба от Т. С. В. срещу разпореждане от 13.02.2026г. на СРС, 77 с-в по ч.гр. д. № 2060/2025г. за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за законна лихва за забава за периода от 14.01.2025 г. до 06.06.2025 г. върху сумата 70,98 лева, представляваща задължение за фонд ремонт и обновяване за собствения на длъжника апартамент 2 в ЕС за период от 01.12.2021 г. до 31.05.2023 г., законна лихва за забава за периода от 14.01.2025 г. до 06.06.2025 г. върху сумата 109,67 лева, представляваща задължение за управление на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г. и законна лихва за забава за периода от 14.01.2025 г. до 06.06.2025 г. върху сумата 1,73 лева, представляваща задължение за поддръжка на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г., както и за присъдените разноски, от които сумата 10,90 лева – държавна такса и сумата 174,48 лева – адвокатско възнаграждение.

Изложени са аргументи за неправилност на разпореждането. В същото липсвало посочено точно число на дължимите лихви. Жалбоподателят бил лишен от правото да възрази за изтекла в негова полза давност за дължимите суми. Не ставало ясно защо следва да носи вина за извършени в срок доброволни плащания.

Заявителят - ЕС на адрес гр.София, ж.к. „********, не взема становище 1 по жалбата.

От фактическа страна по делото се установява следното:

По подадено заявление от горепосочената ЕС на 20.02.2025г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. С. В. /съгл. уточнение с молба по делото от 10.06.2025г./ за сумата 161,94 лева, представляваща задължение за фонд ремонт и обновяване за собствения на длъжника апартамент 2 в ЕС за период от 01.12.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 216,46 лева, представляваща задължение за управление на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 39,72 лева, представляваща задължение за поддръжка на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Заповедта е връчена на длъжника редовно на 23.10.2025г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение срещу издадената заповед с приложени доказателства за плащане. Със становище от 19.11.2025 г. заявителят е посочил, че е постъпило частично плащане на претендираните суми. Счита, че не е заплатена законната лихва върху заплатените главници. С допълнителни становища в предоставения от съда срок е уточнено какви задължение са погасени със заплатената сума в общ размер на 182,38 лева, а именно 70,98 лева, представляваща задължение за фонд ремонт и обновяване за собствения на длъжника апартамент 2 в ЕС за период от 01.12.2021 г. до 31.05.2023 г., сумата 109,67 лева, представляваща задължение за управление на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г., сумата 1,73 лева, представляваща задължение за поддръжка на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г. Останала е незаплатена главница в размер на 235,74 лв., ведно със законната лихва за периода от 14.01.25г. до изплащане на вземането, законната лихва върху направеното частично плащане в размер на 11,73 лв., както и сторените разноски. Разликата до пълния размер на заплатената сума от 32,70 лв. касае дължими суми, които не са предмет на заповедта за изпълнение.

2

С разпореждане от 24.11.2025г. на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, като с молба от 22.11.25г. същият е приложил доказателства за предявена искова молба по чл.422 от ГПК.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че предвид липсата на оспорване на вземанията за сумата 70,98 лева, представляваща задължение за фонд ремонт и обновяване за собствения на длъжника апартамент 2 в ЕС за период от 01.12.2021 г. до 31.05.2023 г., сумата 109,67 лева, представляваща задължение за управление на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г., сумата 1,73 лева, представляваща задължение за поддръжка на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г., следва да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя въз основа на влязлата в сила на 25.11.2025 г. заповед за изпълнение в посочената част, а именно - за законната последица от уважаване на заявлението – присъденото, неоспорено и неплатено вземане за законна лихва върху заплатени главници от датата на заявлението 14.01.2025 г. до датата на плащането 06.06.2025 г. Освен това, съдът е посочил, че като е заплатил задълженията си едва след получаване на заповедта за изпълнение, длъжникът по заповедта с бездействието си е станал повод за предявяване на вземането (по арг. чл. 414а, ал. 2 ГПК), поради което в негова тежест следва да се възложат сторените от заявителя разноски в заповедното производство, съобразно неоспорената и заплатена част.

Въззивният съд намира разпореждането за правилно.

Съгласно чл. 414 и чл. 414а от ГПК, длъжникът по издадената заповед за изпълнение има две възможности за защита чрез възражение, а именно: с възражение по чл. 414 от ГПК, с което оспорва вземането по заповедта и с възражение по чл. 414а от ГПК, с което длъжникът не оспорва вземането, а го признава, но твърди, че го е погасил изцяло или частично в срока по чл. 412, т.

8 от ГПК. Със същото възражение длъжникът може да оспори и задължението за разноски в заповедното производство, с мотив, че не е дал повод за предявяване на вземането, каквото твърдение в случая не е наведено.

Възражението по чл. 414а от ГПК следва да бъде обосновано и към него следва да бъдат приложени доказателства за извършеното плащане по дълга.

Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е предназначена да реализира основната цел на заповедното производство - да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно.

3

В случая, с оглед погасяването на вземанията за сумата 70,98 лева, представляваща задължение за фонд ремонт и обновяване за собствения на длъжника апартамент 2 в ЕС за период от 01.12.2021 г. до 31.05.2023 г., сумата 109,67 лева, представляваща задължение за управление на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г. и сумата 1,73 лева, представляваща задължение за поддръжка на етажната собственост за период от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г., заповедният съд правилно е приел вземанията за безспорни между страните. За останалите вземания съдът е приел, че са своевременно оспорени и е дал указания за предявяне на иск от заявителя за установяването им.

По отношение на неоспорените и заплатени вземания, по същество съдът е приел, че следва да се издаде изпълнителен лист за законната последица от уважаване на заявлението – присъденото, неоспорено и неплатено вземане за законна лихва върху заплатени главници от датата на заявлението 14.01.2025 г. до датата на плащането 06.06.2025 г. Въззивният съд намира този извод за правилен, защото в издадената заповед за изпълнение освен конкретни суми за главници по съответните фондове, за управление и поддръжка на ЕС, са посочени и задължения за заплащане на законни лихви за времето от датата на подаване на заявлението до плащането на главниците.

Размерите на тези задължения за определяеми. Тяхното погасяване поначало следва да се извърши по ред на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Както е изложено в мотивите на ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС обаче условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат.

Видно от приложения към възражението на длъжника документ за плащане от 06.06.25г. – разписка, изрично са уточнени сумите по фактури, които се погасяват с извършеното плащане. Упражненият от длъжника избор кое от задълъженията погасява е обвързало кредитора, поради което и правилно заповедният съд е приел, че в случая процесната законна лихва за периода от датата на издаване на заповедта за плащане до плащането, извършено на 06.06.25г., е останала непогасена. Доколкото същата 4 представлява законна последица от уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е била присъдена в същата, налице са предпоставките по чл.404 и сл. от ГПК за издаване на изпълнителен лист - редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо наличието на подлежащо на изпълнение притезание. Обстоятелството, че вземането не е конкретизирано по размер е ирелевантно, щом размерът е определяем. Възраженията за давност, наведени от длъжника в жалбата, са неотносими и не могат да бъдат разглеждани в това производство, като само за пълнота на изложението, въззивният съд отбелязва, че процесните вземания са за законна лихва за периода 14.01 – 06.06.25г. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Т. С. В. срещу разпореждане от 13.02.2026г. на СРС, 77 с-в по ч.гр. д. № 2060/2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5